Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 28 април 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 138 по описа за 2022г. Производството е по чл.422 ал.1,т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице М. Й. С. за възобновяване на наказателно производство по ВНЧД № 395/2021г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 1-ви състав. С протоколно определение под № 166/10.12.2021г. състав на АСпНС е отменил предходно на СпНС, постановено по реда на 306, ал.1, т.1 от НПК с приложение на чл.25 от НК- по НОХД № 2581/21г. Определил е общо наказание в размер на една година лишаване от свобода по НОХД № 18655/2017г. на СРС, по НОХД № 1681/2021г. на РС-Плевен и по НОХД № 2581/2021г.на СпНС. По реда на чл.24 от НК е увеличил общото наказание с Ѕ или с шест месеца лишаване от свобода. Приспаднал е задържане на подсъдимия и е определил общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Присъединил е към него и наказание обществено порицание на осн.чл.23, ал.2 от НК. Постановил е наказанието пробация, определено по НОХД № 2012/2020г. на РС-Плевен да се изтърпява отделно, като е приспаднал времето на изтърпяната до този момент пробация- от 16.10.2020г. до 09.08.2021г. Претенцията в искането се основава на допуснато нарушение на материалния закон, както и на съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението на материалния закон се изразявало в това, че бил нарушен принцип, съобразно който групирането е прави, за да се облекчи положението на осъдения. Без групирането на условни наказания, какъвто е случая, за осъденото лице било по-лесно изтърпяването. Също така наказанията били постигнати след споразумение с държавното обвинение, а конкретно за последното – със специализираната прокуратура. Ако последната не е искала да се постигне наказанието от една година лишаване от свобода и е преценявала същото като недостатъчно, не е било според защитата необходимо да се злоупотребява с възможността по чл.24 от НК. Според защитата обвинението е могло да поиска сключване на споразумение за налагане на наказание лишаване от свобода за срок, какъвто счита че следва да се изтърпи, при това ефективно. Посочва, че инициативата за групиране на наказанието е била на осъденото лице, като при липса на такава инициатива то е щяло да бъде в по-благоприятно положение. Иска възобновяване на производството, като се отмени цитираното определение на АСпНС и делото да се върне за ново разглеждане или да се отмени съдебния акт и се делото да се реши съобразно правомощията на касационния съд. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Извършеното ново групиране било най-благоприятното за осъденото лице, като и трите наказания били от един вид, Законосъобразно било увеличаването на общото наказание с една втора и била справедлива преценката на съда, че то следва да се изтърпява ефективно, тъй като в непродължителен период от време осъденият бил извършил тежки деяния срещу личността и телесната неприкосновеност на няколко лица. Законосъобразно било постановяването общественото порицание да се присъедини към общото наказание, както и пробацията да се изтърпи отделно. Осъденото лице не се явява, представлява се от защитник. Последният поддържа искането за възобновяване, като моли съда да упражни правомощията си, като възобнови производството и извърши групиране без приложение на чл.24 от НК и постанови отлагане на изтърпяване на определеното общо наказание. Поддържа тезата си, че е налице двойно влошаване положението на осъденото лице- веднъж чрез приложението на чл.24 от НК, втори път чрез постановеното ефективно изтърпяване на общото наказание. Твърди, че ако държавното обвинение е искало да търпи ефективно наказание, не е следвало да предлага такова споразумение с приложение на чл.66 от НК. Следващата инстанция се е произнесла, без да се мотивира според защитата и без да са налице данни, че лицето е с висока степен на обществена опасност, като твърдяла, че деянията са извършени през непродължителен период от време, а от друга страна- че има наличие на трайни престъпни навици. Алтернативно иска възобновяване на производството, отмяна на определението на АСпНС Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество относно начина на изтърпяване на определеното общо и най-тежко наказание се явява основателно. Второстепенният съд се е произнесъл в рамките на своите процесуални правомощия и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В производството, основано на приложението на чл.25 от НК, като цяло е без значение процесуалната инициатива, тъй като съдът може служебно да предизвика дължимото групиране. От друга страна, не може да бъде пренебрегвано напълно инициативата за групирането, тъй като практиката познава казуси на продължително и неограничено във времето бездействие на обвинението или съда относно приложението на чл.25 от НК. В случая действително без инициатива от осъденото лице е било напълно възможно да се достигне паралелно изтърпяване на еднородни наказания, при които не е предвидено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се оспорва приложението на материалния закон, поради което касационният състав счете, че не следва да се обсъжда извършеното групиране, което при всички случаи обаче е съобразено с нормите на наказателния кодекс. От процесуална гледна точка втората инстанция е попълнила групираните наказания с още едно – споразумението по НОХД № 1681/2021 по описа на РС-Плевен, като се е позовала изрично на разрешението, предложено в обстоятелствената част на ТР 3/2009г. на ОСНК на ВКС,стр.5-та последен абзац. Наистина разглежданият случай не е идентичен, тъй като очевидно по причини извън волята на първостепенния съд цитираното споразумение не е било включено в свидетелството за съдимост. Точно това отбелязва сам и въззивният състав. Така или иначе първостепенният съдебен акт не е бил влязъл в сила и процесуалната икономия изисква да се използва същото разрешение, предложено в тълкувателното решение, като това надделява над възможната процесуална изненада в процеса по отношение на осъденото лице. От друга страна е добре да се подчертае, че касаторът е бил съвсем наясно с липсващото споразумение, тъй като е бил активен участник в процеса по НОХД № 1681/2021г. на РС-Плевен, поради което не може да се поддържа тезата, че е бил изненадан по какъвто и да е начин. По приложението на чл.24 от НК касационният състав не намери основание за корективна намеса чрез извънредния способ на възобновяването на наказателните дела. Суверенно е правото на съда за преценка на приложението на чл.24 от НК и не може да се поддържа нито нарушение на материалния закон, нито явна несправедливост на наложеното наказание. Налице са условията за приложението на чл.24 от НК и и волята на въззивната инстанция не противоречи на закона. Що се отнася до по същество отмяната на приложението на чл.66 от НК от второстепенния съд, действително е налице второ утежняване на наказателноправното положение на осъденото лице след приложението на чл.24 от НК. Този подход не е недопустим, но изложените аргументи в подкрепа на ефективното изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание не са убедителни и водят до неправилен отказ за прилагане на условното осъждане- тоест до явна несправедливост на наложеното наказание. Лишена от основание е аргументацията въз основа на двукратно освобождаване по реда на чл.78а от НК и изтърпяване на наказание пробация. Наказанието следва да се прилага ескалиращо предвид продължаващи престъпни прояви, но осъденото лице не е било наказвано на лишаване от свобода с прилагане на условно осъждане преди настоящата съвкупност. Принципът на определяне на наказание при реална съвкупност по реда на чл.25 от НК предполага едно общо и най-тежко, като до този момент не може да се обосновава теза за липса на ефекта от изпитателния срок при реализиране целите по чл.36 от НК. Касационният състав счита, че следващата стъпка в скалата на засилващо се наказание следва да бъде приложението на условното осъждане и едва при липсата на установен ефект, дали по силата на закона (чл.68 от НК) към настоящия момент или извършване на нови деяния в по-късен етап (отново чрез приложението на чл.68 от НК, разбира се) следва да се пристъпи към ефективно изтърпяване на евентуално определеното наказание. Основателно е възражението за отношението на държавното обвинение към тежестта на деянията и на обществената опасност на дееца. Съвсем очевидно е, че специализираната прокуратура се е съгласила, най-малкото мълчаливо, че деецът не е с такава степен на обществена опасност, както и извършеното от него деяние, за да не поиска различен начин на изтърпяване на наказанието, постигнато с въпросното споразумение- по НОХД № 2581/2021г. на СпНС. Държавното обвинение, протестирайки определението по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, също така е предложило алтернативно да се определи по-висок размер на изпитателния срок- от 3 на 4 години. В този смисъл съставът на ВКС се произнесе, като прие, че искането на осъденото лице С. следва да бъде уважено, като наказателното дело се възобнови в частта относно начина на изтърпяване на наложеното наказание, а постановеното и атакувано с искането определение на АСпНС се измени, като се отложи изпълнението на определеното общо наказание по реда на чл.25 и чл.24 от НК в размер на 1 година и 6 месеца за срок от 4 години ( колкото е поискан с първоинстанционния протест пред въззивната инстанция). Увеличеният размер на изпитателния срок е достатъчна гаранция за реализиране на предупредителния,възпиращ и възпитателен ефект на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 395/2021г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 1-ви състав. ИЗМЕНЯ протоколно определение под № 166/10.12.2021г., постановено по реда на чл.341, вр.чл.318, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание на М. Й. С. от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.