Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   №21   гр. София, 21 януари 2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари,  две хиляди и девета година,  в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА        ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                    ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА  БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 624/2008г.               Производството е инциирано по искане на осъдения МАНЧО П. К. за възобновяване на НОХД №604/2003г. по описа на Врачански РС, отмяна на обявената по него присъда от 27.04.2006година и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.423, ал.1 НПК. В съдебно заседание на 16.01.2009година, осъденото лице и неговият упълномощен защитник поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на М. П. за постановената осъдителна присъда и се релевират обстоятелства за престой в затвор на територията на гр. П., за периода от 02.06.2006година до екстрадирането му в РБългария, по повод извършено друго престъпление. Гражданският ищец - ЕТ”Люси П. Т. ”, гр. К., редовно уведомен не изпраща представител. Прокурор от ВКП дава заключение за неоснователност на депозираното искане, като проследява участието на осъденото лице в наказателното производство и убедително аргументира прояви на неправомерно процесуално поведение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №24/27.04.2006година, по НОХД№604/2003г., Районен съд-Враца е признал М. П. К., за виновен в извършено на 08.08.2001 година, при условията на предварителен сговор с В. Г. Михайлов, деяние по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1НК, като ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимия е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален “общ” режим на изтърпяване и същият е осъден да заплати на пострадалото лице-Е. ”Люси П. Т. ” К. сумата от 2 430лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъпното деяние, имуществени вреди . Присъдата не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила на 15.05.2006година, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт. Подобни констатации обосновават приложимост на процесуалноправните норми на чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.423, ал.1НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъден. Депозираното искане на осъдения М. К. за възобновяване на НОХД№604/2003година, по описа на Врачански РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство при условията на чл.423, ал.1НПК, но същото преценено в контекста на релевираните оплаквания сочи на неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423НПК. Очертаната позиция се аргументира категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008година/. Последното е логическа последица от регламентираните в чл.55НПК, основни процесуални права на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателния процес, между които и правото му да участвува лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. С процесуалните предписания на чл.423НПК, законодателят е отговорил нормативно и на предявените от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изисквания за справедлив процес /чл.6.3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” /, свързани с правото на всяко обвинено лице в подробности да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска защита, да участвува непосредствено в разпита на свидетели, и извършването на процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната норма на чл.423НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебната инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила осъдителна присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон. Правата на обвиняемия, съответно подсъдимия, да участвуват лично в наказателния процес и да обективират защитната си теза, имат диспозитивен характер и те не могат да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и чрез препятствуване на целите, посочени в чл.1НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния закон несъмнено представлява ограничаване на наказателноправния статут на осъдения, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на РБългария и същият може да бъде законосъобразно прилаган при спазване процедурните норми, очертани в НПК за провеждане на наказателното разследване, и при съблюдаване на материалния закон. При осъществена задочна процедура, на осъдения следва да бъде предоставена процесуалната възможност за лична защита в съдебното производство–гаранция за справедлив процес, освен при констатации че след изпълнена процедура по чл.254, ал.4НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Внимателният прочит на представените по делото писмени материали, мотивира заключението че М. К. е бил надлежно уведомен за съдебното производство по НОХД№604/2003година, образувано по внесен в Районен съд-Враца, обвинителен акт по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 НК, и ефективното му участие обезпечено чрез връчване на необходимите съдебни книжа, като той присъствувал активно в извършените процесуално-следствени действия до 06.04.2004 година, на която дата редовно призован не се явил в съдебно заседание. Визираната форма на неправомерно процесуално поведение била санкционирана от първостепенния съд с изменение на мярката за процесуална принуда на подсъдимото лице в „задържане под стража”, което поради фактическа невъзможност да бъде изпълнено от съответните длъжностни лица било последвано от оперативно-издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на К. Положените процесуални усилия са обективирани в изискани служебни справки от Община В. за актуалната адресна регистрация на подсъдимия К, и в предоставена от МВР-РДВР официална информация, удостоверяваща че същият не е променил настоящия си адрес, намира се в неизвестност и е обявен за общодържавно издирване с телеграма №20897/20.07.2004год. на ДНСП. Логическа последица от реализираната дейност е назначаването на служебен защитник на осъденото лице, в съответствие с изискванията на чл.70 ал.1, т.6 НПК в актуалната му редакция /нов чл.94, ал.1, т.8 НПК/ и даване ход на делото в съдебно заседание на 27.04.2006година, на основание на чл.268, ал.3, т.2 от действуващия до 29.04.2006година закон /сега чл.269, ал.3, т.2 НПК/, с последващи съдебно-следствени действия, финализирали с осъдителна присъда на 27.04.2006година . Очертаната фактология сочи на визираната хипотеза на чл.423, ал.1, изр.2НПК, въведена със законодателните изменения, в сила от 27.12.2008година, изключваща възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден след изпълнена процедура по чл.254, ал.4 и чл.269НПК, и при проявена недобросъвестност от подсъдимото лице, обективирана в съзнателни изяви на противоправно отклонение от съдебната фаза на наказателния процес. Институтът на възобновяване на наказателното дело по реда на чл.423НПК, предпоставя кумулативната даденост на изискванията -задочно осъденият да не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство и незнанието да се дължи на причини, извън неправомерното му процесуално поведение, сочещи на процедурни пропуски и несъблюдаване процесуалния закон от компетентния орган. Когато обвиняемото, респективно подсъдимо лице, само се е поставило в такова състояние, било защото е напуснало първоначално посочения адрес, без уведомяване на надлежните длъжностни лица, или се е укривало в страната и чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в съдебната фаза на наказателния процес, той не може да реализира правото си да иска възобновяване на производството. В подкрепа на подобна позиция по настоящия казус е и констатацията досежно взетата с постановление от 12.06.2002 година спрямо уличения К. , мярка за неотклонение-подписка, с чието съдържание и ограниченията, които последната налага относно промяната на местоживеенето, същият е запознат. Още повече, че процесуалната мярка за принуда като вид е определена по искане на уличеното лице и след преценка на фактическите данни, че М. К. е с установено местопребиваване на посочен от него адрес-гр. Враца, ул.”Никола Войводов”№34, откъдето е призоваван в хода на осъществяваната досъдебна и съдебна процесуално-следствена дейност. М. К. е игнорирал задълженията си, произтичащи от очертания правен статут на обвиняем и подсъдим в наказателния процес, в обхвата на които се включват и тези обосновани от взетата мярка за неотклонение-подписка, изразяващи се в забрана да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган до финализиране на производството по надлежния процесуален ред, с влязъл в сила съдебен акт по прекратяване на същото или придобиване юридически стабилитет на постановената присъда. Виновното неизпълнение на визираните процесуални тежести от подсъдимия, свързани с особеното му качество в наказателния процес и изискващи да бъде на разположение на оторизирания орган, е довело до състояние на невъзможност, въпреки положените процесуални усилия и предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, К. да участвува в съдебното производство и да узнае за постановената осъдителна присъда, поради което и то не може да мотивира възобновяване на наказателното дело.   От гореизложеното следва, че финализирането на съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по НОХД №604/2004година по описа на РС-Враца, в отсъствие на осъдения М. К. , не е последица от нарушаване на процедурни норми от съда, разгледал делото, при условията на задочно производство по чл.268, ал.3, т.2НПК/нов чл.269, ал.3, т.2 от действуващия закон/, за което се релевират оплаквания пред настоящия касационен състав,а представлява обоснована от некоректни процесуални изяви на подсъдимия, процесуална дейност. Незнанието за съдебното производство се дължи единствено на процесуалното поведение на К. , напуснал визирания адрес на местопребиваване, независимо от това дали е имал друг в страната и чужбина, който не е посочил на съответния компетентен орган за да бъде призован, или се е укривал. В тази насока правнонезначим е поставеният акцент на наложените ограничения за свободното придвижване на К. по време на престоя му в затвора в гр. П., Франция, предвид обстоятелството че визираният период/от 02.06.2006година до момента на екстрадиране на осъденото лице в РБългария -13.07.2008година за друго престъпление/, е последващ постановяването на атакувания съдебен акт. Изложените съображения обосновават категорично заявената позиция на касационната инстанция, че искането на осъдения М. К. за отмяна на присъда №24/27.04.2006година на Врачански районен съд по реда на възобновяването, регламентиран в чл.423НПК, следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл.423, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. П. К. за възобновяване на НОХД№604/2003 година по описа на Врачански районен съд, отмяна на постановената по него присъда №24 от 27.04.2006година и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.