7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257 гр.София, 13.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1133 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 144/15.03.2021 г. по т. д. № 2237/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 530/13.03.2020 г. по т. д. № 2576/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 6 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Енергийна финансова група“ АД (н.) на основание чл. 99 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 346 632, 22 лв., представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от „Енергийна финансова група“ АД /н./ срещу касатора вземане за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И-455-05/31. 01. 2001г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23. 08. 2017 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 715 151,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2014г. до 22.08.2017г. и разноски в производството в размер на 158854,53лв.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът сочи основания по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касацията „Енергийна финансова група“ АД (н.) и третото лице помагач П. Б. М. изразяват становища за липса на предпоставките за достъп до касация и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31. 01. 2005 г., след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП (отм.), е бил сключен договор № І-455-05 между „Национална електрическа компания“ ЕАД, като възложител и „Парсънс и енд си юръп лимитид“, Великобритания, като изпълнител за възлагане на изпълнителя като архитект-инженер изпълнение на дейности по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Констатирал е, че на същата дата е било подписано новационно споразумение, с което страните са се съгласили изпълнителят да бъде заменен с „Парсънс и енд си България“ ЕООД /с променено през 2007 г. наименование на „Уорли Пърсънс юръп енерджи сървисис“ ЕООД/. САС е констатирал, че на 24. 01. 2011г. е било подписано споразумение /вкл. и от „НЕК“ЕАД/, с което „Уорли Пърсънс юръп енерджи сървисис“ ЕООД е прехвърлило всички свои права и задължения по договора от 2005г. на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД. Установил е, че последното дружество прехвърлило на ищеца „Енергийна финансова група“ АД с договор за цесия от 25. 01. 2013г. вземанията си към „Национална електрическа компания“ ЕАД, произтичащи от договор № І-455-05/31. 05. 2005 г., по фактури за периода м.февруари-м.декември 2012г., вкл. и по процесната фактура на стойност 2 346 632,22 лв. с ДДС. Цесията е била надлежно съобщена на 21.06.2013г. на „НЕК“ЕАД от „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД. САС не е споделил доводите на касатора за липса на активна процесуална легитимация на ищеца за водене на иска, поради несбъдване на отлагателното условие по последния договор за цесия. Според САС се касае до вътрешни отношения между цедент и цесионер, освен това цедентът е съобщил на длъжника, че вземането му е цедирано, т.е налице е валиден договор. За прекудирано е било преценено възражението на касатора за нищожност на договора от 2005г. и измененията на същия, като сключени в нарушение на чл.43 ЗОП /отм./. Позовал се е на влязлото в сила арбитражно решение от 06. 09. 2018г. по арб.д. № 20351/МНМ на Международната търговска камара, Париж, искът за отмяна на което по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА бил отхвърлен с решение по т. д. № 251/2019 г. на ВКС. Посочил е, че с този акт на арбитражния съд е било признато, че „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД е основал своите искове на валидни изменения и допълнения към договора от 2005г., като „Национална електрическа компания“ ЕАД било осъдено да заплати претендираните пред арбитражния съд суми по фактури за месеците февруари-август 2013г. и други суми по същия договор. Приел е, че съобразно правилата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА и чл. 298, ал. 2 ГПК арбитражното решение има действие и за ищеца по настоящото дело – частен правоприемник на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД, на основание сключения договор за продажба на вземания от 25. 01. 2013г. и сила на пресъдено нещо със същите обективни предели като тази на съдебното решение. Изтъкнал е, че пред арбитражния съд праводателят на ищеца е обосновал легитимацията си именно с действително споразумение за изменение на договора за изработка, сключено между него и ответника, поради което с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /с предмет и фактите, представляващи основание за нищожност на споразумението/ длъжникът не би могъл да оспорва валидността на същото споразумение в производството пред САС. Липсата на проведено производство по екзекватура на посоченото арбитражно решение е било счетено за ирелевантно, тъй като на осн. чл.51, ал.3 ЗМТА вр. чл.121, ал.1 КМЧП решаващият по него съд не може да навлиза по същество на правния спор, решен с арбитражното решение. За да формира извод за съществуването на вземането по процесната фактура, въззивният съд е отчел установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата е отразена в счетоводството на касатора, включена е в дневника за покупко-продажбите по ДДС с право на пълен данъчен кредит и е била подадена справка декларация в ТД на НАП, като на 10.01.2013г. е изплатено на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД дължимото ДДС по процесната фактура. Въззивната инстанция е приела, че проценото вземане се погасява с общата петгодишна давност, тъй като не се касае до периодични платежи. Съобразила е, че падежът на задълженията действително е бил уговорен предварително, като дължими плащания за всеки месец според графика на фактуриране и натоварване на работната сила, но престациите по предоставяните услуги не са били идентични.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, тъй като договорът, от който черпи права– за прехвърляне на вземане, не е породил правно действие. Поради което и иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Поставя и следните правни въпроси: 1. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на арбитражно решение, съдържащи констатации относно правнорелевантни факти, на които се основава искът или възраженията на ответника и допустимо ли е съдът, сезиран с иск между цесионер на страна по арбитражното решение, да приеме за установена валидността на договора единствено поради признаването му за действителен в мотивите на арбитражното решение между цедента и другата страна в арбитражното производство? Обхващат ли обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение правопораждащите факти за съществуването на договорното правоотношение, когато те като преюдициални не са били предмет на установителен или инцидентен установителен иск и не са въведени като втори предмет на делото?; 2. Относно обхвата на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо при уважени осъдителни искове на цедента срещу ответника спрямо последващ иск на цесионера срещу ответника за друг период – включват ли се в него правоизключващите възражения на ответника. Следва ли отправените правоизключващи възражения от ответника в последващ процес на различно основание и с различно искане да се преценяват като преклудирани?; 3. За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички относими доказателства и да обсъди всички възражения и доводи, направени в отговора на въззивната жалба, както и да изложи точни и ясни мотиви по тях; 4. За критериите при определяне на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и основните им характеристики; 5. Характеристиките на насрещните престации по договор за предоставяне на услуги част ли са от критериите за определяне на дължимите парични престации по същия като „периодични плащания“? За да бъде квалифицирано едно парично задължение, дължимо по договор за предоставяне на услуги, като периодично, трябва ли предоставяните услуги да са идентични и многократно изпълнявани, или могат да бъдат различни по съдържание и обем? Касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите четири въпроса, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по въпросите по т. 1 - с Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 186/07. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 33/ 28. 04. 2017 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о., решение № 57/27. 02. 2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., ІV г. о., решение № 58/ 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 5180/2015 г., І г. о., решение № 136/22. 02. 2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г., ІІ г.о.; по въпросите по т. 2 – с т. 18 от цитираното тълкувателно решение, решение № 186/07. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 317/12. 02. 2019 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 3 – с Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 317/12. 02. 2019 г. по т. д. № 796/2018 г., ІІ т. о., решение № 186 / 07. 02. 2018 г. по т. д. № 1785/2016 г., ІІ т. о., решение № 113/20. 01. 2016 г. по т. д. № 955/2014 г., ІІ т. о., решение № 76/11. 05. 2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., ІІ т. о., решение № 75/20. 06. 2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., ІІ т.о., решение № 115/15. 08. 2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., ІІ т. о.; по четвърти въпрос – с Тълкувателно решение № 3/18. 05. 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Втори и пети въпрос касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на липсата на съдебна практика на ВКС по тях.
По наведените основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Не са налице основания за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Доводите на касатора за ненастъпване на отлагателно условие по договор за прехвърляне на вземания имат значение за материалната легитимация на ищеца по иск с правно осн. чл.99 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, а именно за доказване по същество на спора на титулярството му спрямо процесното вземане, но не и към неговата процесуална легитимация да предяви иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправните въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател са свързани и следва да бъдат обобщени като въпрос относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Така обобщеният правен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по въпроса е формирана практика, обективирана в решение № 60081/26.07.2021г. по т.д. № 95/2020г. на ВКС, I т.о. В същото е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението, а когато предявеният иск е конститутивен, то има и конститутивно действие. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва срещупоставените страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/.
В случая САС е зачел силата на пресъдено нещо по арбитражно решение, постановено между „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД относно суми по фактури за месеците февруари-август 2013 г. и други суми по процесния договор, по отношение на висящ пред него спор между „Енергийна финансова група“ АД (н.) и „Национална електрическа компания“ ЕАД относно вземане по фактура № 160/23.08.2012г. За проверка съответствието на обжалваното решение с така посочената съдебна практика следва да се допусне касационно обжалване.
По останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на касатора съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора, доколкото те са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Национална електрическа компания“ ЕАД следва да внесе държавна такса в размер на 61235,68 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/15.03.2021 г. по т. д. № 2237/2020г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Национална електрическа компания“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 61 235,68 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |