Ключови фрази


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50247
София, 28.10. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2945/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Абиа-2005“ ООД [населено място], общ. Б., обл. М., срещу определение № 4206/11.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2727/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 940/13.01.2022 г. по гр. д. № 55354/2021 г. на Софийския районен съд за връщане на исковата молба по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от касатора срещу „Юлстрейд“ ООД [населено място] иск за установяване съществуването на правоотношение между страните, възникнало от договор за аренда на земеделска земя, и по съединения с него иск по чл. чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 и 90 ЗКИР за отмяна на извършено вписване на несъществуващо обстоятелство - едностранно прекратяване на арендното правоотношение.
Касаторът поддържа оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като моли той да бъде отменен, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете.
Твърди, че въззивният съд е нарушил чл. 12 и 235 ГПК чрез необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на доводите пред първоинстанционния съд и възраженията във въззивната жалба. Нарушени според касатора са и чл. 88 и 90 ЗКИР, според които всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено чрез иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а заличаването на вписването се извършва именно след успешното провеждане на такъв иск. Въззивният съд не бил съобразил и разпоредбите на чл. 17, ал. 2, изр. 1-во и 2-ро от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, от които според касатора, ако се установи, че арендният договор не е прекратен, следва, че същият като вписан е противопоставим на третото лице - последващ приобретател на земеделската земя. Касаторът твърди, противно на приетото от въззивния съд, че искът по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим с оглед на правния интерес и само срещу прехвърлителя на земята по аналогия с разрешението при исковете за собственост и се позовава на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 59/08.05.2013 г. по гр. д. № 596/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., и ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, като се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения във въззивната жалба, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение, като по този въпрос твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 54 от 08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на II-ро т. о., решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7750/2013 г. на I-во г. о., решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на IV-то г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на II-ро т. о., решение № 117 от 12.08.2013 г. по т. д. № 921/2012 г. на I-во т. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на IV-то г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II-ро т. о., решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II-ро г. о., решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III-то г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 1439 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 5371/2007 г. на IV-то г. о., и т. 4 на Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, а според посоченото в частната касационна жалба - и ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил аренден договор, ако с вписване на прекратяването на арендния договор, осъществено с нотариалната покана за едностранно разваляне на арендния договор, се засягат права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от закона права, поради допуснатото вписване на несъществуващо обстоятелство, като по този въпрос касаторът навежда противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС, обективирана в определение № 154 от 20.03.2015 г. по ч. т. д. № 119/2015 г. на II-ро т. о., определение № 117 от 31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 658/2021 г. на III-то г. о., и определение № 167 от 26.03.2021 г. по ч. т. д. № 127/2021 г. на II-ро т. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по иска и по жалбата „Юлстрейд“ ООД е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и нейната основателност.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановен по положителен установителен иск с цена над 5 000 лева /по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, чиято цена възлиза на 9 318 лева съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/ и неоценяем иск, поради което е допустима.
Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС на РБ, I-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на „Абиа-2005“ ООД - арендатор по договор за аренда на земеделска земя, сключен на 15.01.2015 г. за срок от 10 стопански години, считано от 03.05.2016 г. до 03.05.2026 г., против „Юлстрейд“ ООД - правоприемник на права на първоначалния арендодател, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че облигационното правоотношение между страните продължава да съществува, тъй като действието му не е прекратено поради разваляне от ответника заради забава на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г. с повече от три месеца, както и на основание чл. 88 ЗКИР вр чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменено извършеното вписване на 09.11.2020 г. на несъществуващо обстоятелство - заявление за едностранно прекратяване на арендното правоотношение. Прието е, че правния интерес от предявените искове ищецът е обосновал с възможността да възстанови правото си на ползване върху земята след установяване съществуването на облигационното правоотношение и заличаване вписването на прекратяването на договора, като е въвел твърдения, че волеизявлението за едностранно прекратяване на договора не е породило правно действие, както и че е засегнато от вписания акт лице, чиито права са нарушени.
Ответникът е оспорил допустимостта на исковете с твърдения, че на 08.12.2020 г. е прехвърлил своите идеални части от правото на собственост върху арендуваните обекти на трето за спора лице, поради което и на основание чл. 17, ал. 1 ЗАЗ страна по договора за аренда е приобретателят.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът принципно би имал правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на правоотношението и на обусловения от него иск за отмяна на вписването на прекратяването на договора за аренда, но в случая е налице специфика, свързана с това, че още преди образуване на делото ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху земята - предмет на договора за аренда, с което право ищецът е обосновал в исковата молба качеството на ответника като страна по договора за аренда, чието установяване иска в настоящото производство. При това положение съдът е намерил, че в конкретния случай за ищеца не е бил налице правен интерес още към завеждането на исковата молба от предявените искове срещу този ответник, защото евентуалното им уважаване не би довело до отпадане на съществуващата пречка ищецът да реализира право на ползване върху земята. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че заличаването на вписването има действие за в бъдеще, което означава, че вписването и евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент до момента на заличаването му. От друга страна, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден - изр. 1-во, а ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването - изр. 2-ро. Съдът е посочил, че щом към датата на придобиването на собствеността върху земята от трето за спора лице - 08.12.2020 г., вписването на прекратяването на договора за аренда е било факт, то приложима за отношенията между ищеца и приобретателя е разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро ЗАЗ. С оглед вече изминалия период от време от придобиването на собствеността върху земята от третото лице, етапа на производството и предстоящото изтичане на двете стопански години, евентуалното уважаване на иска за съществуване на договорно правоотношение между ищеца и ответника и заличаването за в бъдеще на вписването на прекратяването на договора за аренда като резултат от евентуалното уважаване на иска за отмяна на вписването, не биха постигнали целения от ищеца резултат - възстановяване на правото му на ползване върху земята, предмет на договора, тъй като третото лице - приобретател, в крайна сметка не би се оказало обвързано от договора за аренда.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е споделил напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Приел е за неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя. Посочил е, че иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, а за фактите, които ищецът иска да установи в настоящото дело, законът не е предвидил исков ред. Приел е, че след като с исковата молба не се претендират правните последици от установяването на факта на съществуване на правоотношението, възникнало от договора за аренда, чрез друг осъдителен, конститутивен или установителен иск, касаещ спорното право или правоотношение, за които същият факт има значение, приемането и решаването по същество на отделен самостоятелен установителен иск за този факт е недопустимо. За допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена, съдът се е позовал на практика на ВКС: решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на ВКС, I-во т. о., и приетото в него, че установяването на обстоятелството дали ответникът незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/. Това разрешение било възприето и в решение № 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 1806/2018 г. на IV-то г. о., и определение № 535/18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2472/2013 г. на I-во т. о.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, е необходимо въззивният съд да не е обсъдил представени по делото необходими, относими и допустими доказателства, относими, допустими и своевременно въведени твърдения, възражения и доводи на страните, които, ако бяха обсъдени, може да доведат до резултат, различен от постановения в обжалвания съдебен акт. В разглеждания случай въззивният съд в пълно съответствие със съдебната практика на ВКС, включително и с цитираната от касатора, е обсъдил твърденията, които според ищеца обосновават правния му интерес от предявените искове, че поради прекратяването на договора и вписването на прекратяването в имотния регистър не може да ползва арендуваните имоти. Твърдението, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете и само срещу прехвърлителя на арендуваните имоти, не е обсъдено изрично в мотивите към обжалваното определение, но е възприет, при приложение на чл. 272 ГПК, изводът на първоинстанционния съд, че още към завеждането на исковата молба за ищеца не е бил налице правен интерес от предявените искове срещу прехвърлителя по договорите от 08.12.2020 г., тъй като евентуалното им уважаване не би довело до отпадане на съществуващата пречка ищецът да реализира право на ползване върху земята.
Това становище е в съответствие със съдебната практика, която приема, че правен интерес от иск за установяване съществуването на каквото и да е правоотношение ищецът има, само ако насочи иска си срещу лицето, спрямо което поддържа, че правоотношението съществува към настоящия момент. А при категоричните данни по делото, че преди предявяване на исковете ответникът се е разпоредил с притежаваните от него права върху арендуваните обекти в полза на трето за спора лице, което не участва в процеса, и щом съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, то правният интерес налага исковете да бъдат насочени срещу настоящия собственик на арендуваните имоти, тъй като целта на производството /при евентуално уважаване на исковете/ е съдебното решение да бъде противопоставено на надлежния ответник. В тази насока на ищеца са били дадени указания да обоснове правния си интерес от предявяване на исковете срещу прехвърлителя по договорите от 08.12.2020 г., по повод на които ищецът е посочил, че правен спор между него и третото лице - приобретател на имотите, относно съществуването на арендното правоотношение към момента на завеждането на исковата молба няма, спорът е единствено между ищеца и ответника - прехвърлител, от когото изхожда и заявлението за вписване на прекратяването на арендния договор. Не съществува пречка искът да бъде насочен и срещу прехвърлителя по подобие на разрешението, дадено в т. 3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, но само ако наред с прехвърлителя ответник е и настоящият собственик на арендуваните имоти, тъй като само при посоченото пасивно субективно съединяване на исковете целта на производството, посочена по-горе, ще бъде постигната. Предявяването на иск срещу ненадлежен ответник води до неговата недопустимост. Това е и решаващото съображение за връщане на исковата молба, което обуславя извода за недопускане на касационно обжалване както по първия, така и по втория поставен от касатора въпрос.
С оглед изхода на спора и превид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 380 лева по договор за правна защита и съдействие № 86/27.07.2022 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4206/11.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2727/2022 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „АБИА - 2005“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Б., обл. М., [улица], да заплати на „Юлстрейд“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 380 лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: