Р Е Ш Е Н И Е № 19 София , 19.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Надежда Трифонова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №.1108/2018 г. Производството е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по протест от прокурора в Апелативна прокуратура–гр. Варна П.К. против решение № 166/20.08.2018 г. по внохд № 208/2018 г. на Апелативен съд–гр. Варна. В протеста се сочи, че с решението от една страна неправилно е приложен материалния закон, като въз основа на събраните доказателства незаконосъобразно е преценено, че не е осъществен състава на престъпление по чл.357, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а от друга страна са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по установяване, проверка и оценка на релевантните факти, които са оценявани едностранчиво и само в интерес на подсъдимия . Прокурорът развива подробни разсъждения в подкрепа на оплакванията след което, позовавайки се на касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, отправя искане за отмяна на атакуваното решение и ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник оспорват основателността на прокурорската теза, като ѝ противопоставят аргументи за недоказаност на съставомерно поведение . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Шумен с присъда №7 от 29.03.2018 г. по нохд №581/2016 г. признал подсъдимия С. П. Н. за невинен в това, че по време на службата си в МВР на длъжност разузнавач пета степен в сектор „БОП ” - Шумен, при условията на продължавано престъпление, разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ, Приложение № 1, раздел 2, т.6 (информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства – способи за тяхното прилагане – подслушване и звукозапис на телефонни разговори, провеждани от контролирани лица, абонати на лицензирани мобилни комуникационни системи ) , като · на 09.01.2011 г. съобщил на Е. И. А. и на М. Й. Д. контролиран телефонен номер 0886хххх33, по отношение на който се прилагало СРС „Подслушване” и · на 14.01.2011 г. съобщил на Е. И. А. и на М. Й. Д. контролиран телефонен номер 0897хххх25, по отношение на който се прилагало СРС „Подслушване”, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 357, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. С присъдата съдът се произнесъл и по отношение на веществените доказателства и сторените разноски. Варненският апелативен съд с решение № 166 от 20.08.2018 г. по внохд № 208/2018 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът против така постановения въззивен акт е неоснователен поради следното : Преди всичко се налага уточнението, че в протеста се съдържат доводи за несъответствие между доказателствата по делото и фактическите изводи на съда, т.е, - по същество се релевира необоснованост на проверявания акт, която, както е добре известно, не е касационно основание и не подлежи на изследване от касационната инстанция по наказателни дела. Ето защо предмет на коментар ще бъдат само тези възражения, които са адекватни на пределите на касационната проверка, лимитирани от основанията по чл.348, ал.1 от НПК. За да потвърди оправдателната присъда апелативният съд се е съгласил с извода на първата инстанция, че събраните доказателства не свързват по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние с личността на подсъдимия. Прокурорът е поставил акцент върху допуснати от двете предходни инстанции нарушения при анализа на доказателствения материал, което е белязало разсъжденията им с едностранчивост и липса на обективност. Касационната проверка не подкрепя това твърдение. В хода на съдебното дирене са изчерпани всички процесуални възможности за попълване на доказателствената съвкупност и тя е изследвана в нейната цялост. Съдебните състави са събрали и проверили не само материалите, които подкрепят обвинението, но и тези , които го разколебават, поради което постановените съдебни актове не търпят упрек за необективност. Във въззивното решение, както прочее и в протеста, е отбелязано ,че прокурорът е ангажирал само косвени доказателства в подкрепа на обвинението. Правната доктрина и устойчивата съдебна практика допускат постановяване на осъдителна присъда и при такава доказателствена конфигурация, но само тогава, когато косвените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, изграждат хармонично и непротиворечиво цяло и водят до единствено възможния извод относно основния факт на доказване. Разсъжденията на предходния съдебен състав са подчинени на това разбиране и са изцяло съобразени с принципните правила на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. Изградената от обвинението версия е неприемлива, тъй като всеки от изграждащите я елементи, както и веригата, в която са свързани, не позволяват еднозначно тълкуване. Въззивната инстанция се е съгласила с обвинението, че подсъдимият Н. и свидетелят Е. А. живеят в едно и също село и са „нещо като роднини”. Този факт, сам по себе си, обаче не би могъл да се свърже пряко с инкриминираните действия и да предпостави умисъл за престъпно поведение , но може да обясни подчертания в протеста факт, че в телефонните указатели на А. са намерени публично известни номера на подсъдимия. Обвинението набляга върху възможността подсъдимият да узнае номерата на контролирани телефони, имащи отношение към разследваната дейност на свидетелите Е. А. и М. Д.. В тази връзка въззивният съд внимателно е обсъдил всички доказателства и е установил, че нивото на охрана и контрол на приложените специални разузнавателни средства към инкриминираните дати в обвинителния акт е било занижено. На 08.01.2011 г., когато според прокуратурата Н. е извлякъл разгласените данни, достъп до съдържащото ги компютърно усойство биха могли да имат и други лица, намиращи се в сградата на МВР, която е била посетена, освен от подсъдимия, и от още петнадесет служители. Съдебните състави по същество са установили, че защитата на приложените специални разузнавателни средства не се е отличавала със стриктност и би могла да бъде лесно преодоляна. Настоящият състав не споделя категоричността на прокурорската теза, че само Н. би могъл да получи инкриминираната информация. Тя е уязвима поради съдържащото се в протеста признание, че през 2011 г. за всяка разработка в ТЗ „БОП” – Шумен са се получавали един акаунт и една парола, които са били известни на целия личен състав, ангажиран с прилагане на специални разузнавателни средства. Освен това не е вярно твърдението на прокурора, че на 08.01.2011 г. друг служител на ТЗ „БОП” – гр. Шумен, освен Н., не е влизал в Окръжната дирекция на МВР- Шумен. Данните по делото сочат, че на същия ден от 08.45 до 11.00 часа в сградата е бил и свидетелят Т. Е., колега на подсъдимия от 2005 г. Това отбелязване е илюстративно в подкрепа на становището на въззивния съд, че ангажираните от обвинението данни не определят еднозначно подсъдимия като лицето с изключителен достъп до разгласената класифицирана информация. Неубедителни са и ангажираните от обвинението доказателства за активна телефонна комуникация между подсъдимия и свидетеля Е. А. в инкриминирания период. Опитът на прокурора да свърже Н. с ползването на телефонен номер 35998хххх7875, чрез телефонен апарат с IMEI ***, с който са проведени многобройни разговори със свидетеля Е. А., е неубедителен. Изведената от обвинението връзка се крепи върху фактура от М., според която на 19.01.2011 г. чрез СИМ – карта с мобилен номер 35988хххх586 (използвана пред това време от Н.), поставена в телефонен апарат с I. е ползвана услуга W.. Това обстоятелство е категорично отхвърлено чрез две технически експертизи, които са единодушни, че този телефонен апарат не може да кореспондира чрез W. както със СИМ – карта с мобилен номер 35988хххх586, така и със всяка друга карта. Съществено място в обвинението заемат показанията на свидетеля М. Д.. В тях се съдържат уличаващи подсъдимия данни, поради което въззивният съд е проверил надеждността им с особено внимание. Той е констатирал в тях противоречия и непоследователност относно източника на информация за подслушваните телефони. Съдът е съобразил, че подсъдимият Н. и Д. не са контактували, а инкриминираната информация е стигнала до последния, според обвинението, чрез Е. А.. Свидетелят Д. не е заявил категорично, че А. е посочил Н. като информатор, като не изключва и да е предположил, че е така, предвид близостта между двамата. Свидетелят, на следващо място, счита Н. за лице, което води разследване срещу А., без това да е вярно. Доколкото М. Д. е представил пред свидетелите Ц. и Г. подсъдимия Н. като човек, комуто се заплаща за протекция и чрез тези твърдения прокурорът извежда мотив на подсъдимия за извършеното престъпление, следва да се изтъкне, че съдът детайлно е коментирал личността на свидетеля като фактор за добросъвестност на показанията му. Лицата , пред които Д. е обяснявал за връзки в полицията и е изразявал недоволство от свършената работа, са единодушни, че свидетелят обича да преувеличава, измисля и послъгва, за да изтъкне своето влияние и значение. Ето защо съдът не е допуснал превратно и едностранчиво третиране на информацията, съобщена от Д., а екзактно е изложил съображения защо не я кредитира. Обобщено, въззивният съд, при проверка на доказателствената дейност на предходната инстанция и при собствения анализ на доказателствената съвкупност, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост на обвинението, въздигната от чл.303, ал.2 от НПК като основен критерий за постановяване на осъдителна присъда, поради което законосъобразно е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда. Относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл.357, ал.1 от НК вж. и Решение № 125 от 12.10.2018 г. по наказателно дело № 378/2018 г. на ВКС , второ наказателно отделение, докладчик съдията Галина Захарова По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/20.08.2018 г. по внохд № 208/2018 г. на Апелативен съд–гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.