Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  259   гр. София,  26 май  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                              2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Колова …………………………………........... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 160 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. Д., чрез защитника, против въззивно решение № 7 от 19.01.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 520/2009 г. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Защитникът набляга на поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства в подкрепа на искането за намаляване срока на всяка от двете пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-2 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Кръстева) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането за намаляване срока на пробацията е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 7 от 19.01.2010 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 72 от 13.11.2009 г. по н. о. х. д. №816/09 г. на П. окръжен съд, с която подсъдимият И. А. Д. е признат за виновен в това, на 12.11.2009 г. в гр. П. да е дал дар – една банкнота от петдесет лева на Й. Т. и Г. Д. в качеството им на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба, поради което и на основание чл. 304, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на наказание пробация, изразяваща се в пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК за срок от една година с периодичност два пъти седмично и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК за срок от една година, както и наказание глоба в размер на петдесет лева. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, на основание чл. 307а НК. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. По делото са били установени и отчетени поредица от смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, оказаното съдействие на разследващите за изясняване на обективната истина, положителните данни за личността на подсъдимия с оглед инцидентност на престъпната проява, неговата трудова ангажираност и семейни задължения по осигуряване издръжката на малолетни деца. Силата и значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и невисокия размер на предмета на престъплението напълно подкрепят извода, че по отношение на подсъдимия Д липсва необходимост от такава продължителност на пробационните мерки. Подходящият срок от шест месеца в съчетание с кумулативно наложеното наказание глоба може да постигне целите по чл. 36 от НК. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 3 НПК   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 7 от 19.01.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 520/09 г., като намалява срока на всяка от пробационните мерки на подсъдимия И. А. Д. по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК от една година на шест месеца. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: