Р Е Ш Е Н И Е
№ 477
гр. София, 23 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети ноември…….......две
хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова………………..…………………………в
присъствието на
прокурора Ат. Гебрев..................……………………...……..изслуша
докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..…...…наказателно
дело № 496 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 246/24.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК – 5 състав, постановено по ВНОХД № 411/2009 г., в изменителната му част относно наказанието на подсъдимия Ц. П. С..
В протеста се изтъкват доводи, относими към касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Счита се, че като е намалил наказанието на подсъдимия С от 3 години на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, въззивният съд е нарушил баланса между личната и генералната превенция. В този аспект неоправдано е отдал по-голяма тежест на смекчаващите обстоятелства, като е игнорирал степента на обществена опасност на деянието и на самия деец, определяйки му наказание, недостатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Претендира се отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция за увеличаване наказанието.
В с. з. прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият, лично и чрез защитника си, отчита доводите по протеста за неоснователни и настоява въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 10.12.2008 г., постановена по НОХД № 3239/2008 г., Софийски градски съд, НО – 24 състав, е признал подсъдимия Ц. П. С. за виновен в това, че на 26.02.2008 г., за времето от 15.40 ч. до 16.20 ч., при продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително разпространил, като продал на И. Г. , както и държал с цел разпространение хероин с общо нето тегло 13, 51 гр. със съдържание на активния компонент 0. 01 %, на обща стойност 675. 50 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29, б. „а” и „б” и чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е била изменена, като наказанието е било намалено на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗПС.
Касационният протест е неоснователен.
Застъпените в касационния протест доводи за неоправданото смекчаване на наказанието поради неправилно определяне на съотношение между целите по чл. 36 от НК са неоснователни.
При преразглеждане на въпроса относно индивидуализацията, въззивният съд, изолзвайки техниката по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, чието приложение е било задължително съобразно изискването по чл. 373 ал. 2 от НПК, надлежно е съобразил всички доказани и значими обстоятелства, намалявайки наказанието на подсъдимия от 3 години на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което е справедливо. Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. За да намали размера на лишаването от свобода в посочения размер, въззивният съд правилно е преоценил значението и тежестта на едно от възприетите и от първата инстанция смекчаващи обстоятелства, а именно твърде ниското процентно съдържание на активен компонент в хероина, който подсъдимият е разпространил и държал, равняващ се на 0. 01 %, което повлиява и извода за относително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние, независимо, че то е съставомерно по текста на чл. 354а ал. 2 от НК и за него поначало законодателят е предвидил тежко наказание с минимум от 5 години. Предишните осъждания на подсъдимия са обхванати от състава, поради което в съгласие с изискването на чл. 56 от НК правилно не са били отчетени като отегчаващи обстоятелства, обуславящи по-тежко наказание. Застъпеният в протеста довод за по-висока степен на обществена опасност на дееца с оглед реализиране на деянието по настоящата присъда непосредствено след изтърпяване на наказания по други присъди поначало не е без значение, но на фона на по-ниската степен на опасност на деянието с оглед спецификата на неговия предмет, включително в аспекта за неголямото количество на разпространеното и държано наркотично вещество (0, 84 гр., респ. 12. 67 гр.), не обуславят преценка за нарушен баланса между генерална и лична превенция, а осигуряване на адекватното му проявление с оглед конкретните обстоятелства по делото. В намаления размер от 1 година и 8 месеца, който понастоящем е надхвърлен, с оглед приспадане на времето на предварителното задържане, считано от 29.02.2008 г., наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставена в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 246/24.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК – 5 състав, постановено по ВНОХД № 411/2009 г.,
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.