Р Е Ш Е Н И Е №. 7 Гр. София, 22 март 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 812/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец С. Л. Б. чрез упълномощения повереник, адв. Д. Г. срещу решение № 260109/28.06.2021 г. на Апелативен съд–гр. Пловдив, наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 82/2020 г. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение по отношение и на двамата подсъдими, поради неоправдано занижен размер на наложените им наказания лишаване от свобода и увеличаване на определения от апелативния съд размер на санкциите, за подсъдимия Р. в размер на 15 години лишаване от свобода, а за подсъдимия М. не е посочен конкретен размер. Искането е аргументирано с категоричен превес на отегчаващите обстоятелства – обременено съдебно минало, негативни характеристични данни, дръзкият начин на осъществяване на деянието и стремежът да се саморазправи с пострадалия на публично място, както и дни след като е изтърпял предходно наказание / съображенията видно от данните по делото за личността на дейците касаят подсъдимия Р. /. В заключение се иска увеличаване на наказанията на двамата подсъдими, като за наказанието на подсъдимия М. в жалбата не се съдържат конкретни доводи или съображения в подкрепа на направеното искане. В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител и граждански ищец С. Б., редовно уведомена не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощения повереник адв. Г., редовно уведомен. В съдебно заседение пред ВКС не се явява и гражданския ищец С. М. К., лично и като майка и законен представител на малолетния М. Л. Б., редовно уведомена. Не се явява и повереникът й адв. Г.. Подсъдимият И. М., редовно уведомен, не се явява. Призовката от Затвора – Стара Загора, където е задържан е върната с отбелязване, че не желае да присъства в съдебно заседание пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник, адв. Р. К., която намира касационната жалба на частния обвинител Б. за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на въззивния съд. Сочи, че петитумът на жалбата съдържа неясноти по отношение на нейния подзащитен, доколкото от една страна се иска увеличаване на наказанието, с каквито правомощия ВКС не разполага, алтернативно се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивна инстанция. Застъпва становище, че подсъдимия М. е следвало да бъде оправдан, но при липсата на подадена от него жалба, поради недобро психично състояние, счита че следва да се остави в сила въззивното решение като правилно, обосновано и постановено след проведено въззивно следствие с надлежна проверка на доказателствената съвкупност, чрез назначаване на допълнителни експертизи за поведението на участниците в инцидента на процесната дата. Намира, че с оглед установената активна намеса от пострадалия в инцидента и това, че подсъдимият М. има изключително нисък принос за настъпване на вредоносния резултат, наказателната му отговорност правилно е реализирана при условията на чл.55 от НК. Както и че правилно съдът е определил наказанието в размер на седем години лишаване от свобода, като е отчел категоричен превес на смекчаващите обстоятелства - оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, липсата на мотив и конфликтни отношения с пострадалия, младата му възраст и продължителния период на водене на наказателното производство. Подсъдимият Р., / производството пред ВКС в частта относно подадената от него касационна жалба е прекратено, проради личното й оттегляне от подсъдимия / редовно уведомен не се явява, призовката от Затвора – Стара Загора е върната с отбелязване, че не желае да присъства при провеждането на съдебното заседание пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник, адв. Д. Г., който намира касационната жалба на частния обвинител Б. за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, постановено на базата на правилно формирано вътрешно убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, основано на комплексен, прецизен и аргументиран доказателствен анализ. Счита, че наказанието на подсъдимия Р. е определено при съобразяване с всички характеристични данни за подсъдимите и за пострадалото лице. Прокурорът от ВКП пред касационния съд, застъпва становище за неоснователност на жалбата на частния обвинител С. Б. и за оставяне в сила на въззивното решение. Сочи, че апелативния съд е изготвил подробен и обоснован съдебен акт, с който правилно е намалил наказанията на двамата подсъдими, след преквалифицирането на деянието от окръжния съд в по-леко наказуемо престъпление, и е съобразил всички изчерпателно установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства от значение за наказателната им отговорност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Въззивното производство по делото е второ по ред след като с въззивно решение № 282/26.11.2018 г., на Апелативен съд – гр.Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. № 312/2018 г. е отменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – гр.Хасково, № 4/19.01.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 234/2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане на първия съд от друг съдебен състав. С отменената присъда подсъдимите В. Т. Р. и И. Ж. М. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.115, ал.2, вр. чл.20, ал.1 от НК и са им наложени наказания, съответно на подсъдимия Р. – в размер на 17 години лишаване от свобода, а на подсъдимия М. – в размер на 11 години лишаване от свобода, като са оправдани по предявеното им обвинение по чл.116, ал.1, т.9 от НК. С присъдата са уважени частично и предявените срещу подсъдимите граждански искове от гражданските ищци. След отмяната на първата присъда на окръжния съд, при новото разглеждане на делото е постановена присъда № 43/25.10.2019 г. на Хасковски окръжен съд, наказателен състав, по н.о.х.д. № 648/2018 г., с която подсъдимите В. Т. Р. и И. Ж. М. са признати за виновни в това, че на 28.08.2016 г. около 3.35 часа в [населено място] в района на [улица] съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Л. Б. Б. , поради което и на осн. чл.115, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са осъдени на лишаване от свобода, подсъдимият Р. – за срок от 15 години, а подсъдимия М. – за срок от десет години при първоначален строг режим на изтърпяване за всеки един от тях. С присъдата на окръжния съд подсъимите Р. и М. са осъдени да заплатят в полза на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер, съответно на по 100 000 лв. в полза на гражданския ищец С. Б., в размер на по 50 000 лв. в полза на гражданския ищец С. М. К., като законен представител на малолетния М. Б. и по 25 000 лв. обезщетение за лично претърпени от нея вреди, като производството по гражданските искове е прекратено в останалата част до пълните предявени размери от всеки един от гражданските ищци срещу двамата подсъдими. В тежест на подсъдимите Р. и М. са възложени и съответните разноски и държавни такси и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С въззивно решение № 260109/28.06.2020 г./ въззивното производство е образувано по жалби на двамата подсъдими срещу втората присъда на първата инстанция / на Апелативен съд–гр. Пловдив, първи наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 82/2020 г., присъда № 43/25.10.2019 г. на Хасковски окръжен съд по н.о.х.д. № 648/2018 г. е била изменена в частта относно наложеното наказание на двамата подсъдими, като съдът е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 от НК за подсъдимия М. и е намалил наложените им наказания за извършеното от тях престъпление по чл.115, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, съответно за подсъдимия Р. от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода, а за подсъдимия М. – от десет на седем години лишаване от свобода. С въззивното решение подсъдимите са оправдани по предявеното им обвинение по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл.20, ал.2 от НК. В гражданската част присъдата е била отменена в частта, с която е прекратено производството по гражданските искове, като същите са отхвърлени в останалата част до пълните предявени размери. Подсъдимите са осъдени да заплатят направените в хода на въззивното производство съответни разноски за всеки един от тях. Настоящото касационно производство се движи по жалбата на частния обвинител С. Б. срещу второто въззивно решение на АС – Пловдив в наказателната му част за двамата подсъдими, доколкото производството пред ВКС по жалбата на подсъдимия Р. срещу същото решение е прекратено на осн. чл.352 от НПК, поради нейното оттегляне. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. За прецизност следва да се уточнят пределите на касационната проверка, доколкото жалбата на Б. съдържа искане за увеличаване на наказанието на двамата подсъдими Р. и М., поради явната му несправедливост, като изрични аргументи в подкрепа на същото искане се съдържат само по отношение на подсъдимия Р.. Независимо от това ВКС намира, че следва да разгледа по същество касационната жалба на частната обвинителка срещу въззивното решение в наказателната му част за двамата подсъдими, тъй като в жалбата се съдържат минимално изискуемите реквизити по смисъла на чл.351 от НПК, необходими за нейната редовност и спрямо подсъдимия М.. Оплакването на частната обвинителка Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив е по чл.348, ал.1, т.3 от НПК по съображения за занижен размер на определените на двамата подсъдими наказания, несъответен на тежестта на извършеното от тях деяние. ВКС намира оплакването от жалбата за неоснователно по отношение наказанията и на двамата подсъдими, които са правилно отмерени и съобразени с тежестта на деянието и личността на извършителите. Наказателната отговорност на двамата подсъдими е реализирана от въззивната инстанция след детайлен анализ на всички фактически и правни обстоятелства от значение за размера на адекватната санкция, като съдът е изложил надлежни съображения в полза на приетите от него за смекчаващи и отегчаващи обстоятелства спрямо всеки един от тях, като вид, тежест и значение за индивидуализацията и размера на отделните наказания. Въззивният съд е подходил с необходимата прецизност при индивидуализацията на определените наказания на дейците, като обективно е отчел степента на участие на всеки един от тях в реализирането на престъплението, приносът им за настъпването на вредоносния резултат, както и проявената активност и водещата роля на подсъдимия Р. в инкриминираното престъпление. Отделно е взел предвид значението на поведението на пострадалия Б. по провокиране на инцидента по-рано същата вечер при срещата му с подсъдимия Р. в района на бензиностанцията и по-късната му поява на мястото на престъплението, където активно се е включил в нападението срещу двамата подсъдими. Последното обстоятелство правилно е дало основание на апелативния съд да коригира становището на първата инстанция относно степента на обществена опасност на деянието и да я определи като по-ниска в сравнение с деянията от същия вид и да отчете поведението на пострадалия като смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство. ВКС споделя изцяло направената от въззивния съд нова оценка на броя и тежестта на смекчаващите обстоятелства и за двамата подсъдими и значението й за приложимата правна норма на чл.55 от НК за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М.. По отношение на този подсъдим Пловдивският апелативен съд правилно е отчел многобройност на смекчаващите обстоятелства –значително по-нисък принос в извършването на деянието, в което се е включил за да подпомогне подсъдимия Р. и с много по-малък принос от него за настъпването на вредоносния резултат, проявената критичност след извършването на деянието чрез искреното му разкаяние и съжаление, негативното отражение на престъплението върху психиката му, довело до влошаване на психичното му здраве, тежкото му семейно положение, полагане на грижи за болен родител, както и направените частични самопризнания, спомогнали за установяване на обективната истина по делото, поведението на пострадалия на процесната дата, както и субективната страна на деянието, под формата на евентуален умисъл. Така отчетените обстоятелства, преценени съвкупно с тежестта на специалния минимум на наказанието за престъплението по чл.115 от НК, десет години лишаване от свобода, правилно са наложили извода, че приложимата материално правна норма за определяне на съответното наказание е чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието за подсъдимия М. е определено под минимума, като е отмерено на седем години лишаване от свобода. Според касационната инстанция, намаленото наказание за подсъдимия М. е правилно отмерено, съответно е на тежестта на деянието, съобразно по-ниския му личен принос в съучастието и е справедливо. В жалбата на частната обвинителка като аргумент в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието на този подсъдим е посочен само довода, че деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, което следва да рефлектира върху тежестта на наказанието в насока неговото завишаване. Становището на частната обвинителка не почива на обективен прочит на доказателствата по делото за механизма на деянието и поведението на подсъдимите и пострадалия на процесната дата. Правилно апелативният съд е коригирал становището на окръжния съд относно приложимата форма на вина – от пряк на евентуален умисъл, като е изложил подробни аргументи в тази насока, които ВКС изцяло споделя и не е необходимо да се преповтарят. В тази връзка следва да се акцентира върху поведението на подсъдимите след нанасянето на смъртоносния удар с нож, / останалите наранявания нямат връзка с настъпването на смъртта / след който пострадалият заявил, че се чувства зле и подсъдимите прекратили нападението и напуснали мястото на инцидента. Това тяхно поведение е обективно проявление на отношението им към деянието и свидетелства, че дейците не са целели пряко настъпването на смъртта на пострадалия, а само са се съгласявали и примирявали с този изход като възможна последица от поведението им по нападението над него. С оглед изложените съображения относно обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия М., жалбата на частната обвинителка с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, поради определянето му в занижен размер е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на въззивния съд. Наказанието на подсъдимия Р. е индивидуализирано при условията на чл.54 от НК от апелативния съд, който е редуцирал определеното от окръжния съд наказание от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода, като е отчел превес на обстоятелствата по делото в негова полза от значение за наказателната му отговорност. Отчетените смекчаващи обстоятелства за този подсъдим –млада възраст, изразено съжаление за постъпката му и подробните обяснения за механизма на деянието, депозирани в хода на досъдебното производство, спомогнали съществено за разкриване на обективната истина по делото, провокативното поведение на пострадалия, аргументирано са оценени в насока намаляване на размера на определеното от окръжния съд наказание. Едновременно с това отегчаващите обстоятелства за подсъдимия Р. – актуално предходно осъждане, водеща роля в съучастническата дейност и недобрата му характеристика като личност са намерили обективно отражение в размера на наказанието, който е с две години над специалния минимум и кореспондира на по-високата му лична обществена опасност като деец. В касационната жалба на частната обвинителка оплакването за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия Р. се мотивира с формата на вина / пряк умисъл, който не е налице/ механизма на извършване на деянието, по дързък начин на публично място и със стремеж за саморазправа с пострадалия, дни след като е изтърпял предходно наказание. Посочените обстоятелства са отчетени при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като по отношение на механизма на извършване на деянието, ролята на пострадалия изключва отчитането му като отегчаващ отговорността на този деец факт. Съдебното минало на Р. и приносът му в престъплението не са неглижирани от въззивния съд, а са намерили своето място в процеса на отмерване на съответния на тежестта на деянието размер на наказание, поради което оплакването се намери за неоснователно и жалбата на частната обвинителка Б. за подсъдимия Р. също следва да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди въззивното решение в наказателната част и за този подсъдим. С оглед изложените съображения, наложените наказания на подсъдимите Р. и М. не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което ВКС намира искането на частната обвинителка С. Б. за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд на основание явна несправедливост на определените им наказания за неоснователно, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Нодим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260109/28.06.2021 г. на Апелативен съд–гр. Пловдив, наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 82/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: