Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 20.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1678/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. К. П. за възобновяване на ВНОХД № 131/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново. В молбата на осъденото лице са релевирани доводи за допуснати от двете съдебни инстанции съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, представляващи основания за възобновяване по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Искането е мотивирано с твърдения за нарушения на нормите на чл. 36, ал. 2 от НПК с оглед обстоятелството, че на инкриминираната дата 07.11.2010 г. нито един от двамата осъдени П. и Б. не са били на територията на [населено място], а са се намирали в [населено място]; на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като доказателствата по делото са били тълкувани превратно само в интерес на обвинителната теза; на чл. 305, ал. 3 от НПК и чл. 339, ал. 2 от НПК. Като последица от превратното, едностранчиво и непълно тълкуване на доказателствената съвкупност се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон, тъй като искателят е бил осъден за деяние, което не бил извършил. В съдебно заседание на ВКС осъденият П. П. не се явява, редовно призован, и не излага допълнителни доводи в подкрепа на искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения за възобновяване е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 31 от 04.03.2014 г. по НОХД № 1175/2013 г. Великотърновският районен съд е осъдил подсъдимия П. К. П. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда е бил осъден и подсъдимият Т. И. Б. на една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно една година лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимите П. П. и Т. Б. са били осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на [фирма] – [населено място] обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в размер на 2 222.51 лева ведно със законната лихва, считано от 07.11.2010 г. до окончателното плащане, както и направените от гражданския ищец разноски в размер на 275 лева. На основание чл. 189, ал. 1 от НК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 88.90 лева. По жалби на подсъдимите срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 131/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, като с решение № 90 от 20.06.2014 г. съдебният акт на районния съд е бил изменен в частта относно началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, като е било постановено законната лихва да тече от 04.03.2014 г., а в останалите части атакуваната присъда била потвърдена. Решението на ОС – Велико Търново не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в законна сила от датата на постановяването му. Видно от приложеното копие от разписка на спедиторска фирма, молбата на осъдения П. за ревизия на въззивното наказателно дело по реда на възобновяването е изпратена на 25.09.2014 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения П. К. П. за възобновяване е основателно. ВКС констатира, че първоинстанционната присъда на Великотърновския районен съд по НОХД № 1175/2013 г. е постановена при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, наличието на което въззивният съд на основание чл. 314 от НПК е бил длъжен да констатира и отстрани по реда на чл. 335, ал. 2 от НПК служебно и без да е изрично сезиран от страните. В протокола от проведеното съдебно заседание на 04.03.2014 г., в което са били проведени заключителните етапи на първоинстанционния процес (изслушване на съдебните прения, последната дума на подсъдимите, оттегляне на съда на тайно съвещание за постановяване на присъдата и обявяването й), е допусната съществена непълнота. В него не са посочени значими обстоятелства по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 от НПК относно съдебния състав, разгледал делото. В титулната част на протокола (л. 111 от НОХД № 1175/2013 г. на ВТРС) са отразени само имената на председателя съдия П. Ц. и на съдебния заседател Надежда Б., като не фигурира името на другия съдебен заседател, който е следвало участва при разглеждане на делото съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК. В присъдата е вписано името на втори съдебен заседател – В. З., но поради непълнотата на съдебния протокол не може да се прецени дали в съдебното заседание е участвал втори съдебен заседател и кой именно. Протоколите за съдебните заседания и присъдата следва да се изготвят по начин, който да дава възможност за преценка на законността на съдебния състав, разгледал делото. Когато в съдебния протокол не са вписани или не са изписани достатъчно пълно и точно имената на съдебните заседатели, е налице особено съществено процесуално нарушение, тъй като няма как да се направи извод, че съставът разгледал делото и постановил присъдата е един и същ. Такъв недостатък не може да се приеме само за формален, технически пропуск, защото засяга съществения въпрос за законността на съдебния състав и осуетява възможността за проверка на обстоятелствата дали делото е било разгледано в законен състав с оглед броя на членовете на колегиалния орган и дали е спазено изискването за неизменност на състава. При въззивната проверка Великотърновският окръжен съд е пропуснал да установи порока на атакувания пред него съдебен акт и да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, с което сам е допуснал съществено процесуално нарушение. Делото е следвало да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, тъй липсата на задължителните реквизити на съдебния протокол от 04.03.2014 г. досежно състава на съда, разгледал делото, не е позволявала процесуалният документ да бъде третиран като годно доказателствено средство. А това обстоятелство е представлявало пречка за състава на ВТОС да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда по същество като инстанция по фактите. Съдебните актове следва да бъдат отменени не само по отношение на молителя П., а изцяло, включително и в частите, касаещи осъдения Б., от когото няма искане за възобновяване. От една страна, това се налага с оглед обстоятелството, че престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е инкриминирано при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. При съучастие нарушението поначало може да бъде отстранено чрез отмяна на съдебните актове спрямо всички съучастници, чиято съвместна престъпна дейност може да бъде най-правилно изяснена в единен наказателен процес. От друга страна, в разглеждания случай констатираният от ВКС съществен порок пряко засяга и второто осъдено лице. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 131/2014 г. по описа на окръжен съд – гр. Велико Търново. ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 20.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 131/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново, както и изменената с него присъда № 31 от 04.03.2014 г. по НОХД № 1175/2013 г. на Великотърновския районен съд, 11 състав, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.