Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр.София, 13.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 733/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 11/2005 год. на Пловдивския военен съд и отмяна на определение № 11/08.02.2005 год. на основанието по чл.422, ал.1, т.4 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане, защото с решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Д. и други срещу България” е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа изцяло искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивската окръжна военна прокуратура образувала на 11.03.2003 год. следствено дело № 290-ХІІ/2003 год. по реда на чл.191 НПК за установяване причините и обстоятелствата за смъртта на гражданското лице Т. Д. Т. от гр.Х., настъпила на 11.12.2003 год. С постановление № 367/04.01.2005 год. след като се запознал с материалите по делото военният прокурор при Пловдивската окръжна военна прокуратура подполковник П. приел, че не е налице извършено престъпление от служители на МВР и на основание чл.237, ал.1, т.1 вр.чл.21, ал.1, т.1 от НПК вр.чл.12А от НК прекратил наказателното производство, а на основание чл.237, ал.2 от НПК постановил веществените доказателства по делото след влизане в сила на определението да бъдат унищожени. По повод жалбата на Д. Т. Д., Д. Т. Д. и В. Х. Т., чрез пълномощниците си адвокат Е. и адвокат С., Пловдивският военен съд образувал чнд № 11/2005 год. С определението се произнесъл по обосноваността и законосъобразността на постановлението. По изложените подробни съображения, че е проведено задълбочено и всестранно разследване, но няма доказателства да е извършено престъпление от служители на МВР е приел, че са налице предпоставките по чл.12А от НК и наказателното производство законосъобразно е прекратено. На основание чл.237, ал.5, т.1 НПК вр.чл.21, ал.1, т.1 от НПК е потвърдил постановлението на подполковник П. от 04.01.2005 год. като обосновано и законосъобразно. Европейският съд по правата на човека, четвърто отделение, с решение, влязло в сила на 06.02.2013 год. по делото, образувано по жалба № 30086/2005 год. „Д. и други срещу България” е установил, че е извършено нарушение на чл.2 от Конвенцията, което е от съществено значение за правилното решаване на делото. Допуснато е нарушение на задължението на държавата да разследва ефективно обстоятелствата, при които Т. е загубил живота си. Съдът е приел, че компетентните органи при разследването са приложили стандарт, който не отговаря на изискванията по чл.2, пар.2 от Конвенцията „лишаването от живот да не е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима”. Тези съображения са основани на данните по делото, че както прокурора, така и съда са счели, че силата, включително експлозивите и реактивният гранатомет, които са използвани от служители на държавата, е гарантирала преодоляване на съпротивата на Т.. Съдът е изложил възприета от него позиция във връзка с извода за допуснато и друго нарушение. Констатиран е подход на разследването, противоречащ на изискванията по чл.2 от Конвенцията. Взето е решение да не бъдат разследвани и съдени членовете на отряда за борба с тероризма, участвали в акцията, с цел да се запази в тайна тяхната самоличност, което е в съответствие с разпоредбата на чл.159, ал.3 от ЗМВР от 1997 год. Определен е като порок на разследването, който подкопава възможността да се установи самоличността на отговорните лица и друго основание да се счете като неефективно. Съдържанието на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Д. и други срещу България” е основание за възобновяване на делото, поради което и с оглед разпоредбите на чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА частно наказателно дело № 11/2005 год. на Пловдивския военен съд; ОТМЕНЯ определение № 11/08.02.2005 год., с което е потвърдено постановление № 367/04.01.2005 го. на Пловдивската окръжна военна прокуратура и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: