5 Решение по т.д.№ 444/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №24 С.,10.03. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д.N 444 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] срещу решението от 18.02.2009 год. по гр.д.№ 3611/2007 год. на С. градски съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на ЗК[фирма] срещу решението от 15.08.2007 год. по гр.д.№ 765/2004 год. на С. районен съд 68 с-в с което са били отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу Г. Н. Г. и Р. С. Николова субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.86 ал.1 ТЗ. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос: „Следва ли да се счита оспорването по реда на чл.154 ал.3 ГПК (отм.) на официален свидетелстващ документ – протокол за ПТП за доказано само въз основа на изявлението на актосъставителя че не си спомня обстоятелствата за констатирането на които е съставен”. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните основания (чл.290 ал.2 ГПК) за касиране на решението са свързани с неправилната преценка на доказателствената тежест при оспорването на Протокола за ПТП. Ответникът по касация Г. Г., чрез депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор на процесуалния си представител, назначен по реда на чл.50 ал.2 ГПК (отм.), изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответницата по касация Р. Николова не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на въззивния акт, съобразно заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 1075.08 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 175 лв. Претенциите на ЗК[фирма] (предишно наименование [фирма]) срещу Г. Г. и Р. Николова е за възстановяване на изплатено от дружеството обезщетение по договор за застраховка "А.", възлизащо на 1075.08 лв. Претендира се и обезщетение за забава от деня на плащането и до датата на ИМ – 175 лв. Няма спор, че в резултат на ПТП, настъпило на 12.11.1999 год. е било причинено увреждане на л.а."П. 106" с ДК № С 2171 СК с валидна застраховка в ЗК[фирма]. Увреждането е причинено от л.а. "Н. С." със собственик Р. Николова и водач Г. Г.. Установено е в производството пред въззивната инстанция, че на 06.01.2000 год. ЗК[фирма] е изплатил застрахователно обезщетение, покривайки разходите за ремонт на л.а."П. 106" в оторизиран сервиз, поради което е предявил срещу виновния водач Г. Г. и собственика на автомобила Р. Николова субективно съединени искове правно основание: чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ вр.чл.45 ЗЗД срещу водача и чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ вр.чл.50 ЗЗД срещу собственика на увреждащия автомобил за солидарно възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Претендирано е и обезщетение за забава на плащането. В първоинстанционното производство (проведено по реда на ГПК (отм.) назначеният по реда на чл.50 ал.2 ГПК (отм.) представител на Николова е оспорил протокола за ПТП и по-конкретно съдържанието му. По негово искане, като свидетел е призован актосъставителя, който не е оспорил обстоятелството, че той е съставил протокола, но вече не си спомня обстоятелствата по ПТП. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на недоказаност на плащането, поради това, че е било извършено, чрез групирана платежно нареждане (за няколко щети). Във въззивното производство пред СГС са представени допълнителни счетоводни документи и е назначена експертиза, която е дала заключение, че плащането е извършено на застрахованото лице по конкретната щета. За да потвърди първоинстанционния акт, съставът на СГС в мотивите на решението си е посочил, че е доказано оспорването на протокола ПТП. Тъй като не е установен механизмът на произшествието, не може да се направи извода, че именно водачът на л.а. „Н.” е виновен за настъпването му. Оттук и неоснователността на предявените регресни искове. По поставения правен въпрос: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК (чл.143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза. Поради това, по поставения правен въпрос, съдебният състав приема, че в хипотезата на чл.154 ал.3 предл.1 ГПК (отм.) изявлението на актосъставителя дали си спомня или не обстоятелствата, отразени в официалния свидетелстващ документ са без правно значение. По основателността на жалбата: Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл.154 ал.3 предл.1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. На нерегулирано кръстовище на ул.”Плачковица” и ул.”Б.”, водачът на л.а.”Н.” мод.”С.” е отнел предимството на дясностоящия л.а ”П. – 106” от което са произтекли щети за застрахования в ЗД[фирма] (сега ЗК[фирма]) лек автомобил – леко подбит преден капак, счупен ляв мигач, деформирана предна броня. Автотехническата експертиза сочи, че естеството на щетите отговаря на механизма на ПТП, описан в протокола. Стойността на тези щети възлиза на 1075.08 лв. и са платени на застрахованото лице на 06.01.2000 год. по банков път, което е установила назначената от СГС счетоводна експертиза. Обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД би следвало да се дължи от датата на поканата за плащане към ответниците и до датата на ИМ. Доказателства за отправена покана към Г. и Николова няма представени, поради което обективно съединеният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е недоказан. Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което съдът определя претендираните разноски в размер на 120 лв., съобразно дължимите държавни такси. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 18.02.2009 год. по гр.д.№ 3611/2007 год. на С. градски съд и решението от 15.08.2007 год. по гр.д.№ 765/2004 год. на С. районен съд 68 с-в в частта с която са отхвърлени предявените от ЗК[фирма] срещу Г. Н. Г. и Р. С. Николова субективно съединени искове с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ, вместо което постановява: ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН-[ЕГН] с последен известен адрес в[населено място], [улица] ет.1 ап.2 с особен представител адв.Г. Х. и Р. С. Николова с ЕГН-[ЕГН] с последен адрес[населено място], [улица] и особен представител адв.Д. Л. Ф. да заплатят солидарно на ЗК[фирма] с Е.-040451865 сумата 1075.08 лв. (хиляда седемдесет и пет лева и 08 ст.), на основание чл.402 ал.1 (отм) ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2004 год., както и направените по делото разноски пред трите инстанции в размер на 120 лв. ОСТАВЯ в сила решението от 18.02.2009 год. по гр.д.№ 3611/2007 год. на С. градски съд в частта с която са отхвърлени предявените от ЗК[фирма] срещу Г. Н. Г. и Р. С. Николова субективно съединени искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.