2 Р Е Ш Е Н И Е № 402 София, 20 ноември , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Галина Захарова участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1221/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано искане на осъдения Д. К. В., чрез неговия защитник – адвокат М. Б., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 441/2013 г., на Районен съд гр.Елена. Твърди се по същество, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за прекратяване на производството, за оправдаване на осъдения. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че искането на осъдения е неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 22/20.02.2014 г., постановена по нохд № 441/2013 г., Еленският районен съд е признал подс. Д. К. В. за виновен в извършено престъпление: по чл. 354в, ал. 1, пр. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, което да изтърпи в затвор, както и на глоба от 7 000 лв. платима в полза на държавата. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение споразумение № 131/22.11.2012 г., по нохд № 446/2012 г. с наложено наказание от три години лишаване от свобода. Произнесъл се е по въпроса с веществените доказателства и присъдил направените разноски. С решение от 09.07.2014 г., постановено по внохд № 121/2014 г, Великотърновският окръжен съд, е изменил постановената присъда в частта й за размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като го е намалил на две години и шест месеца. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за необоснованост: Въпросите за необосноваността на съдебните актове, не могат да бъдат предмет на проверка по реда и на това производство, тъй като не са включени в чл. 348, ал. 1 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на осъдения в тази насока. По довода в искането за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се по същество, че в нарушение на НПК, съдилищата са осъдили подс. В. въпреки липсата на доказателства за извършено от него престъпление. При приетата за установена от предходните съдилища фактическа обстановка, която не подлежи на контрол и по реда на настоящото производство, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК, към който препраща чл. 426 НПК, изводите, че подс. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, по посоченият текст от НК, за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Законът е бил правилно приложен и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Същите не са изградени на основа, на предположения, а на основата на внимателен и подробен анализ на конкретните данни за извършеното деяние. Заключенията са подкрепени от събраните доказателства и на тяхната сериозна и задълбочена преценка. Инстанционните съдилища в мотивите си са обсъдили същите направени възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от приетите данни по делото, защо не ги възприемат, които се споделят от настоящата инстанция. Точно е било прието с оглед събраните доказателства, че направените възражения посочени по – горе са изцяло неоснователни. По своята същност възраженията и пред настоящата инстанция се свеждат до оспорване обосноваността на съдебния акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това събраните доказателства не са били възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. В. в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление са изцяло подкрепени от показанията св. Ш., И., К. - очевидци, Н., частично от кредитираните обяснения на подсъдимия, експертните заключения, приложените писмени доказателства, вкл. протоколи за оглед и претърсване и изземване, както и веществени такива. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от предходните инстанции при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на това престъпление. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне по между си. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, изводите, че подс. В. е извършил инкриминираното с обвинението деяние е законосъобразен. Събраните доказателства с изключение на обясненията му, в своята съвкупност водят да единствено възможния извод, че е автор на посоченото престъпление. Отказът да бъдат кредитирани безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията му е била обсъдена и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани и посочени по – горе доказателства. Обясненията са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което подсъдимият упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия като извършител на деянието. Поради това няма никакво основание за уважаване искането за възобновяване на производството по делото поради допуснато нарушение на закона. Посочените в искането възражения във връзка със този довод, както бе посочено, по същество са били предмет на внимание, на инстанционните съдилища. Същите, подробно и задълбочено са ги обсъдили в мотивите си и са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприемат. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото, е осъществен състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен за законосъобразността и на правната му квалификация. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на съдилищата, относно постановяване на осъдителната присъда по посочената правна квалификация. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебният акт, който основно се атакува с искането не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за възобновяване на производството, неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективна, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това доказателствата не са били тълкувани превратно. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. В. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е изцяло несъставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство. Посоченото в искането конкретно нарушение за допуснато нарушение по чл. 118 НПК, е било предмет на внимание от предходните съдилища. Същите в мотивите си подробно са го обсъдили и са изложили убедителни съображения, защо го приемат за неоснователно. Наличните противоречия между данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени задълбочено, като действителното съдържание на нито едно не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящия случай е направена вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно В., като извършител на престъпното деяние. Неоснователно е и твърдението за нарушено право на защита, на подсъдимия, тъй като при задържането му на 11.08.2013 г., той не му е било повдигнато обвинение и не е бил привлечен в качество на обвиняем, а е бил задържан със заповед за задържане от 24 ч. Видно от приложената заповед подписана от него, бил е уведомен, че съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМВР има право на адвокатска защита, но не е изразил такова желание пред полицейския орган. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са и възраженията по довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида, размера и начина на изтърпяване, са били подложени на задълбочен анализ от въззивната инстанция всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно този съд е приел лек превес на смекчаващите и наказанието е било намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода, при строго спазване принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК. Изложените съображения са подкрепени от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложеното наказание е напълно справедливо, съобразено с принципите за индивидуализацията и съответстващо на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца - осъждан. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Законосъобразно са били приложени и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК, доколкото настоящото деяние е било извършено от подс. В. в рамките на изпитателния срок по предходното осъждане – нохд 446/2012 г. на ЕРС. Ето защо, настоящата инстанция счита искането за изцяло неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. В., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 441/2013 г, на Еленския районен съд. Председател: Членове: