О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 81 гр. София, 24 август 2017г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря .................................................................................................. и в присъствието на прокурора ............................................................................................ разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 868 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, след като с определение № 242 от 25.07.2017г. съдия от Районен съд-гр. Девня е прекратил производството по НЧД № 236/2017г. и е повдигнал спор за подсъдност с Варненския районен съд. Представено е становище на прокурор от Върховна касационна прокуратура в подкрепа на заявената в посочените съдебни определения позиция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди данните по делото и становището на прокурора, за да се произнесе, взе предвид следното: На 29.06.2017г. прокурор от районната прокуратура в гр. Варна е внесъл във Варненския районен съд искане, основано на чл. 157 от Закона за здравето (ЗЗ) по отношение на лицето А. С.. Образувано е било НЧД № 2929/2017г. по описа на Варненския районен съд, 23-ти състав. Базирайки се на данните по делото, че лицето, чието задължително настаняване и лечение е поискано живее в [населено място], т.е. в съдебния район на Районен съд – гр. Девня, с определение № 7096 от 03.07.2017г. ВРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Девненския районен съд. По образуваното в Районен съд – гр. Девня НЧД № 236/2017г. е изискана справка за адресната регистрация на А. С. и за неговата съпруга. Въз основа на получените данни съдът е преценил, че за настоящ адрес на г-н С. следва да се приеме адресът, на който е регистрирана съпругата му, т.е. в [населено място], [улица], ап. /номер/, поради което и основавайки се на нормата на чл. 156, ал. 1, пр. 1 от Закона за здравето е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност. Тази преценка е неправилна. Не би било излишно да се отбележи, че делото е могло да бъде разгледано и от Варненския районен съд, който е бил сезиран с искането на прокурора и това би обезпечило нужната с оглед характера на производството бърза и същевременно законосъобразна съдебна реакция. Но този съд е предпочел да подходи формалистично и проявявайки ненужна, а и неадекватна на казуса придирчивост, е предпочел да го отклони от себе си. За разлика от него обаче Девненският районен съд не е имал формалните основания да стори същото. Без съмнение решение на въпроса за местно компетентния съд дава чл. 156, ал. 1 ЗЗ, въвеждайки като критерий настоящия адрес на лицето (в приложимата към настоящия казус хипотеза). Понятието „настоящ адрес“ е дефинирано от чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като адресът, на който лицето живее. Регистрирането на настоящ адрес, съгл. чл. 96 ЗГР се извършва чрез подаване на адресна карта по реда на чл. 92 ЗГР. В случая по отношение на А. С. това не е сторено, като съгл. официалната справка по делото той няма регистриран на територията на страната настоящ и постоянен адрес. В тази ситуация съставът на Девненския районен съд неправилно е приел да се основава на административните данни по делото, касаещи се до съпругата на г-н С., като при това е игнорирал информацията с решаващо значение за определяне на мястото, на което той действително живее, съдържаща се в молбите на Е. З.-С., в сведенията на З. З. и К. Т., а и в приложената епикриза. Според тези материали А. С. живее в [населено място], общ. /община/. Това е селището, в което са се осъществили и болестните негови прояви, описани от Е. С., от З. З. и от К. Т., съотв. живеещи именно там лица биха могли да имат представа за състоянието му, за поведението му и т.н. А естеството на производството по чл. 155 и сл. ЗЗ по необходимост изисква изясняване на въпроса дали и доколко лицето, чието задължително настаняване е поискано създава с поведението си риск за себе си, за близките си, за околните, за обществото. В практиката си ВКС многократно е имал повод изрично да отбележи, че от гледище на нуждите на производството по чл. 155 и сл. ЗЗ понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува не формалистично и на базата на извършените административни отбелязвания, а съобразно с данните по делото за фактическото местоживеене на лицето при инициирането на процедурата, като това би гарантирало събиране на нужната за правилното решаване на делото информация за актуалното негово психично състояние, би подпомогнало нормалния ход на производството (вкл. от гледище на изискването на чл. 158, ал. 5 ЗЗ) и би обезпечило неговата икономичност (в този смисъл определение № 160от 16.12.2014 г. по н.ч.д. № 1722/2014г. на ВКС, ІІ-ро н.о.; определение № 81 от 06.06.2014 г. по н.ч.д. № 551/2014г. на ВКС, ІІ-ро н.о.; определение № 61 от 24.04.2014г. по н.ч.д. № 624/2014г. на ВКС, ІІ-ро н.о. и мн. др.). С оглед на това и предвид данните по делото, че лицето, по отношение на което е инициирана процедурата по задължително настаняване и лечение фактически живее в [населено място], общ /община/, намиращо се в съдебния район на Районен съд – гр. Девня, разглеждането и решаването на делото следва да се възложи именно на този съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 44 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ВРЪЩА НЧД № 236/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Девня на същия съд за разглеждане и решаване, като отменя определението на този съд от 25.07.2017г., с което е прекратено производството по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.