Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * делинквент * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * допустимост на иск


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр. София, 23.11.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 821 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Ваня И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. К. срещу решение № 689 от 28.04.2011г. по гр. дело № 752/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е обезсилено решение № 2742 от 13.06.2009г. по гр. дело № 846/2004г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-9 състав, производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и ищцата Ваня И. И. е осъдена да заплати на ответника – въззивник ЗК [фирма], [населено място] сумата 2 400 лв. направени разноски и на третото лице помагач – въззивник И. Л. Й. общо сума в размер 400 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че изводът на въззивната инстанция за преклудиране правото на ищцата да търси обезщетение от застрахователя чрез пряк иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ след като е уважен предявеният граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу прекия извършител, е незаконосъобразен. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалните си представители юрисконсулт Б. В. и юрисконсулт Л. С. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на въззивното решение по съображения в писмен отговор. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С определение № 287 от 19.04.2012г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос „допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД”.
За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и прекрати производството, въззивният съд е приел, че е недопустимо ищцата, която е предявила граждански иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди срещу прекия причинител на ПТП в наказателния процес, който иск е уважен, да търси по съдебен ред обезщетение за същите вреди от застрахователя. В обжалвания съдебен акт са изложени съображения, че с удовлетворяване на правото по чл. 45 ЗЗД срещу застрахования водач на МПС чрез уважаването на гражданския иск в наказателния процес, подлежащо на принудително изпълнение, се погасява не само правото, което увреденият има по деликтното правоотношение, но и прякото право на увредения по застрахователното правоотношение, тъй като отговорността на застрахователя по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, както и при действието на КЗ, е функционална на деликтната отговорност.
По релевантния за спора правен въпрос съществуваше противоречива съдебна практика, която е уеднаквена с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012г. по тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК. Съгласно посоченото Тълкувателно решение при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Упражняването на деликтното право от увредения и уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД не погасяват прякото му право срещу застрахователя и обратно. Ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската му отговорност, което съответства на определените в чл. 298 и сл. ГПК обективни и субективни нейни предели и му е непротивопоставимо, освен ако последният е бил привлечен като подпомагаща страна. Реалното обезщетяване от застрахования делинквент на вредите чрез плащане на присъденото обезщетение има за своя правна последица неговото погасяване. Погасяването на обезщетението чрез плащане от делинквента обуславя неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска. Преценката следва да бъде извършена в хода на делото и ако се установи, че делинквентът е платил присъденото обезщетение, то прекият иск срещу застрахователя следва да бъде отхвърлен.
При така дадените отговори на релевантния за настоящия спор правен въпрос се налага изводът, че въззивното решение е неправилно. Предявеният от ищцата пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е допустим. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който на основание чл. 281, т. 3 ГПК трябва да бъде отменен, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 689 от 28.04.2011г. по гр. дело № 752/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: