Р Е Ш Е Н И Е №47 гр.София, 10.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1592/2010 година Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Н. С. от[населено място] село, общ.Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 3 от 21.01.1998 год. по гр.дело № 151/1994 год. на Р. районен съд. Доколкото споменатото решение е било обжалвано и оставено в сила с въззивното решение от 05.05.1999 год. по гр.дело № 331/1998 год. на Пернишкия окръжен съд, а последното е било потвърдено с решение № 338 от 10.07.2000 год. по гр.дело № 868/1999 год. на Върховния касационен съд, І г.о., предмет на отмяна са решението на ВКС, с което се оставя в сила обжалваното пред него въззивно решение, заедно с решението на въззивния съд. Предвид чл.296 ГПК /по-рано чл.219 ГПК, отм./, едно първоинстанционно решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, при която същото е влязло в сила поради необжалването му и инстанционното производство е приключило с неговото постановяване. Молителят представя и се позовава на постановление на Р. районна прокуратура от 25.10.2010 год. по преписка вх.№ 0998/2010 год., с което е отказано да бъде образувано предварително производство по сигнал за извършена имотна измама при съставяне на нотариален акт № 191, т.ІІІ, нот.дело № 1537/1993 год. на нотариуса при Р. районен съд, шест броя писмени обяснения по същата преписка, заедно с констативен протокол от 12.10.2010 год., съставен от полицейски инспектор при Р.-Р.; удостоверение за наследници на С. И. Д. от 04.11.2010 год.; удостоверение за наследници на Н. С. Д. от 04.11.2010 год. и удостоверение от 14.09.2009 год. за наследници на Я. С. М.. Поддържа се,че с тези документи се удостоверяват нови обстоятелства, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на молителя и които според него съдържат: а/ самопризнание на Г. С., Н. Б. и В. Б. пред органите на полицията, че не са участвали при съставянето на нотариален акт № 191/1993 год., с който станали собственици на процесния имот като преки наследници на С. Д.; б/ показания на тримата в качеството им на наследници на Я. М., че не са преки наследници на С. Д., а по заместване като негови внуци; в/ признанията на тримата, че в имота живее само и единствено молителят и г/ установеното с приложения констативен протокол, че в имота живее само молителят, а мястото, което следва да се полага на Г. С., Н. Б. и В. Б., като наследници на майка им Я. М. не се поддържа, т.е. е запустяло. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото във фазата по допускане на делбата, за да бъдат определени делбените квоти съгласно удостоверението за наследници на С. И. Д.. Ответниците по молбата за отмяна В. М. Б., Н. М. Б., Г. М. С. и С. С. Д., са на становище, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото молителят е могъл в рамките на инстанционното производство пред първата инстанция и пред въззивния съд, да се снабди с удостоверения за наследници и да докаже твърдените от него наследствени правоотношения. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок от заинтересувана страна и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С първоинстанционното решение е била допусната съдебна делба на дворно място от 5170 кв.м. в кв.23, пл.№ 345 по плана на[населено място], общ.Р., за което са отредени парцел І-345 и парцел ІІ-345 с обща площ 2640 кв.м. и неурегулираната част от имот пл.№ 345 в кв.23 от 2660 кв.м. Прито е било, че представеният по делото нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 191, т.ІІІ, нот.дело № 1537/1993 год. не може да бъде противопоставен на съделителя В. Н. С./сега молител/, комуто с нотариален акт № 177, т.ІІ, нот.дело № 523/1978 год. наследодателят на първоначалните страни прехвърлил част от притежавания от него неурегулиран имот и между страните по алеаторния договор за издръжка и гледане възникнала съсобственост. Като е приел, че прехвърлената с договора от 30.05.1978 год. част съответства на 5/20 части от имота, районният съд определил в същия размер квотата на съделителя В. Н. С., а за всяка една от първоначалните страни-С. С. Д., Г. М. С., В. М. Б., Н. М. Б. и Н. С. Д. били определени по 3/20 части от имота. С въззивното решение е намерено за неоснователно възражението на Н. С. Д. и В. Н. С. за придобиване на имота по давност и е прието, че правилно районният съд е определил квотите на съделителите. С касационното решение ВКС, І г.о. е приел, че изводите на въззивната инстанция за възникналата между страните сложна съсобственост са законосъобразни, след като не е установено правоизключващото възражение за придобивна давност по отношение на наследствената част от имота, а именно 3970/5170 идеални части. По отношение на частите ВКС, І г.о. е добавил за пълнота на изложението и че съделителят-приобретател В. С. притежава квота от 1200/5170 ид.ч., т.е. изразяваща се в 23% от съсобствеността, докато с въззивното решение му е била призната квота 5/20 идеални части – т.е. 25%, но предвид чл.208, ал.2 ГПК/отм./ тази неправилност на решението не би могла да бъде коригирана, за да не се допусне влошаване положението на жалбоподателя. Не е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отмяна по този текст от процесуалния закон може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. За молителя-ответник по иска за съдебна делба, не са съществували пречки да се снабди и да представи пред първоинстанционния съд или най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство, пълно удостоверение за смъртта и наследниците на общия на страните наследодател, макар че и пред районния съд е било представено удостоверение за наследници № 25 от 09.06.1997 год., от което е видно, че починалият съгласно акт за смърт № 2 от 10.03.1987 год. С. И. Д. е оставил за свои наследници по закон синовете си С. С. Д./роден 1931 год./ и Н. С. Д./роден 1933 год./, дъщеря Я. С. М./родена 1922 год. и починала през 1990 год./ и внуците си Г. М. С., В. М. Б. и Н. М. Б. /родени съответно през 1942, 1946 и 1954 год./. Молителят не е бил възпрепятстван да попълни своевременно делото с необходимите му за защита срещу предявения иск за делба доказателства, в т.ч. и с удостоверение за смъртта и наследниците на Я. С. М.. Като не се е погрижил да попълни доказателствения материал с необходимите му документи, проявената от молителя активност, далеч след влизане на атакуваните решения в сила, не може да оправдае допуснатата от него небрежност. Поради това, представените с молбата за отмяна удостоверения за смъртта и наследниците на С. И. Д. от 04.11.2010 год. и на Я. С. М. от 14.09.2009 год. не съставляват нови писмени доказателства, които да удостоверяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не е налице причина, която да доведе до отстраняване силата на пресъдено нещо на решението, чиято отмяна е поискана. С молбата за отмяна на практика се поддържа оплакване за неправилно определяне обема на правата на съделителите в делбения имот, предвид на това, че в нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 191/1993 год. не са били посочени идеалните части за всеки от съсобствениците; наследниците на Я. С. М. предявили иска за делба през 1994 год. като преки наследници на С. И. Д., а удостоверение за наследниците на същия представили едва през 1997 год. Такова оплакване, съставляващо порок на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, обаче не се обхваща от основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК не е процесуално средство за обжалване на решението, защото се развива след влизане на последното в сила и процесът е приключен. В този смисъл, нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нито постановлението на прокуратурата за отказ да се образува предварително производство от 25.10.2010 год., нито писмените обяснения на петимата съделители по същата прокурорска преписка, както и писменото обяснение на нотариуса, издал констативния нотариален акт за собственост № 191/1993 год. Молителят е разполагал с процесуални възможности по време на висящността на делбеното производство в неговата първа фаза евентуално да опровергае доказателствената сила на констативния нотариален акт за собственост относно обема на притежаваните в съсобствения имот права. Изброените по-горе документи, не могат да послужат като основание за отмяна на решението и за повторно разглеждане и пререшаване на делбения спор в неговата първа фаза. Обясненията на петимата съделители са събрани по съответния процесуален ред и могат да ползват единствено прокурорската преписка, приключила с отказ за образуване на предварително производство, а и мотивите на прокурора в постановлението също не могат да бъдат окачествени като документ, имащ съществено значение за делбеното дело. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата за отмяна В. М. Б., Г. М. С., Н. М. Б. и С. С. Д. сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. С. от[населено място] село, общ.Р. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 338 от 10.07.2000 год. по гр.дело № 868/1999 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и потвърденото с него решение от 05.05.1999 год. по гр.дело № 331/1998 год. на Пернишкия окръжен съд. Осъжда В. Н. С., с посочен адрес, да заплати на В. М. Б., Г. М. С., Н. М. Б. и С. С. Д. общо сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/