Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обогатяване * уравнение на дялове * претенции по сметки * възражение за изтекла давност * съдебна спогодба * етажна собственост


6
РЕШЕНИЕ


№ 218


София, 24.07.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №566/2012 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4365/20.3.2012 г., подадена от В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място], приподписана от адв. Е. А., против въззивно решение №V-3/30.01.2012 г. по гр.д.№1884/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №789/05.8.2011 г. по гр.д.№6779/201 г. по описа на Бургаския районен съд, ІV граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявения от предявения от И. Ж. П. и П. Н. П., против В. К. Г. и Г. К. Г., за осъждане на последните да заплатят на ищците сумата 5802,72 евро, представляващи стойността на 175,84 кв.м идеални части от дворно място, съставляващо парцел ***-***, кв.** по плана на [населено място], област Б., действал към 1985 г., съгласно действащия регулационен план на [населено място], област Б., съставляващо УПИ ***-***, кв.** с площ 920 кв.м, и е уважил иска за посочената сума.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен за посочената сума, тъй като не е погасен по давност, предвид постановеното решение №1311/04.3.2009 г. по гр.д.№4217/2007 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о./бивше І г.о./. Посочено е, че това е основанието на иска, тъй като в Закона за собствеността, глава “Етажна собственост” няма норма, която да предвижда възмездност на редукция при определяне идеалните части от общите части етажните собственици, които са получили по-голям обем права върху дворното място от притежаваните преди учредяването на етажната собственост. Изложено е, че обратното, би означавало да се заеме незаконосъобразната теза, че законът допуска неоснователно разместване на блага при създаване на етажната собственост. Относно дължимото обезщетение е прието, че то следва да се определи на базата на пазарната цена за населеното място.
С определение №270/21.02.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос “Допустим ли е иск за удовлетворяване на претенции по сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, при условие, че е изтекъл петгодишния давностен период и възражение за изтекла погасителна давност е направено от заинтересованата страна ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното:
При отговора на въпроса за погасяване на иска по давност следва да се изходи от това, че “давността” е институт на материалното право и с оглед разпоредбата на чл.120 ЗЗД съдът не може да я приложи служебно, а само по изрично наведен довод или възражение. Поради това искът за удовлетворяване на претенции по сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, е процесуално допустим във всеки един момент, стига да не е налице хипотезата на чл.229, ал.1 ГПК, респективно чл.224, ал.1 ГПК/отм./.
По съществото на касационната жалба.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на предявените искове, а оттам и на обжалваното решение, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и е допустим само когато няма друг иск с който обеднелият може да се защити. Сочи се, че случаят, ако с оглед изложените факти, за ищците е съществувал иск за удовлетворяване на претенциите им за исковите суми, и това бил искът за сметки между съделители, евентуално за уравняване на дяловете им при извършване на делби, като сметките са могли да бъдат уредени в делбеното производство, или чрез предявяване на отделен иск.
Относно правилността на обжалваното решение се твърди, че в случая не е налице неоснователно обогатяване, а настъпило по силата на закона разпределение на припадащи се от дворното място идеални части съобразно стойността на притежаваните обекти в етажната собственост. Сочи се също така, че дори и да е налице неоснователно обогатяване то искът е погасен по давност, тъй като придаваните идеални части от процесното дворно място в собственост на В. К. Г. и Г. К. Г. като общи части към втория етаж от жилищната сграда е настъпило по силата на съдебната спогодба от 26.3.1980 г. по гр.д.№112/1980 г. на Бургаския районен съд, поради прякото, незабавно и императивно действие на разпоредбите на чл.38, ал.1 и чл.40 ЗС, а давността за предявяване на иск по чл.59 ЗЗД започва да тече от момента на обогатяването – момента на получаване на имотната облага от едно лице за сметка на друго. Решението на въззивната инстанция се оспорва и по отношение размера на присъденото обезщетение с оглед момента на изчисляването му, а именно, че това е момента на редуциране правото на собственост, а не към момента на предявяване на иска. Моли се за обезсилване на обжалваното решение, а при условията на евентуалност да бъде отменено в частта, с която касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ищците сумата 5802,72 евро. Претендират се разноски за всички инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели – адв. А., който депозира и писмена защита.
Ответниците по касация И. Ж. П. и П. Н. П. са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели, изразено в съдебно заседание, писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно.
С оглед отговора на поставения въпрос неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели за недопустимост на предявения иск, а оттам и на обжалваното решение.
Неправилно въззивната инстанция е стигнала до извод, че искът не е погасен по давност. Възражението за неговото погасяване е направено своевременно, още с отговора на исковата молба. Незаконосъобразно и необосновано Бургаският окръжен съд е приел, че давностният срок е започнал на тече от момента на постановяване на решение №1311/04.3.2009 г. по гр.д.№4217/2007 г. на ВКС, І г.о. С посоченото решение е установено в отношенията между страните по настоящия спор правата им в общата част – дворното място. Тези права обаче са такива от момента на възникване на етажната собственост, предвид разпоредбите на чл.38 и чл.40 ЗС. От доказателствата по делото - протоколна спогодба от 04.12.1985 г. по гр.д.№2500/1985 г. по описа на Бургаския районен съд, г.к., е видно, че етажната собственост е възникнала именно на посочената дата, от който момент тече петгодишната погасителна давност. В случая е без значение факта, че тази спогодба е прогласена за нищожна в частта, с която съделителите са определили дяловете си относно дворното място в нарушение на закона. Техните дялове се определят от закона – чл.40, ал.1 ЗС, към момента на учредяването на етажната собственост – 04.12.1985 г., като от този момент те са могли да предявят правата си за удовлетворяване на претенции безпроблемно до изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
С оглед изхода от спора ответниците по касация следва да заплатят на касационните жалбоподатели деловодни разноски в размер на 2708 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение №V-3/30.01.2012 г. по гр.д.№1884/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта с която В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на И. Ж. П. и П. Н. П., и двамата от [населено място], сумата 5802,84 евро, представляваща пазарната цена на 175,84 кв.м/ид.части от дворно място, съставляващо УПИ ***-***, кв.**, целият с площ 920 кв.м, по действащия регулационен план на [населено място], кв. В./идентичен с парцел ***-***, кв.** по плана на [населено място], област Б., действал до 1985 г. и с парцел **, кв.** по плана на [населено място], действал към 1867 г., придадени като общи части към собствения на Г. втори жилищен етаж от жилищна сграда в парцела, в режим на етажна собственост, с която сума ответниците Г. са се обогатили неоснователно за сметка на ищците, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 02.9.2010 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на И. Ж. П. и П. Н. П., и двамата от [населено място], сумата 212,85 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ж. П. и П. Н. П., и двамата от [населено място], против В. К. Г. и Г. К. Г., и двамата от [населено място], иск за заплащане на сумата 5802,84 евро, представляваща пазарната цена на 175,84 кв.м/ид.части от дворно място, съставляващо УПИ **-***, кв.**, целият с площ 920 кв.м, по действащия регулационен план на [населено място], кв. В./идентичен с парцел ***-***, кв.** по плана на [населено място], област Б., действал до 1985 г. и с парцел **, кв.** по плана на [населено място], действал към 1867 г., придадени като общи части към собствения на Г. втори жилищен етаж от жилищна сграда в парцела, в режим на етажна собственост, с която сума ответниците Г. са се обогатили неоснователно за сметка на ищците, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 02.9.2010 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Ж. П., ЕГН – [ЕГН], и П. Н. П., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място],[жк], [улица]блок , вх., ет., ап., да заплатят на В. К. Г., ЕГН – [ЕГН], и Г. К. Г., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], кв. В., [улица], деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2708/две хиляди седемстотин и осем/ лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: