Ключови фрази
одържавени недвижими имоти * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * застрояване * търпим строеж * реституция * отчуждаване * самостоятелен обект * установяване право на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 900

София, 05.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Бонка Дечева

при участието на секретаря Д. Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА
гр.дело 254 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 113 от 02.12.2009г. по касационна жалба на Г. Г. В., С. Г. Й., В. Г. В., С. Д. К., К. М. Г., Р. М. К., Г. М. К., Г. Г. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 113 от 02.12.2009г. по гр.д.№ 582/1997г.на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 197 от 25.08.1997г. по гр.д.№ 428/1995г. на Силистренски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите за признаване за установено по отношение на Община С., че те като наследници на Г. К. Копелиев са собственици на имот с площ 1000 кв.м., включени в парцел ІХ от кв. 127 по плана на с. Калипетрово от 1990г., идентични с имот 262, парцел ІІІ от кв. 69 по плана на същото село от 1948г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото.съдът не е квалифицирал точно основанието, на което приема, че е одържавен имота и поради това, че е приел, че щом не е заснет имота като самостоятелен по сега действащия план, той не съществува във вида, в който е отнет.и за необоснованост.
Ответницата по касация Община С. оспорва касационната жалба по същество, като излага доводи, че ищците не доказват, че са собственици на процесния имот с представения нот. акт, че имота е владян от кооперацията и те са изгубили правото си на собственост.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Силистренски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Г. К. Копелиев, който с н.а. от 07.11.1929г. е купил водна мелница с двор от 2000 кв.м. По плана от 1948г. имота е заснет с пл. № 262 и отредения за него парцел ІІІ е с площ 1050 кв.м. а останалата площ се придава за улици и към съседни парцели. По плана от 1967г. имота е записан на друго лице П. М. Х., но без документ за собственост и основание за придобиване, а по плана от 1990г. имота попада в парцел ІХ, отреден за озеленяване с площ 3300 от кв. 127. От бившия имот 262 в парцел ІХ попадат 862 кв.м., но в северозападната част в тях попада казан за ракия. Около 1957г. наследодателят на ищците е напуснал имота, мелницата е съборена, а върху терена Р. “Н.” е изградила казан за ракия, на който кооперацията е призната за собственик. Постройката е строена без строителни книжа, но е търпим строеж според СТЕ. За дворното место в хода на процеса на 06.04.2006г. общината е съставила акт за общинска собственост на основание чл. 2, ал.1 т.1 от ЗОС. Имота не е отчуждаван.
При тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че имота е завзет без основание и е отчужден не по установения законов ред, без да посочи кое от двете самостоятелни основания по чл. 2, ал.2 от З. има предвид. Искът е отхвърлен поради това, че имота не съществува във вида, в който е отнет, защото не е заснет със самостоятелен планоснимачен номер, а попада в очертанията на по-голям парцел..
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: коя от хипотезите на чл. 2, ал.2 от З. е налице, когато за отнетия имот изобщо не е провеждана отчуждителна процедура. Нормата на чл. 2, ал.2 от З. предвиди реституция на онези имоти, по отношение, които не са били национализирани, или отчуждени, или на които отчуждаването не е проведено по установения ред, но въпреки това са отнети от държавата. В случаите, когато изобщо не е била проведена отчуждителна процедура е ясно, че имота е фактически отнет без основание. По делото е безспорно, че по отношение на процесния имот изобщо не е била проведена отчуждителна процедура, поради което той е фактически отнет. Другата хипотеза е налице когато въпреки, че е започнала отчуждителна процедура, тя не е проведена така, както е предвидено в съответния закон. И в двата случай законодателят предвижда реституция, но във втората хипотеза следва да се държи сметка за наличието на отрицателната предпоставка по чл. 4, ал.1 от З. – реституцията е възможна само ако собствениците не са били обезщетени парично. В тази втора хипотеза, дори да не е спазен реда на отчуждаване на имота, или отчуждителното производство да е опорочено, ако собствениците са получили обезщетение, те не биха могли да реституират имота си.
Втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице ли е основание за реституция по З., когато имота не е заснет като самостоятелен, а е включен в по-голям парцел, но от свободната останала площ от него може да се образува самостоятелен парцел. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/1995г. на ВС, когато отчуждения имот е бил незастроен и в последствие е частично застроен на реституция подлежи онази част от терена, от която може да се образува самостоятелен парцел, съобразно нормите на благоустройствения закон. Приема се с това ТР, че така отделената част отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. С ТР № 6/2006г. това разрешение за терена бе потвърдено и допълнено и с това, че присъединяването на части от съседни имоти, т.е. незаснемането на отчуждения имот като самостоятелен не е пречка за реституция.
По делото е установено, че водната мелница, която е съществувала към момента на отнемане на имота е била съборена, а сега в част от имота е изграден казан за варене на ракия. От бивш имот 262 в парцел ІХ попадат 862 кв.м., но в само в северозападната част попада сградата за казан за ракия. Следва да се изследва въпроса от останалата площ може ли да се образува парцел, като се има предвид, че сградата се намира до границата на бившия имот. Изградената сграда за казан за ракия е без строителни книжа, но според вещите лица е търпим строеж и като такъв е пречка за реституцията на терена под него.
По изложените съображения, решението се явява неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради което следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на нови доказателства – СТЕ по поставения по-горе относим към спора въпрос..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 113 от 02.12.2009г. по гр.д.№ 582/1997г.на Силистренски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ