5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 938 С., 25.11.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 874/ 2011 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1482 от 4.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1894/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 14.ІІ.2011 г. по гр.д. № 2237/ 2010 г. на СГС, с което на основание чл. 119 ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено поради уговорена от страните по лизинговите договори арбитражна клауза. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като за разрешаване е повдигнат правен спор за съществуването или несъществуването на право, не самостоятелно, а в рамките на заповедното производство, съгласно чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, в основата на което стои документ - запис на заповед и е недопустимо излизането извън пределите на този документ, като диспозитивът на съдебното решене ще следва рамките на исковата претенция. Жалбоподателят счита, че възприетото в съдебната практика задължително изследване на каузалното правоотношение, няма отношение към диспозитива на решението, нито към установяване със СПН на вземането по каузалното правоотношение, проверката на изпълнението на което има съпътстващ характер. Жалбоподателят поддържа, че е абсурдно да се приеме, че тази проверка би довела до промяна на правилата на подведомствеността, като са неправилни изводите на съда, че въпросът за дължимостта на вземанията по записите на заповед, е обусловен от решаване на спора по каузалните правоотношения. Жалбоподателят поддържа, че неправилно се прилага арбитражната клауза и се определя подсъдността по отношение на него - издател на записите на заповед, но не се прекратява делото по отношение на авалиста, което разделяне е незаконосъобразно. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че са разрешени въпросите: 1.Арбитражна клауза, уговорена от страните за каузалното правоотношение, изпълнението на вземането по което е обезпечено с издадени записи на заповед, дерогира ли подведомствеността на съда по иск по чл. 422 ГПК, 2. Компетентен ли е съдът да разгледа иск по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на вземане по каузалното правоотношение, страните по което правоотношение са уговорили арбитраж за решаване на спорове и 3.Арбитражната клауза, уговорена по каузалното правоотношение, изпълнение на вземането по което е обезпечено със запис на заповед, има ли действие и по отношение на авалиста по иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника и срещу авалиста. Жалбоподателят счита, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, за което представя: Р.от 8.VІІ.2011 г. по гр.д.№7861/2010 г. на Плевенски РС, Опр.от 15.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 61/2010 г. на БсАпС, Опр.№ 640/ 29.VІІ.2011 г. по т.д.№ 89/2011 г. на БсАС и Опр.№1046/7.VІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 1605/2011 г. на САС, поддържа, че липсва произнасяне от ВКС по тях и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. С последваща Молба жалбоподателят излага, че по спор с идентичен предмет междувременно се е произнесъл ВКС с Опр. №585/21.VІІ.2011 г. по ч.т.д. № 457/ 2011 г., поради което поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение противоречи на посоченото определение на ВКС. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, а ответницата по частната жалба С. М. Боева - от [населено място], доколкото има отношение към въззивното определение, не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, както и че цената на исковете не е до 10 000 лв., намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 и ал. 4 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцинното определение, с което е прекратено по иска по чл. 422 ГПК срещу [фирма] - [населено място] производството по делото на основание чл. 119 ал. 3 ГПК, във връзка отвод за неподведомственост поради уговорен с договорите за лизинг и в чл. 8.1 от ОУ арбитражен съд, което изключва подведомствеността на съда. Изложени са съображения, че записите на заповед са издадени като обезпечение на сключените договори за финансов лизинг, следователно вземанията по тях изцяло произтичат от изпълнението (неизпълнението) по договорите. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, релевантни за делото са въпросите: прилага ли се по иск по чл. 422 ГПК арбитражна клауза, уговорена от страните за каузалното правоотношение, изпълнението на вземането по което е обезпечено с издадени записи на заповед и при такава уговорена арбитражна клауза, овластен ли е съдът да разгледа иск по чл. 422 ГПК. Въпросът за действието спрямо авалиста на арбитражната клауза, уговорена по каузалното правоотношение, не е релевантен за делото, тъй като в тази част производството по делото срещу авалиста С. М. Боева не е прекратено. Тъй като по изложените въпроси е налице задължителна съдебна практика - Опр. № 585 от 21.VІІ.2011 г. по ч.т.д.№ 457/2011 г. на ВКС, в противоречие с което се е произнесъл въззивният съд, следва да се допусне касационно обжалване на определението основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тази практика е в смисъл, че по иск по чл. 422 ГПК, е неоснователен отвод за неподведомственост поради уговорена за каузалното правоотношение арбитражна клауза, изпълнението на вземането по което е обезпечено с издадени записи на заповед, и съдът следва да разгледа иска по чл. 422 ГПК. Изследването на каузалното правоотношение, въведено по делото по иска по чл. 422 ГПК, е в рамките на заповедното производство, в основата на което стои записът на заповед, проверката на изпълнението на каузалното правоотношение има съпътстващ характер и тази проверка не може да промени подведомствеността на спора по чл. 422 ГПК пред съда, която да се дерогира от уговорена за каузалното правоотношение арбитражна клауза. З. в заповедното производство, който въз основа на запис на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК, има заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради постъпило от длъжника възражение, предявява иска за установяване на вземането си по чл. 422 ГПК, който иск следва да се разгледа от съда и обстоятелството, че страните по каузалното правоотношение имат уговорен арбитраж за решаване на спорове по това правоотношение, не пренася подведомствеността на арбитража и по иска по чл. 422 ГПК. Доколкото има противоречива съдебна практика, установена от жалбоподателя с Опр.№1046 от 7.VІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 1605/ 2011 г. на САС, същата е преодоляна с посоченото Опр.№585/ 21.VІІ. 2001 г. по ч.т.д.№ 457/2011 г. на ВКС, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика. Обжалваното определение е неправилно. Неоснователно е възражение за неподведомственост на иск по чл. 422 ГПК с оглед уговорена от страните по лизинговите договори арбитражна клауза. Ищецът е избрал да реализира правата си срещу ответниците по реда на заповедното производство - въз основа на издадените от първия ответник и авалирани от втората ответница записи на заповед, етап от което заповедно производство, е провеждането на иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК при постъпване на възражение от длъжника. Обсъждането на каузалното правоотношение в производството по иска по чл. 422 ГПК, не дава основание арбитражната клауза, уговорена за каузалното правоотношение, да се пренесе автоматично и по иска по чл. 422 ГПК. З. в заповедното производство, който въз основа на запис на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК, има заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, при постъпило възражение от длъжника, предявява иска по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, който иск следва да се разгледа от съда и по който иск издадената заповед за изпълнение е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост. Когато бъде уважен искът по чл. 422 ГПК и с решението се установи съществуването и размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, последната, съгласно чл. 416 ГПК, ще влезе в сила. Целта на иска по чл. 422 ГПК, е да се провери дали съществува вземането и да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задълженията, като с решението ще се стабилизира заповедта за изпълнение. Това че въпросът за дължимостта на вземането по записа на заповед, е обусловен от решаване на спора по каузалното правоотношение, не придава сила на каузалното правоотношение, то да определи подведомствеността пред арбитражен съд и на иска по чл. 422 ГПК, подведомствен на съда. Съдът е овластен да разгледа иска по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на вземане по каузалното правоотношение между страните, когато са уговорили арбитражна клауза за спорове по каузалното правоотношение. Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото - да се върне за продължаване на процесуалните действия срещу двамата ответници. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 1482 от 4.VІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1894/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: