Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 01.02.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1503/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия К. Д. Г. чрез защитника му - адв.К. срещу решение № 111 от 10.09.2015 година по ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО. В касационната жалба на подсъдимия Г. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното наказание. Моли се същото да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК или алтернативно, макар при условията на чл.54 от НК, то да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В допълнителното писмено изложение адв.К. е посочил като такива самопризнанията на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното, тежкото му семейно и материално положение (безработен, с невръстно дете и безработна съпруга, възрастни родители с тежки хронични заболявания, за които подсъдимият полагал грижи), ниската стойност на предмета на престъпленията. Съвкупната оценка на тези обстоятелства според адв.К. може да обоснове наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, с оглед на което наказанието му да бъде определено под минимума на предвидените в санкционната част на НК наказания за всяко едно от инкриминираните му престъпления. Алтернативно предлага наказанията да бъдат определени към минимума поради наличието на превес на смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелства. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият К. Г., редовно призован, не се явява. Явява се служебно назначеният му защитник – адв.И., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на Апелативен съд Бургас за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 40 от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 171/2015 г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия К. Д. Г. за виновен в това, че в периода от 05.12.2014 г. до 06.12.2014 г. действайки в условията на продължавано престъпление, в обитавано от него жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] без надлежно разрешително за това, произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 7,684 гр. на обща стойност 192,10 лв. и разпространил като продал част от него – 2,258 гр. с активно действащ компонент метамфетамин с концентрация 16 % на стойност 56,45 лв. на Х. М. П. и 0,418 гр. с активно действащ компонент метамфетамин с концентрация 20 % на стойност 10,45 лв. на Г. С. А. – и двамата от [населено място], поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 предл.1, 4 и 5 вр.чл.26 ал.1 и при условията на чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 6000 /шест хиляди/ лева. Със същата присъда подсъдимият Г. е признат за виновен и в това, че през същия период и на същото място, без надлежно разрешително за това, е държал прекурсор – толуол 0,580 литра на стойност 3,48 лв. с цел производство и разпространение на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и при условията на чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години и „глоба“ в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева. С присъдата си Ямболският ОС е признал подсъдимия Г. за виновен и в това, че на 06.12.2014 г. на същото място, без надлежно разрешително за това, е държал високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,864 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 11 % на стойност 5,18 лв., поради което и на основание чл.354а ал.3 предл.2 т.1 предл.1 и при условията на чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На основание чл.23 ал.1 от НК ЯОС определил на подсъдимия Г. едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и „глоба“ в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан, а на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на държавата е отнел предметът на престъпленията. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото. По жалби на подсъдимия Г. срещу първоинстанционната присъда, депозирани чрез защитниците му е било образувано ВНОХД № 125/2015 г. по описа на АС Бургас, като с решение № 111 от 10.09.2015 г. въззивният съд на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на Ямболския окръжен съд. Касационната жалба на подсъдимия Г., депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия К. Г. е неоснователна. Основното възражение, поддържано и от служебно назначения му защитник – след преустановяване дейността като адвокат на единия от упълномощените му защитници и оттегляне пълномощията от втория такъв - е срещу определените наказания за всяко едно от инкриминираните му престъпления, а в резултат на това – и определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание. Същото е определено като несъразмерно завишено с оглед установените по делото многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства. Твърди се, че за да постигне целите си по чл.36 от НК, наказанието спрямо него би следвало да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под минимума на санкцията, предвидена за съставите на престъпленията, в извършване на които е признат за виновен. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Бургаския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразни и справедливи наказания на жалбоподателя за отделните престъпления и е стигнала до верния извод за това, че същите следва да бъдат при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. В решението си БАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия Г. – направените признания, съдействието на органите на разследването, ниската стойност на инкриминираните наркотични вещества и прекурсор, изразеното съжаление за извършеното, грижите, които полага за малолетното си дете и хронично болните си родители. В същото време обосновано е прието, че посочените обстоятелства нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Признанието на фактите по обвинителния акт, което подсъдимият е направил, е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Това се отнася и до съжалението, изразено от подсъдимия Г.. Що се отнася до съдействието на органите на разследването и частичните му признания на досъдебното производство, то същите са обусловени от обстоятелството, че инкриминираните му деяния са били разкрити непосредствено след извършването им и установени чрез предприетите от надлежните органи неотложни следствени действия. Като цяло в своята съвкупност тези обстоятелства не са нито многобройни, нито което и да е от тях е изключително, поради което искането на защитата за определяне на наказанията на подсъдимия Г. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК настоящият състав на ВКС намира за неоснователно. За да стигне до този извод Бургаският апелативен съд е направил задълбочен анализ и на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да ги съпостави с посочените до тук смекчаващи я такива и направи необходимата преценка кои от тях имат превес. Правилно извършените от подсъдимия Г. престъпления, свързани с наркотични вещества и прекурсори са окачествени като престъпления с висока степен на обществена опасност. Последната се извежда не само от широкото разпространение на този вид престъпления, но и с осъществените многообразни форми на изпълнителното деяние - производство, държане и разпространение на високорискови наркотични вещества и прекурсори за производството им. Тези обстоятелства са допълнени и с данните за личността на подсъдимия, характеризиращи го като такава с относително висока степен на обществена опасност предвид обремененото му съдебно минало – настоящите престъпления подсъдимият Г. е извършил в изпитателния срок на наказанието, наложено му за друго такова престъпление, което сочи за липса на ефект от наказателната репресия, приложена спрямо него до настоящия момент. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанията спрямо подсъдимия Г. са определени по правилата на чл.58а ал.1 от НПК. Те са в размер, близък до минималния на предвидените в санкционната част на НК наказания за всяко едно от престъпленията, поради което допълнително намаляване на същите не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че същите не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 10.09.2015 г., постановено по ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.