РЕШЕНИЕ     № 201     София, 17.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №38/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. М процесуален представител на ищеца С. М. К. от с. П., община Г., област Добрич, против въззивно решение № 486/20.10.2008 г., постановено по гр.д. № 324/2008 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от С. М. К. против Д. з. и. – град Г., област Добрич, иск за отмяна на заповед №04-И/09.10.2007 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Касационният жалбоподател твърди, че са неправилни изводите на въззивната инстанция по доводите му за нарушение на чл.195, ал.1 КТ и чл.193, ал.1 КТ, както и по съществото на дисциплинарното наказание по чл.188, т.2 КТ, във връзка с чл.187, т.9 КТ. Акцентира се на липсата на всички изискуеми се от материалния закон реквизити при издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, тъй като не са посочени конкретните големи размери на ГСМ. Оспорват се и изводите на окръжния съд досежно спазването изискванията на чл.193, ал.1 КТ. Навеждат се и доводи за необоснованост в изводите на съда относно съществото на дисциплинарното наказание, както и чл.194, ал.1 КТ. Ответникът по касационната жалба – Д. з. и. , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. С определение №89/06.02.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаване на въпросите за приложението на разпоредбите на чл.195, ал.1 КТ и чл.193, ал.1 КТ.. Върховният касационен съд, състав на ІV, като прецени изложеното в касационната жалба, становището на ответника по касация и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: По въпроса за приложението разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ Добричкият окръжен съд е приел, че действително в процесната заповед допуснатото от работника нарушение не е темпорално индивидуализирано, но е счетено, че в конкретния случай това процедурно нарушение не е съществено, тъй като в рамките на дисциплинарното производство работникът е бил детайлно осведомен относно периода от време, в който не е изпълнил вменените му със заповед на работодателя задължения като този период е посочен изрично в докладната записка. Освен това съдът е стигнал до извод, че въздигането на времето на извършване на нарушението като съществен елемент от заповедта за възлагане на дисциплинарно наказание не представлява самоцел, а е обвързана с правото на защита на работника, както и със съблюдаването на преклузивните срокове, за които съдът следи служебно. От представеното към изложението решение №306/25.6.1998 г. по гр.д. №1222/1997 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че касационната инстанция е приела, че липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно уволнение е самостоятелно основание за незаконност на уволнението към момента на връчване на заповедта, а уволненият работник или служител трябва за знае причината, поради която е наказан за да може да прецени дали за приеме нейната основателност и дали да предприеме действия за съдебна защита на правата си. От представеното решение №148/17.02.2000 г. по гр.д. №1119/1999 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., е видно, че касационният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание, включително и дисциплинарно уволнение, трябва да съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.195, ал.1 КТ, а липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., приема за правилна практиката по решения 306/25.6.1998 г. по гр.д.. №1222/1999 г. и №148/17.02.2000 г. по гр.д. №1119/1999 г., и двете на ВКС, ІІІ г.о. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В процесния случай липсата на конкретни данни за обема преразходи на ГСМ води до невъзможност за преценка както от страна на работника, така и от страна на съда за наличието на дисциплинарно нарушение, както и за конкретните количества, въз основа на което да се прецени тежестта на дисциплинарното нарушение. Необосновано Добричкият окръжен съд е приел, че въпреки наличието на процедурно нарушение от страна на работодателя, същото не е съществено, тъй като в рамките на дисциплинарното производство работникът е бил детайлно осведомен относно периода от време, в който не е изпълнил вменените от работодателя задължения, както и че този период е посочен в докладна записка, вх. №1361/02.10.2007 г. Тези изводи са неправилни, тъй като противоречат на правната норма на чл.195, ал.1 КТ. От изложеното в заповедта не се установява спазването на визираната процедура от страна на работодателя, тъй като конкретното нарушение не е описано с обективните му признаци. Същото следва да бъде описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на извършване на нарушението – дата/и/ или период. Необосновано е и позоваването на въззивната инстанция на визираната в мотивите на решението му докладна записка, тъй като същата изобщо не е посочена в заповедта за дисциплинарно нарушение, за да се приеме, че тя следва да се възприема като част от атакуваната заповед. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, без да се обсъжда въпросът за приложението на чл.193, ал.1 КТ, както и останалите мотиви на въззивната инстанция. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго, с което искът за отмяна на дисциплинарното наказание се уважи. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационният жалбоподател направените от последния разноски в размер на 270 лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивно решение № 486/20.10.2008 г., по гр.д. 324/2008 г. по описа на Добричкия окръжен съд ., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №04-И/09.10.2007 г., издадена от директора на Д. з. и. – град Г., област Добрич, с която на основание чл.195, ал.1 КТ, във връзка с чл.188,т.2 КТ, вр. чл.187, т.8 КТ – за неизпълнение на заповед №468-д/14.8.2006 г.и дадени писмени обяснения, на С. М. К., ЕГН – 5808277962, длъжност “диспечер” при Д. з. и. – град Г., наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за дисциплинарно уволнение”. ОСЪЖДА ДОБРУЖАНСКИ З. И. – град Г., област Добрич, да заплати на С. М. К., ЕГН – 5808277962, деловодни разноски в размер на 270/двеста и седемдесет/ лева. ОСЪЖДА ДОБРУЖАНСКИ З. И. – град Г., област Добрич, да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД 80/осемдесет/ лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: