Р Е Ш Е Н И Е №70 С., 20.06.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 6305 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П. и С. С. П. чрез пълномощника им адвокат С. К. против решение № 3642 от 6.08.2015 г., постановено по гр.д. № 267 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 80 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 4 от 2014 г. на Районен съд-Сандански и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Сандански. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. [община] оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 51 от 4.02.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: Към кой момент се установя правото на собственост на ищеца, основано на реституция по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР /преди чл.53, ал.2 ЗКИР/ и Допустимо ли е съдебно решение, в което правото на собственост е установено към момент, предхождащ одобряването на кадастралната карта при заявен петитум да се установи собствеността към момента на одобряване на кадастралната карта. Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са относими по настоящото дело, по което въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищците Г. Н. П., С. С. П., Ж. Г. Н., Т. Н. Г., В. Т. Г. и С. Т. И. са поискали съдът да признае за установено по отношение на [община], че към момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър–Б., ищците, в качеството си на наследници на Г. Н. П. са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв.11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м., при граници на реалната част: имот с идентификатор 47754.501.301, имот с идентификатор 47754.501.296, имот с идентификатор 47754.501.292, както и че кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55/25.08.2009 год. на изпълнителния директор на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б., съдържа непълнота, при което реална част от 1 103 кв.м. от имот с идентификатор 47754.501.128 в парцел І, кв.11 – не са отразени в същата, като към момента на одобряването на кадастралния план със Заповед № 194 от 10.09.1993 г. и към момента на одобряването през 2009 г. на последната карта и регистър – са били собственици на тази неотразена площ. Първоинстанционният съд е уважил иска като е признал за установено, че към момента на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването ищците са били собственици и че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е допусната грешка, като имотът не е нанесен в границите, маркирани със светло зелен цвят на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението. При тези констатации Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че наличието на непълнота/грешка в кадастралната основа /кадастрална карта и регистър/ и на свързан с нея спор за материално право - са материалноправните предпоставки за основателност на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по наличието и/или отсъствието на които съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Предмет на тези искове е признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на влизане в сила на определен КП или РП, ищецът е бил собственик на определена площ, представляваща част от неговия имот/УПИ, която в резултат на грешка в кадастралната основа неправилно е била заснета към имота/УПИ на ответника или изобщо не е заснета. В случая е отправено ясно искане, че моментът, който ищците желаят да бъде изследван, е момента на изработване на кадастралната карта на [населено място], а именно одобряването й със заповед № РД-18-55/25.08.2009 г. Посочено е с исковата молба /вкл. и в обстоятелствената и част/, че за основа за изготвянето на последната кадастрална карта през 2009 г. е послужил кадастралния план на [населено място] от 1993 г., одобрен със заповед № 194 от 10.09.1993 г., където е отразена с кадастрален номер само сградата от 397 кв.м., но не и площта на незастроената част, която заедно със застроената е с площ общо от 1500 кв.м. Твърди се, че имотът е реституиран по съдебен ред на основание ЗВСВНОИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС, като обезщетението от 20 000 лв. е възстановено на 01.09.1994 г. Следователно предмет на спора е, че към момента на изработване на кадастралната карта – 25.09.2009 г. ищците са били собственици на реална част от парцел I, пл. № 128 в кв.11 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 103 кв.м. и в която е допусната непълнота, съществуваща още от регулационния план от 1993 г., послужил за изготвянето на кадастралната карта през 2009 г. Въззивният съд е приел, че вместо това първоинстанционният съд е дал отговор на незаявено искане – а именно - като е счел за относим друг непретендиран с исковата им молба момент – този на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването /без да го посочи и времево/. Имотът пък е индивидуализиран с решението по плана на [населено място] от 1970 година, а не както са предвижданията по картата от 2009 г. Направен е извод, че се касае до неправомерно въздействие върху предмета на спора от страна на първостепенния съд, като същият е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, поради което решението му е процесуално недопустимо. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса към кой момент се установя правото на собственост на ищеца, основано на реституция по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР /преди чл.53, ал.2 ЗКИР/: Безспорно съдебната практика приема, че чрез иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция чл.53, ал.2 ЗКИР/ се разрешава спор за собственост. При постановяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС е изходило от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.3 ГПК. Определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент /напр. в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ – предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик/. Следователно в случаите, в които ищецът се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 ЗУТ или за отчуждаване на имот-частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение /имотно или парично/, правото на собственост се установява към минал момент. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК. Същите съображения важат и в случаите, когато правото на собственост се легитимира с реституция по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е съдебно решение, в което правото на собственост е установено към момент, предхождащ одобряването на кадастралната карта при заявен петитум да се установи собствеността към момента на одобряване на кадастралната карта: В практиката на ВКС – напр. решение № 406/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г., ВКС, ІV г.о. – се приема, че спорното право се индивидуализира в исковата молба чрез посочване на спорния предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Съдебното решение е недопустимо, ако съдът е разгледал други факти, а не тези на които е основан иска и/или се е произнесъл по искане, различно от заявеното от ищеца. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се определят съобразно разрешения спор, а при исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР това е принадлежността на правото на собственост и липсата на отразяване или неправилното отразяване на границите на правото на собственост. Отразяването в решението на момента, към който е допусната непълнотата или грешката – одобряване на кадастралната карта е от значение за основанието, на което ще се извърши изменението на кадастралната карта – чл.51, ал.1, т.2, както и на процедурата по изменение – въз основа служебно изпратен от съда препис от влязлото в сила съдебно решение /чл.54а, ал.1, изр.първо ЗКИР/, придружено със скица-проект /чл.54, ал.2 във вр. с чл.54а, ал.1, изр.2 ЗКИР/ и без издаване на заповед /чл.53а, т.1 ЗКИР/. Възпроизвеждането в петитума на исковата молба, а съответно и в диспозитива на съдебното решение на текста от легалното определение в § 1, т.16 ДР ЗКИР, че установяването на грешката или непълнотата е към момента на одобряване на кадастралната карта, следва да се тълкува именно в посочения по-горе смисъл, а посочването в диспозитива на съдебното решение на момента на конкретното придобивно основание – че това придобивно основание удостоверява границите на правото на собственост, които не са претърпели промяна към момента на предявяване на иска, респ. на приключване на устните състезания пред инстанциите по същество. Следователно щом съдът е разгледал заявеното в исковата молба основание за придобиване на правото на собственост и е констатирал наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта, решението му е процесуално допустимо, независимо дали в диспозитива на решението е отразил момент на придобиване на собствеността предхождащ одобряването на кадастралната карта. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, следва, че въззивното решение е неправилно. В исковата молба ищците са твърдели, че са наследници на Г. Н. П., който съгласно нотариален акт № 90, том II, дело № 598 от 1957 г. е бил собственик на дворен парцел VI в кв.24 по регулационния план на [населено място] с площ от 1500 кв.м.; имотът бил отчужден през 1971 г. и отчуждаването е отменено на основание ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС с решение от 1994 г. на Окръжен съд-Благоевград и на 1.09.1994 г. било върнато полученото обезщетение; правният спор възникнал в процедурата по нанасяне на имота в плана на [населено място], като и одобрената през 2009 г. кадастрална карта не отразява реално границите на реституирания със съдебното решение имот с площ 1500 кв.м. Именно тези фактически твърдения, касаещи придобивното основание на ищците, както и наведените от ответника оспорвания, е разгледал първоинстанционния съд, като с оглед изводите си по спора за собственост – че границите на правото на собственост следва да съответстват на възстановеното право на собственост по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е констатирал и наличието на грешка в кадастралната карта, поради което първоинстанционното решение е било процесуално допустимо. Неизпълнението на задължението на районния съд да отрази в решението и актуалния статут на имота /върху кои от заснетите в кадастралната карта имоти попада процесния/ е свързано с правилността, а не с допустимостта на съдебния акт. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на въззивната жалба на Окръжен съд-Благоевград, който да се произнесе и по разноските, направени в настоящото касационно производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3642 от 6.08.2015 г., постановено по гр.д. № 267 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: