Р Е Ш Е Н И Е № 452 гр. София, 21 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1332/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. В. Б., чрез защитника му адвокат Г. С. С. от АК – [населено място], срещу постановената от Софийския градски съд (СГС), НО, ХІІ въззивен състав, нова присъда № 149 от 29 април 2013 година, по внохд № 1457/2013 година, след частична отмяна на присъда от 06 април 2012 година на Софийския районен съд (СРС), НО, 103 състав, постановена по нохд № 13759/2009 година. Касационната жалба съдържа формално позоваване на отменителните основания по чл. 348 от НПК, без да са ангажирани конкретни оплаквания и доводи в тяхна подкрепа. В представеното писмено допълнение към жалбата по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, са изложени възраженията на защитата относно процесуалната годност на веществено доказателство по делото (нар. Обект № 2) предвид начина на приобщаването му по делото и на съставения за него Констативен протокол на експертна комисия. Твърди се липса на отговор в мотивите на новата присъда на наведени вече в процеса идентични съображения. В резултат на тези нарушения на процесуалните правила, са злепоставени изводите на съда по фактите и това е довело до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Наложеното му наказание е явно несправедливо, защото въззивният съд е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като не е изложил надлежни съображения за това в мотивите си. Така направените възражения ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Основното отправено до ВКС искане е за отмяна на атакуваната нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадия със задължителни указания по приложението на закона, а алтернативното – за изменяване на присъдата с прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Л. Б. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат С., който поддържа касационната жалба при изложените в писменото допълнение към нея съображения и направени искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд подсъдимият Л. В. Б. е признат за виновен в това, че на 25. 02. 2009 година, в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – смес от амфетамин и кофеин, с тегло 2. 26 грама, на стойност 67. 80 лева и със съдържание на активен компонент 56%, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК, за което същият е освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 (петстотин) лева. С присъдата подсъдимият Б. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1 от НК за това, че на същата дата и същото място е държал високорисково наркотично вещество – смес от амфетамин и кофеин с тегло 7. 41 грама на стойност 222. 30 лева и със съдържание на активен компонент 56%. На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК съдът е отнел в полза на държавата цялото количество от високорисковото наркотично вещество – общо 9. 67 грама, намиращо се на съхранение в отдел „МРР – НОП” при ЦМУ. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени на подсъдимия Б. и е разпоредено служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им. В производство, инициирано от протест на прокурор при Софийската районна прокуратура срещу оправдателната част на присъдата и срещу приложението на чл. 78а от НК, е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която е: - отменена първоинстанционната присъда в оправдателната й част, в частта на правна квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК и в частта на приложение на чл. 78а от НК, - ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 от НК за държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество с тегло 9. 67 грама, на стойност 290. 10 лева, за което престъпление и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, както и на глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, - потвърдена в останалата й част първоинстанционната присъда. ВКС намира касационната жалба на подсъдимия Б. срещу новата присъда на въззивния съд за неоснователна и съображенията за това са следните: Както вече бе посочено, касационната жалба не съдържа позоваване на конкретни нарушения, допуснати от въззивния съд, които да ангажират ВКС да осъществи правомощията си по чл. 354 от НПК за извършване на касационна проверка. В саморъчното писмено допълнение към нея защитата на подсъдимия Б. е релевирала общото си възражение за недостатъци на атакувания съдебен акт поради липсата на надлежен доказателствен анализ и отговор на направени и пред първата инстанция идентични възражения относно процесуалната годност на част от доказателствените източници по делото. Този общ, според защитата, недостатък на съдебния акт касае оспорената процесуална годност на извършени в хода на разследването следствени действия, а именно – приобщаване като веществено доказателство по делото на т. нар. „Обект № 2” (7. 41 грама високорисково наркотично вещество) и изготвянето във връзка с него на Протокол на експертна комисия от 26. 02. 2009 година. Оспорена е и правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3 от НК, както и тежестта на наложеното на подсъдимия Б. наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК, без да е обсъдена хипотезата на чл. 55 от НК. ВКС извърши проверката си по основното възражение в касационната жалба за процесуалната годност на извършените следствените действия по приобщаване и идентифициране на част от наркотичното вещество (това от 7. 41 грама), предмет на престъплението, преди проверката по останалите възражения – известно е, че наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би компрометирало изводите на предходната инстанция по фактите и би осуетило проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието. 1. Касационната инстанция не споделя доводите на защитата за допуснати нарушения при приобщаване по делото на наркотичното вещество, намерено у подсъдимия Б. и инкриминирано по делото като предмет на деянието. То е намерено в раницата на подсъдимия Б. при извършена му проверка от свидетелите Я. и Л. – служители във 02-ро РУП – София, на 25. 02. 2009 година, към 22 ч. Същата вечер подсъдимият е предал на разследващия дознател по провежданото бързо производство син полиетиленов плик с топче, съдържащо бяло прахообразно вещество и запечатано с бяло тиксо (протокол на л. 15 от ДП). На следващия ден е възложено експертно изследване на веществото (постановление на л. 23 от ДП). В хода на провеждане на изследването и след отваряне на надлежно запечатания полиетиленов плик, експертите са констатирали наличие в него и на самозалепващо се пликче, съдържащо също бяло прахообразно вещество. За това е съставен и оспорения Констативен протокол от 26. 02. 2009 година (л. 26 от ДП), изготвен от комисия от трима експерти. Веднага е извършено експертното изследване (справка на л. 24 от ДП), което е установило съдържание на компонент, който може да бъде отнесен към амфетаминовите производни. Изследването, вкл. и измерване, е извършено и на двата обекта, намерени в предадения от подсъдимия син полиетиленов плик – този в малкото пликче и този с формата на топче. Остатъкът от обектите е предаден за химическа експертиза, заедно с изготвените фотоснимки, неразделна част от справката. Експертизата е извършена от експерт Д. и е приложена на л. 42 от ДП. Касационната инстанция не констатира претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила при провеждане на така описаните следствени действия. Извършеното в досъдебното производство доброволно предаване на предмети, имащи значение за делото (какъвто е настоящият случай), не изисква предварително разрешение или последващо одобрение от съдия, за разлика от процесуално-следствените действия, ограничаващи права на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен обиск, задържане и изземване на кореспонденция и т. н., доколкото доброволното предаване е въпрос на упражнена лично и доброволно воля от лицето, което го извършва, като липсва елемент на принуда, винаги ограничаваща права и свободи. Съдържанието на доброволно предадения от подсъдимия Б. син полиетиленов плик, облепен с бяла лепенка, е надлежно запечатано и предадено на експертите, което се установява от съдържанието на протокола за доброволно предаване, на постановлението за изготвяне на експертна справка, на констативния протокол и на самата експертна справка, посочени по-горе. Действията на експертите са в рамките на възложените им от разследващия орган задачи и на техните правомощия, включващи и боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени им по съответния процесуален ред от разследващите органи. А точно това се е случило в рамките на досъдебното производство по настоящето дело. Не намира опора в данните по делото и възражението за игнориране от страна на въззивния съд на така допуснатите, според защитата, нарушения – подробни и убедителни съображения в тази насока са изложени на л. 5-6 от мотивите на въззивния съдебен акт. 2. Към надлежно установените по делото факти е приложена съответната материалноправна норма, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е изложил правните си аргументи на л. 7-8 от мотивите на присъдата и ВКС не намира основания да не сподели същите изцяло, защото съответстват на доказателствата и закона, вкл. съображенията относно липсата на характеристиките на „маловажен случай” по отношение на конкретното деяние. Преценката за определяне на едно деяние като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, се извършва на основата на фактическите данни по делото за начина на извършването му, за вида и стойността на неговия предмет, за вредните последици, съобразно данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай, притежаването на 9. 67 грама високорискови наркотични вещества – амфетамин, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с обичайните случаи от този вид. Такава не разкрива и личността на извършителя, макар и неосъждан и без предходни противообществени прояви, които обстоятелства правилно са ценени от въззивния съд на плоскостта на индивидуализацията на наказанието. 3. Наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода е определено при минимално предвиденото в нормата на чл. 354а, ал. 3 от НК и изтърпяването му е отложено за минималния срок по чл. 66 от НК от три години. При определянето му са съобразени всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, като правилно е отчетено наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, без обаче те да могат да бъдат ценени като многобройни или изключителни. Известно е, че решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, тогава когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 149 от 29 април 2013 година, постановена от Софийския градски съд, НО, ХІІ въззивен състав, по внохд № 1457/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.