6
Р Е Ш Е Н И Е № 18
София, 11.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 164/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260013 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 243/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.02.2018 г., за разликата над 150 000 лв. до 280 000 лева. Предмет на касационно обжалване е и въззивното решение в частта, с която за начална дата на дължимост на законната лихва е приета датата 05.07.2018 г., а не сочената от ищцата дата – 02.03.2018 г.
С определение № 60575 от 18.11.2021 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщен материалноправен въпрос - за критериите за приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед необходимостта от извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г.
В жалбата и в проведеното на 16.02.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че апелативният съд не е преценил в достатъчна степен изключително многобройните и тежки по своя характер увреждания, довели до критично, животозастрашаващо състояние на пострадалата, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, множеството оперативни интервенции, настъпилите необратими и неблагоприятни последици. Изтъква се, че съдебният състав е подценил търпените от пострадалата болки, страдания и неудобства, значението на трайните последици за живота на ищцата, и нейната уязвимост поради: срастване на белите дробове, порочно срастване на счупените ребра и асиметрично заздравяване на тазовата кост. Според касационната жалбоподателка, изведените от съда изводи не съответстват на установените по делото обстоятелства, като размерът на обезщетението не е съобразен с принципа на справедливост. Оспорва се и определената от съда начална дата на дължимост на лихва за забава, като се твърди, че е приложима разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ и законна лихва следва да се присъди не от 05.07.2018 г., а от 02.03.2018 г.
Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане” АД не е заявил становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, нито в откритото съдебно заседание на 16.02.2022 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд - Варна, при съобразяване на пределите на въззивното производство и след преценка на: получените от ищцата Г. Х. увреждания, в резултат на настъпило на 22.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в: травма на главата, фрактури на гръдния кош и подкожен емфизем, контузия на белия дроб, с нужда от изкуствена белодробна вентилация; проведените оперативни интервенции за постоянна трахеостома и евакуация на плевралните колекции; травма на корема – субкапсуларен хематом в черния дроб, травма на таза – двустранно счупване на седалищни кости с фрагмент в лявата, счупване на двете срамни кости, полифрагментна фрактура на кръстцовата кост, фрактура на лява хълбочна кост, травма на дясна ръка – дифузно кръвонасядане и охлузвания на дланта на дясна ръка, както и продължителността на болничното лечение и на възстановителния процес, при невъзстановено физическо здраве и неблагоприятна прогноза за в бъдеще, е приел, че справедливото обезщетение за търпените болки и страдания е в общ размер на 150 000 лв. Над вече присъдените от първостепенния съд 80 000 лв., въззивната инстанция е определила допълнително сума от 70 000 лева. При постановяване на решението, съдебният състав е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. и В. Х., съдебно-медицинската експертиза и събраните писмени доказателства по делото.
Относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е споделил становището на първата инстанция за неприложимост на чл.429, ал.3 КЗ. С оглед данните по делото във връзка с застрахователната претенция на ищцата, съдът е приложил разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, с констатация, че тримесечният срок е започнал да тече на 04.04.2018 г. и е изтекъл на 04.07.2018 г. В резултат на така застъпеното становище, за начална дата, от която се дължи законна лихва върху допълнително определеното обезщетение е посочена датата 05.07.2018 г., важима и спрямо присъдената от окръжния съд сума от 80 000 лв.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е дадено задължително за съдилищата в Република България тълкуване в т.II от ППВС № 4/1968 г., доразвито в касационни съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК – така например, решение по т.д. № 157/2011 г. на I т.о., решение по т.д. № 566/2010 г., решение по т.д. № 1015/2011 г., решение по т.д. № 2908/2015 г. на II т.о. и мн.др., както и тези, посочени в определението по чл.288 ГПК, на които се е позовала жалбоподателката. Възприето е, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обективни обстоятелства, специфични за всяко дело и които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се определи справедлив размер на обезщетението за причинени телесни увреждания в резултат на деликт, и на свързаните с тях физически и психически страдания, е необходимо да се съобразят посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като част от тях - нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към същия момент. При обосноваване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да извърши подробен анализ и оценка на обстоятелствата, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС, на която се е позовала касационната жалбоподателка.
Независимо от изброените конкретни обстоятелства, относими към предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за справедливо обезщетяване на понесените от пострадалата неимуществени вреди, решаващият състав е подценил значението им при определянето на адекватен размер на обезщетението. Съдът не е отчел в достатъчна степен изключително многобройните и тежки телесни увреждания, част от които са обусловили разстройство на здравето с временна опасност на живота – развилият се подкожен емфизем, хемопневмоторакса в дясно, хемоторакса в ляво, контузия на белия дроб, а други увреждания да довели до трайно затрудняване на движението на снагата и на долните крайници на пострадалата, не е съобразил и многобройните оперативни интервенции. Макар в мотивите към решението да е посочено, че физическото здраве на пострадалата все още не е възстановено, а тежките счупвания на лявата тазобедрена става и на дясната раменна става няма да търпят обратно развитие и прогнозите са неблагоприятни, извън преценката на съда са останали поясненията на вещото лице д-р Д. Т. за конкретните неблагоприятни последици от уврежданията, дадени в проведеното от първата инстанция с.з. на 03.10.2019 г. Според тях, ищцата е получила тежки и необратими сраствания на белите дробове, имащи за последица ограничаване на техния обем, болка и опасност от много по-лесното им инфектиране; налице е порочно срастване на счупените ребра, наслагващо се към усложненията от гръдната травма; тежката травма на таза е довела до промяна на анатомията и конструкцията на тазовата кост и затова пострадалата ще изпитва болки, няма да може да стои, походката й ще бъде нарушена, а кинетичните и статични натоварвания ще бъдат болезнени; движенията от гръдния кош към раменната става ще бъдат нарушени. Решаващият състав на апелативния съд не е съобразил в пълнота установените от св. В. Х. обстоятелства относно изключителните болки и страдания, понесени от пострадалата ищца, както и настъпилите за нея неблагоприятни последици в психологичен план и необходимост за в бъдеще да ползва инвалидна количка. Съдът не е отчел в необходимата степен продължителното болнично лечение на пострадалата и значителния възстановителен период, които са довели до невъзможността тя да работи и да полага ежедневни грижи не само за себе си, но и за непълнолетното си дете.
Необсъждането на посочените по-горе обстоятелства и липсата на цялостна обективна оценка на последиците за здравословното състояние на ищцата от уврежданията е довело до нарушение на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и занижаване на претендираното обезщетение /независимо от размера на сумата, допълнително присъдена от въззивния съд/. Настоящият състав счита, че предявеният срещу застрахователното дружество пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е основателен за обща сума от 200 000 лв., или на ищцата следва да се присъди допълнително сумата от 50 000 лв., над вече присъдените 150 000 лв. В останалата отхвърлителна част въззивното решение е правилно.
Оплакванията в жалбата за неправилно определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, са несъответстващи на приложимата разпоредба на чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ и не могат да бъдат споделени. Изразеното от въззивния съд принципно становище за неприложимост на чл.429, ал.3 КЗ е законосъобразно и се явява в съответствие с практиката на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на състав на I т.о. по т.д. № 2013/2019 г. , което се споделя изцяло и от настоящия състав, е прието, че нормата на чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 КЗ е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската отговорност, но не и гражданската отговорност на автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на чл.429 КЗ, норма на чл.497, ал.1 КЗ. Съгласно последната, застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ – тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая, няма спор, че при предявяване на застрахователната претенция не са представени необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на претенцията, поради което е приложима нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, като началният момент на дължимост на законната лихва е определен точно от апелативния съд, а именно от 05.07.2018 г.
Предвид горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, атакуваното въззивно решение, с което искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. следва да се отмени като незаконосъобразно, като на ищцата се присъди допълнително сума от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, ответното застрахователно дружество дължи на касационната жалбоподателка разноски за настоящото производство в размер на 2 077 лева, а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260013 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 243/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявения от Г. Х. Х. срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.02.2018 г., за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2018 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД да заплати на Г. Х. Х. допълнително сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва от 05.07.2018 г., до окончателно погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 243/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликата над 200 000 лв. до 280 000 лева.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД да заплати на Г. Х. Х. сумата 2 077 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2 000 /две хиляди/ лева държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |