7 Р Е Ш Е Н И Е № 432 София 02 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1359/2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. А. срещу решение № 230/25.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 367/2014 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 338/27.01.2014 г. по НОХД № 262/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, необосновано и немотивирано. Въззивният съд „механично” приел мотивите на първата инстанция, без да анализира фактическата обстановка и да извърши проверка по направените от подсъдимия възражения. Поддържа се още, че съдът не обсъдил противоречието в свидетелските показания, а с отказа да се уважат доказателствени искания на подсъдимия е нарушено правото му на защита. Претендират се процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство при привличането на подсъдимия като обвиняем и при разпита на свидетел, проведен по реда на чл. 223 от НПК, както и „несъставомерност на повдигнатото обвинение, тъй като прокуратурата е възприела и фактическа обстановка, в която подсъдимият е осъществил и физическа разправа със свидетеля П.”. В допълнителните писмени бележки се излагат доводи срещу доказателствената дейност на предходните инстанции, сочи се още, че правото на защита е нарушено, тъй като назначените служебни защитници не са изпълнили в пълен обем задълженията си. Отправеното искане е за отмяна на постановеното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 304, ал.1 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Благоевград, с която подсъдимият А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 304, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и „глоба” в размер на 1 000 лева. Жалбата е неоснователна. Доводите за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство са неоснователни. Постановлението за привличане на обвиняем от 03.06.2013 г. е съставено и предявено по предвидения в НПК ред. В съответствие с изискванията на чл. 219, ал. 3, т. 6 от НПК в съдържанието на постановлението са посочени правата на обвиненото лице. Постановлението е подписано от разследващия орган и от подсъдимия, тогава обвиняем, като му е предоставен и препис от същото. Ето защо претенцията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 219, ал. 4 от НПК е неоснователна. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила при проведения разпит на свидетеля А. по реда на чл. 223 от НПК. Видно е от протокола за извършеното действие (л. 39 и сл. от досъдебното производство), че всички права са разяснени на свидетеля, включително и правото да ползва адвокат. Всъщност оспорването, така както е формулирано, е необяснимо, тъй като разпитът, проведен по реда на чл. 223 от НПК, не е приобщен към доказателствената съвкупност, защото не са били налице предпоставките на чл. 281 от НПК. Свидетелят А. е разпитан в хода на съдебното следствие пред първата инстанция подробно и в този разпит подсъдимият А. и неговата защита са участвали активно. Доводът на подсъдимия за „несъставомерност на повдигнатото обвинение” поради присъствие на факти в обвинителния акт за физическа разправа със свидетеля П. е бил предмет и на въззивната жалба и е изследван от въззивния съд. Формулиран по идентичен начин в касационната жалба, доводът не изисква повтаряне на съображенията на въззивния съд, с които е отхвърлен. Претенцията за наличие на „смесен фактически състав”, очевидно не държи сметка за повдигнатото обвинение по чл. 304, ал.1 от НК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са допуснати претендираните с жалбата нарушения на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Всъщност, доводите в касационната жалба в голямата си част са напълно идентични на тези, поддържани и пред въззивния съд. Неоснователно е оплакването за произволен отказ да се удовлетворят доказателствени искания – преразпит на свидетелите А. и П.. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на делото. Разпитът на свидетелите П. и А. е подробен и както вече се каза в него активно са участвали подсъдимият и защитата му, което не е налагало техния преразпит. Искането, отправено от подсъдимия, пред въззивния съд не е било обосновано с твърдения, че техните показания се отнасят за новооткрити обстоятелства. Ето защо отказът на въззивния да удовлетвори доказателствените искания, обосноваван с наличието на достатъчно доказателства, събрани по делото, не нарушава правата на подсъдимия и неговата защита – да сочат доказателства и да иска събирането им. Възражението на подсъдимия А., че въззивният съд „механично” е приел мотивите на окръжния съд, без да извърши доказателствен анализ и без да отговори на възраженията на подсъдимия, също е неоснователен. Въззивното решение е напълно съобразено с изискванията на закона. От съдържанието на същото е видно какви факти е приел въззивният съд и въз основа на кои доказателства. Ясно е посочено защо са утвърдени като законосъобразни фактическите положения и правните изводи, приети от първата инстанция. Даден е отговор на всички поставени защитни доводи, а аргументацията на въззивния съд не е пестелива, до степен на „телеграфност”, каквито твърдения се съдържат в касационната жалба. Не се откриват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти. Предходните инстанции са изпълнили основното си задължение да формират изводите си по фактите въз основа на всестранен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Лишено от основание е твърдението на подсъдимия, че съдът безкритично се е доверил на показанията на свидетеля П.. Информацията, съдържаща в показанията на П., е подложена на внимателна и задълбочена проверка. Показанията на свидетеля са ценени поради тяхната последователност, подробност и логичност, както и поради подкрепата им от други доказателствени източници. Съдът е установил еднопосочност в показанията на П. и А., чрез които пряко се установяват релевантните към предмета на доказване факти – отправеното предложение да се даде дар, насочено към извършващия проверка свидетел, за да пренебрегне последният служебните си задължения. Съзрените от жалбоподателя А. противоречия в свидетелските показания - за вида и количеството на консумирания алкохол в ловната база, са несъществени, а и съдът е приел доказаност на тези обстоятелства, включително и въз основа на обясненията му. На следващо място, обясненията на подсъдимия в частта, с която твърди, че е проявил само ирония, а не действително противоправно предложение, не са игнорирани произволно, а след като е преценена тяхната съвместимост с останалите доказателства по делото. Точно е оценено значението на установените по делото факти - намесата на свидетеля А., за да прекрати настойчивото предложение за дар, отправено от подсъдимия, както и последващите му действия след отказа на П. да приеме отправеното му предложение. Пространните съображения на подсъдимия, отразени в писмените бележки, че по делото не е приложен „анонимния сигнал”, по повод който е назначена със заповед проверката в ТП „Д. Р.”, че липсва доклад, обективиращ констатираните нарушения и прочие, не разколебават извода на въззивния съд, че обвинението е доказано. Правилно съдът, в отговор на същите защитни доводи, е посочил, че от значение са данните за констатирани нарушения в хода на извършващата се проверка и свързаната с това негативна оценка за дейността на подсъдимия, продиктували и неговото последващо поведение. В тази връзка, съдът не може да бъде упрекнат, че е коментирал доказателствената информация, съдържащи се в показанията на свидетелите С., К. и О., изясняващи именно обстоятелствата, свързани с извършената от тях проверка и следващите се от нея констатации. Неоснователно е и възражението, че подсъдимият е бил лишен от адекватна адвокатска защита. И в двете фази на наказателния процес подсъдимият А. е бил защитаван от адвокат – както по свой избор, така и по назначение, при направено от него искане. След образуване на въззивното производство подсъдимият е упълномощил защитник, поради което служебно назначения е отстранен. В съдебното заседание, проведено на 04.06.2014 г., разглеждането на делото е отложено именно с цел да се осигури възможност процесуалният представител на подсъдимия да изложи допълнителни аргументи и да подготви защитата. Производството пред въззивния съд е финализирано с участието на упълномощения от подсъдимия защитник. Затова възраженията, заявени в писмените бележки, че съдът не е дал възможност на подсъдимия да се защити е напълно неоснователно. Обобщено, при проверката и оценката на доказателствения материал въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения. Бланкетно заявеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Наказанията (лишаване от свобода и глоба) са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, приложена е разпоредбата на чл. 66 от НК. Така определената комплексна санкция и начинът на изпълнение напълно съответстват на целите, визирани в чл. 36 от НК. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/25.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 367/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.