Р Е Ш Е Н И Е №74 гр.София, 09.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ КАМЕЛИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Зоя Якимова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев, гр.дело № 6580 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 -293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 247 от 18.06.13 г., постановено по в.гр.дело № 504/10 г. на Старозагорския окръжен съд, 1 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателите претендират и разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 735 от 09.07.10 г. по гр.д. № 4905/09 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. против С. С. С. и С. И. С. искове по чл.109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия на ответниците, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху 106/412 ид.части от съсобствения на страните имот с идентификатор 68850.516.160 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 410 кв.м., като премахнат незаконно изградените от тях в същия имот ограда, гараж, дърводелска работилница и разширение на тоалетна. Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 46 от 05.02.2014 г. на ВКС, II г.о. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта, с която е отхвърлен искът за премахване на изградената в имота ограда с оглед създаване на задължителна практика по въпроса: „незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?” За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посоченият поземлен имот е съсобствен на страните и в него ответниците са изградили преди 1969г. без строителни книжа ограда, която макар и да представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, е била допустима по действащите планове, правила и нормативи на З./отм./ и П./отм./ към момента на изграждането й, тъй като е изградена на основание § 178, б.”в” П./отм./. Прието е, че тази разпоредба се отнася и за настоящия случай, тъй като според плана от 1969г. за процесния застроен имот е бил предвиден нов начин на застрояване – от индивидуално на комплексно жилищно строителство, както и че изградената преди 07.04.1987 год. ограда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 П., поради което не подлежи на премахване. Нормата на чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение. Необходимост от защита срещу подобни неоснователни действия съществува и при съпритежаването на една вещ. Искът по чл.109 ЗС обезпечава вещното право на собственост на отделния съсобственик, поради което той може да бъде насочен към чуждо на съсобствеността лице, но и към съсобственик, който със свое действие неоснователно създава пречка за упражняването на правата на друг съсобственик. При предявен иск за премахването на строеж в съсобствен поземлен имот следва да се установи дали същият ограничава правото на собственост и в частност правото на ползване на имота. Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта. Обстоятелството дали един незаконен стоеж в съсобствен имот е в режим на „търпимост” е без значение за правото да се иска неговото премахване, но само в случаите, че същият ограничава или смущава пълноценното му ползване от останалите съсобственици, т.е. пречи съсобственика да упражнява правата си в пълен обем. Удостоверението за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. По касационната жалба на Ж. Н. Ж. и М. С. Ж.. Решението, в допуснатата до касационно обжалване част, е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. С оглед казаното във връзка с поставения въпрос, настоящата инстанция намира изводът на въззивния съд, че след като процесната ограда е в режим на търпимост, респ. е била допустима според действащите планове, правила и нормативи, това е пречка ищците да искат нейното премахване за неправилен и противоречащ на разпоредбата на чл. 109 ЗС, тъй като тези обстоятелства от гледище на същата са правно ирелевантни. По делото е установено, че оградата е построена от ответниците в съсобствения на страните поземлен имот, без наличието на разпределено право на ползване му, като същата пречи на ищците да упражняват в пълен обем правата им на съсобственици, тъй като затруднява влизането в имота и неговото ползване, поради малкото разстояние между процесната ограда и къщата на ищците, респ. малкият ъгъл, който се получава към нейния вход. Ето защо, следва да се приеме, че предпоставките на чл.109 ЗС за уважаване на предявения иск са налице. С оглед изложеното и на основание чл. 293. ал. 1 и ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за премахване на незаконно изградената в поземления имот ограда е отхвърлен като неоснователен и вместо него следва да се постанови друго, с което същият следва да се уважи. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касаторите сторените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 620 лв., съобразно уважената част от исковете. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: О т м е н я въззивно решение № 247 от 18.06.13 г., постановено по гр. д. № 504/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, 1 с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 735 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 4905/09 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на С. С. С. и С. И. С. да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху 106/412 идеални части от съсобствения поземлен имот с идентификатор 68850.516.160 по кадстралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 410 кв.м. като премахнат незаконно изградената в същия имот ограда и вместо него постановява: О с ъ ж д а С. С. С. и С. И. С. от [населено място] на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно изградената в поземлен имот с идентификатор 68850.516.160 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 410 кв.м., с адрес [населено място], [улица], № 33 ограда по предявения от Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. иск. О с ъ ж д а С. С. С. и С. И. С. от [населено място] да заплатят на Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. от същия град сумата от 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/ разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: