О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 603 София 04.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4843/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №851 от 16.07.2021 г. по гр. дело №3192/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №903347/24.07.2020 г. по гр. дело №39/2020 г. на Благоевградския окръжен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Х. А. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 16.06.2010 г. е образувано досъдебно производство № 1984/ 2009(10) г. по описа на 01 РПУ-Благоевград срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 93, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. След провеждане на част от процесуалноследствените действияq досъдебното производство е преобразувано под № 48/ 2011 г. по описа на „БОП.“- Благоевград. Ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години, като съдът може да постанови лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като със същото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата тя е разпитана в качеството на обвиняем. На 29.02.2012 г. Окръжна прокуратура -Благоевград е внесла в Окръжен съд - Благоевград обвинителен акт по досъдебно производство № 48/2011 г. по описа на „БОП“ - Благоевград по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е образувано НОХД № 113/2012 г. по описа на ОС-Благоевград. Проведени са девет открити съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели и са изслушани заключенията на ССЕ и СГЕ. Видно от присъда № 3771 от 25.09.2013г. по НОХД № 113/2012г. по описа на ОС-Благоевград, ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е наложено съответно наказание. Със същата присъда ищцата е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 НК обвинение. След жалба и протест е образувано ВНОХД № 19 по описа на Апелативен съд - София. По делото са проведени две съдебни заседания. Видно от Решение № 106 от 27.03.2014 г. САС е отменил присъда № 3771 от 25.09.2013 г. по НОХД № 113/ 2012г. по описа на ОС-Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград. След връщането в ОС-Благоевград на делото, е образувано НОХД № 92 по описа на ОС- Благоевград за 2014 г., като с Разпореждане № 1604 от 10.04.2014г. е предписано предварително изслушване на страните. Проведени са седемнадесет открити съдебни заседания, изслушани са съдебно-графическа експертиза и съдебнотехническа компютърна експертиза. Видно от присъда № 4034 от 29.07.2016г. по НОХД № 92/ 2014 г. по описа на ОС- Благоевград, ищацта е призната за виновна за извършването на престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено съответното наказание, като със същата присъда е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 НК обвинение. След жалба и протест е образувано ВНОХД № 1032 по описа на Апелативен съд София за 2016 г., като са проведени две съдебни заседания. С Присъда № 32 от 23.11.2016 г. САС е отменил присъда № 4034 от 29.07.2016 г. по НОХД № 92/ 2014г. по описа на ОС - Благоевград в осъдителната част за престъплението по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и в частта за разноските и вместо това е признал ищцата за невиновна по повдигнатото обвинение и на основание чл. 304 от НПК е оправдал ищцата, като в останалата част присъдата е потвърдена. Присъдата на 09.12.2016 г. е влязла в сила. Въззивният съд е посочил, че след преценка на обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, а именно: вид и тежест на повдигнатото обвинение, предвиденото за него наказание (от една до осем години лишаване от свобода), вида и характера на взетата мярка за неотклонение (подписка), продължителността на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза (около 6 години), негативната промяна, която наказателното преследване е оказало върху социалния живот, психиката и общественото самочувствие и самоопределение в семейството и обществото, последвалия развод, многократното разгласяване, че ищцата е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление в публичното пространство, чрез печатен местен ежедневник, отрицателните емоции и страх от възможността да бъде несправедливо осъдена, възрастта на ищцата, както и икономическата обстановка в страната, то сумата от 40 000 лв. справедливо и адекватно ще обезщети ищцата за претърпените от нея вреди. Ответницата по касационната жалба Е. Х. А., със съдебен адрес Благоевград, оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №851 от 16.07.2021 г. по гр. дело №3192/2020 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №851 от 16.07.2021 г. по гр. дело №3192/2020 г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Х. А., със съдебен адрес Благоевград, 1000 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.