6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1994/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 541 гр.София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1994/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Е. К. Б. против присъда № 242 от 4.VІІ.2013 год. по внохд № 2587/2013 год. на Софийския градски съд,постановена след отмяна присъдата на Софийския районен съд от 3.ІV.2013 год. по нохд № 5792/2011 год. В жалбата и допълнението към нея,въззивната присъда е оспорена като незаконосъобразна и явно несправедлива с доводи,относими към правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ.Иска се отмяна на обжалваната присъда. В съдебно заседание Е. Кр.Б. и повереникът й не се явяват.От последният е представена писмена защита с конкретизиране целта на обжалването:след отмяната на въззивната присъда,касационната инстанция да потвърди присъдата на районния съд. Подсъдимите Г. Х. Щ. и П. А. Ч. заедно със защитника си искат оставяне на обжалваната присъда в сила.Съображения в подкрепа на това си становище излагат освен устно,още и в писмен отговор на жалбата. Заключението на представителя на ВКПр е за неоснователност на възраженията срещу правилността на въззивната присъда и за оставянето й в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда подсъдимите Щ. и Ч. са признати за виновни в това,че на 11.ІV.2008 год. в София,действайки в съучастие като съизвършители,са обсебили обувки и чехли на обща стойност 1336 лв.,собственост на Е. К. Б. като [фирма],които вещи са се намирали в магазин на [улица] оттам са им били предадени с опис от магазинерката М. И. З.,за което и на основание чл. 206,ал.1 НК двамата са наказани с по 6 месеца лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от по 3 години,а стойността на предмета на престъплението е присъден в полза на Б.. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена,подсъдимите са признати за невиновни да са извършили престъплението,за което са обвинени,и са оправдани,гражданският иск на Б. да причинени имуществени вреди е отхвърлен. Жалбата е неоснователна. На първо място се налага уточнението,че не подлежи на обсъждане възражението,че „постановената присъда е явно несправедлива”.Явната несправедливост,като касационно основание по чл. 348,ал. 5 НПК, не се отнася до всички въпроси,които се решават с присъдата,а само до наложеното с нея наказание,каквото в случая,с постановяването на обжалваната оправдателна присъда,липсва. Не е основателно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение,към което касационно основание следва да се отнесе възражението срещу доказателствения анализ на въззивния съд,довел до постановяването от него на оправдателна присъда.Противно на заявеното в жалбата,че „въззивният съд е погледнал повърхностно на проблема”,прочитът на мотивите към обжалваната присъда показва,че този съд внимателно е обсъдил установените факти и правилно е заключил,че липсват доказателства обувките,предмет на обвинението,да са били собственост на свидетелката Б..Вярно е,че има доказателства за закупуването от Б. в качеството й на ЕТ на обувки,произвеждани от [фирма],в което двамата с подсъдимия Щ. са били съдружници с равни дялове,но пък няма никакви доказателства тези точно обувки-неконкретизирани 200 бр.,всички с единична цена от 30 лв. съгласно фактурата,приложена на л. 113 от досъд. разсл.-да са сред описаните в съставения от М.З. и подписан от двамата подсъдими и от Б. протокол /на л.27-28 от досъд.разсл./ още повече,че сред там описаните обувки фигурират само 9 чифта на цена от 30 лв.,1 чифт от които са „мъжки обувки”,а останалите 8-„неустановен модел” според експертното заключение на Р.Вл.Ш. /на л. 80 от досъд.разсл./.Правилен е и следващият фактически извод на съда,че при липсата на доказателства за противното остава да се приеме,че независимо от вписания доставчик- [фирма] или Е.Б. като ЕТ-обувките,описани в приложените към досъд. разсл. и коментирани от експерта Ш. 5 складови разписки,които обувки са били доставяни на М.И.З. за продажба,са били собственост на дружеството. Оплакването в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон е принципно основателно,доколкото се свързва само с признака „чужда вещ”.Въззивният съд в две последователни изречения е направил взаимно изключващите се констатации,че поведението на Щ. и Ч. хем представлява „разпореждане с вещи,собственост на тяхното /на Щ. и Б.-бел.н./ ООД”,хем „не е налице присвояване на чужда вещ”.И тъй като имуществото на дружеството е различно от имуществото на всеки от съдружниците,разпореждането с първото-а това несъмнено следва от мотивите към въззивната присъда-представлява не друго,а разпореждане с чужда вещ,с каквото разпореждане и съответното съзнание за собствеността на вещта може да се осъществи и престъпния състав на чл. 206,ал.1 НК.Независимо от казаното,което иначе би довело до отмяна на обжалвания съдебен акт на основание чл. 354,ал.3,т.3 НПК,последното не се налага,но по съображения, различни от тези,с които въззивният съд е обосновал оправдаването на Щ. и Ч.. Съгласно приетото за установено и от двете предходни инстанции,по което спор няма,Щ. и Б. са били поканени от М.З. да приберат обувките с щемпел „Кайнака”,оставени в магазина й за продажба,включително затова,защото и двамата били демонстрирали пред свидетелката влошените си вече отношения и всеки от тях,претендирайки обувките да са негова,а не на дружеството,собственост,настоявал пред З. да не ги предлага на евентуалните клиенти.На датата 11.ІV.2008 год.,за която тримата уговорили предаването на обувките от магазина на З. в София,на [улица],Щ. и Б. пристигнали с моторни превозни средства,като и двамата не били сами,Щ. бил придружаван от Ч.,а Б.-от Ив.А. и двама младежи.З. вече била описала и опаковала обувките по начин,позволяващ изнасянето им от магазина.Щ. и Б. подписали описа,съгласявайки се с истинността на отразеното в него и още в магазина на З. подновили спора си за собствеността на обувките.З. поискала веднага да си изнесат стоката и да напуснат магазина й,което Щ. и Б.,подпомогнати от придружаващите ги,сторили.Спорът им продължил и пред магазина на свидетелката и прераснал в конфликт,по време на който Щ.,подпомогнат от Ч.,натоварил обувките в своя автомобил и напуснал мястото на инцидента.При тези обстоятелства,след като обувките са били описани, опаковани и изнесени пред магазина на З. по изричното настояване на последната,единственото,което Щ. и Б. не само са могли,но и са били длъжни да направят,е било да се погрижат за безопасността на стоката и да осигурят транспортирането й до седалището на дружеството в [населено място] независимо от претенциите на всеки от двамата за собствеността върху процесните вещи.Това сторил Щ. с помощта на Ч. и тяхното поведение,макар и формално да съдържа признаци на престъпление,не е общественоопасно /каквато оценка би следвало да получи и поведението на Б.,ако не подсъдимите,а тя и нейните помощници бяха сторили същото/. Дотук изложеното налага същия краен извод,до който е стигнал и въззивният съд,а именно,че извършеното от Щ. и Ч. деяние не съставлява престъпление,и затова ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 242 от 4.VІІ.2013 год. по внохд № 2587/2013 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/