Р Е Ш Е Н И Е   № 343   гр.София, 15 октомври   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември   две хиляди и девета  година в  състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:    КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                              ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                         със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 354/2009 година     Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. С. У. срещу решение № 50 от 15.V.2009 год. по внохд № 49/2009 год. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се твърди, че въпреки доказателствата, двете съдебни инстанции необосновано са отхвърлили наличието на съпричиняване от с. на пострадалия, което съпричиняване е следвало да доведе до определянето на по-снизходително наказание. Все във връзка с наказанието се акцентира върху конкретен казус, в който ВКС е подкрепил необходимостта от прилагане на условното осъждане с оглед личността на дееца. Иска се и отлагане на изтърпяване на наложеното на У. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр намира оплакванията и искането в жалбата за неоснователни, при което становището му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 24 от 24.ІІ.2009 год. по нохд № 12/2009 год. на Бургаския окръжен съд, И. Стзунов е признат за виновен в това, че на 21.VІ.2008 год. в Б. е управлявал МПС-лек автомобил-в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 33-годишния А. Д. Т. и на 26-годишния А. А. Д. , както и средна телесна повреда на 26-годишния К. И. П. , за което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при лек първоначален режим, и за срок от 5 години е лишен от правото да управлява МПС. В полза на А. И. Д. и С. Н. Д., родители на загиналия А. Анг. Д. , както и в полза на Н. А. Д., майка на загиналия А. Д. Т. , са присъдени по 70 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, а вредите от същия характер, причинени на М. Ж. Я. и Ж. А. Т. , фактически съпруга и малолетна низходяща на Ат. Т. , са възмездени с по 60 000 лева. С обжалваното въззивно решение са увеличени на по 70 000 лева обезщетенията в полза на М. Я. и Ж. Т. Жалбата е неоснователна. У. е осъден след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК. Признанието му за обстоятелствата, при които се е реализирало пътнотранспортното произшествие със съставомерен резултат, е подкрепено с установените при досъдебното разследване факти. Механизмът на настъпването на ПТП е напълно изяснен, като инцидентът, изразяващ се в челен удар между насрещно движещи се МПС, се явява резултат от навлизането на управлявания от У. лек автомобил МИТСУБИШИ ЕКЛИПС в платното за насрещно движение където, в лявата му лента, се е движил управлявания от А. Д. Т. лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА. Причината пък за навлизането на подсъдимия в платното за насрещно движение е високата скорост, с която е управлявал колата – над 100 км/ч. – и неспособността му да я овладее при реализирането на десен по посока на движението завой. Мястото на удара между двете превозни средства е изцяло в лентата за движение на ОПЕЛ ВЕКТРА-та, на около 0.50 м. вдясно от двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна и при навлизането в неговата лента, загиналият водач на този автомобил е бил в обективна невъзможност да предприеме каквито и да било действия за предотвратяване на катастрофата. Искането за намаляване срока на наложеното на У. наказание лишаване от свобода е неоснователно при наличието на двама загинали и трети, получил средно телесно увреждане, както и при документално установената недисциплинираност на подсъдимия като водач. Прилагането на условното осъждане е недопустимо с оглед на чл.66, ал.1 НК, след като У. е осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязлото в сила на 12.ІІІ.2007 год. по нохд № 754/2007 год. на Бургаския районен съд споразумение и в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание, която пък недопустимост прави излишен по-нататъшния коментар върху доводите, с които защитникът на подсъдимия е подкрепил това си искане. Съобразно дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 15.V.2009 год. по внохд № 49/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: