Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр.София, 04.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев, гр. дело № 300 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 -293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. П., М. Х. С., М. Х. Е. и И. В. В. срещу въззивно решение № V-73 от 30.05.13г., постановено по гр.д.№ 1539/2012г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение е допусната да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 02703.501.522 по действащата кадастрална карта на [населено място], [община] с площ 1335 кв.м. между Г. Х. П., М. Х. С., М. Х. Е., И. В. В., Д. И. А. и В. И. Б. при квоти по 1/12 ид.част за първите трима и по 3/12 ид.части за останалите трима съделители. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот първоначално е било възстановено с решение на ПК-Н. /сега ОСЗ/ от 22.10.2001г. на И. А. и В. А., като през 2011г. ОСЗ - [населено място] е изменила първоначалното си решение и е възстановила правото на собственост върху имота на наследниците на К. А. въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 401/08г. на Н., с което е уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Същият е починал на 07.06.1947 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си С. П., починала през 1997 г., И. А., починал през 2005 г. и М. Ч., починала през 1995 г., чийто наследници са съделителите по настоящото дело /Г. П., М. С. и М. Е. са деца на С. П.; Д. И. А. и В. И. Б. са дъщери на И. А., а И. В. е дъщеря на М. Ч./. По кадастралния и регулационен план на селото от 1941 г. имотът е бил част от по-голям парцел, а по сега действащия план от 1982 г. попада в урбанизирана територия, но е извън регулацията и е незастроен. В картата на землището по ЗСПЗЗ е обозначен с № 23011 с предназначение – пасище, мера. С определение № 87 от 04.03.2014 г. на ВКС, II г.о. решението е допуснато до касационен контрол в частта за квотите на съделителите на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса по кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. - по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното: Поставеният въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда при определяне правата на съделителите е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 764 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 1883/2009 на ВКС, според което в посочената хипотеза е приложим сега действащия Закон за наследството от 1949г. Това становище се споделя и от настоящия състав на ВКС. Предвид отговора на този въпрос обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. При определяне на квотите на съделлителите върху допуснатия до съдебна делба имот, въззивният съд, съобразявайки датата на откриване на наследството на общия наследодател К. А. – 07.06.1947 г., неправилно е приложил нормата на чл. 21 от отменения Закон за наследството, определяйки двойно по-голям дял на неговия син спрямо дяловете на двете му дъщери, тъй като съгласно чл. 89 от Преходните разпоредби на действащия Закон за наследството от 1949г. за наследства открити след 16.10.1944 г., до влизането на този закон в сила наследственият дял на низходящите и съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон, т.е. децата на починалия наследяват равни дялове /чл.5, ал.1 ЗН/. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са определени правата на съделителите върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот и вместо него следва да се постанови друго, с което на същите следва да се определят следните квоти: по 2/18 ид.части за Г. Х. П., М. Х. Е. и М. Х. С.; 6/18 ид.части за И. В. В. и по 3/18 ид.части за Д. И. А. и В. И. Б.. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касаторите сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 630 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: О т м е н я въззивно решение № V-73 от 30.05.2013 г., постановено по гр. д. № 1539/2012 г. на Бургаския окръжен съд, V с-в, в частта, в която са определени правата на съделителите върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 02703.501.522 по действащата кадастрална карта на [населено място], [община] с площ 1335 кв.м., и вместо него постановява: О п р е д е л я на съделителите следните квоти: по 2/18 ид.части за Г. Х. П., М. Х. Е. и М. Х. С.; 6/18 ид.части за И. В. В. и по 3/18 ид.части за Д. И. А. и В. И. Б.. О с ъ ж д а Д. И. А. и В. И. Б. да заплатят на И. В. В., М. Х., Е., М. Х. С., Г. Х. П. сумата 630 лв. /шестотин и тридесет лева/ разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: