Р Е Ш Е Н И Е   №  321   София, 20 юли  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА   при участието на секретаря  Г.Гаврилова и в присъствието на прокурора  Т. ПОПОВСКА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 338/2009  година   Производството е образувано по искане за възобновяване/неправилно обозначено като касационна жалба/ на осъдения К. М. Й. на внохд № 146/2009г. по описа на Сливенския окръжен съд, отменяване на решение № 56 от 12.05.2009г. с което е потвърдена изцяло присъда № 13 от 20.01.2009г. по нохд № 117/2008г. постановена от Новозагорския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.66,ал.1 НК и да се отложи изтърпяването на наложеното наказание. В искането се поддържа,че съдебните актове са постановени при допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,които по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 НПК съставляват основание за възобновяване на наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като не са допуснати сочените в него нарушения. Повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. Л. П. намира жалбата за неоснователна,тъй като давностният срок за гражданския иск е спазен. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Новозагорският районен съд е признал К. М. Й. за ВИНОВЕН в това,че на втори април 2003г. в гр. Н.,в сградата на заведение „Хепи грил”,с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у С. Л. П. заблуждение,а именно-че взема парите назаем за А. Х. Филипов и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 000/сто хиляди/лева,като причинената вреда е в големи размери,поради което и на основание чл.210,ал.1 т.5 вр.с чл.209,ал.1 предл.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. ОСЪДИЛ е К. Й. ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. П. сумата 100 000/СТО ХИЛЯДИ/лева обезщетение за причинени имуществен вреди,ведно със законните последици. Искането е процесуално допустимо,подадено в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Въззивната инстанция е проверила при условията на чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата. Направила е самостоятелен анализ на доказателствата и е потвърдила извода за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по повдигнатото обвинение. Възражението за нарушено право на защита не се подкрепя от данните по делото. Лично и чрез защитника си подсъдимият е поставял доказателствени искания,някои от които съдът е уважавал,а други не. Във всички случаи,съдът е аргументирал своите откази в съответствие с чл.275,ал.2 НПК. Така с определението от 11 май 2009г.,съдът е обосновал отказа си да допусне разпечатка на телефонните разговори на пострадалия със св. Ал. Филипов за датите 2 и 3 април 2003г,както и да изисква справка от ЦКБ-Сливен за изготвените документи предхождащи изтеглянето на инкриминираната сума. Посочил е,че искането в първата му част не е необходимо за изясняване на делото,а обстоятелствата свързани с направената заявка и бордерата за изтеглените суми от по 50 000 лева,както и титуляра на последните са установени с други доказателства по делото. В този смисъл правото на Й. по чл.55 НПК да прави искане,да представя доказателства и пр. не е нарушено от съдебните инстанции. Обстоятелството,че съдът не е уважил всички доказателствени искания,след като е изложил мотиви за това,не съставлява нарушение,което ограничава правата на подсъдимия като с. по делото. Право на съдебния състав е, да прецени доколко исканията са относими към предмета на обвинението и същите могат да допринесат за изясняване на обективната истина. Искането за назначаване на тройна съдебно счетоводна експертиза е поддържано в съдебни заседания на 30.09.2003г. и на 20.01.2009г. Районният съд не го е уважил,като се мотивирал с обстоятелството,че експертизата е обективна и компетентна,а възражението на защитата касае счетоводното отчитане на инкриминираната сума. Преценката на съда,че това искане е неотносимо към предмета на обвинението,е правилна. Обвинението е за измама с предмет сумата 100 000 лева,която пострадалият С. Л. П. е предал на подсъдимия,мотивиран от въведеното и поддържано от подсъдимия заблуждение,че сумата се иска и е предназначена за св. Ал. Филипов-депутат в 39 Народно събрание от политическа партия НДСВ към инкриминираната дата. Установено е,че сумата е изтеглена от пострадалия и св. А главен счетоводител от ЦКБ Сливен с две платежни нареждания,получател по които е бил именно пострадалия в качеството му на физическо лице,а наредител е юридическото лице „Хидромонтаж-Л” ООД-Сливенстановено е също така,че сумата е осчетоводена като личен заем на пострадалия С. П. ,отпусната от дружеството като юридическо лице. При оценката на доказателствата,съдилищата са спазили изискването на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина. Вътрешното убеждение е изградено на анализ на съвкупния доказателствен материал относим към предмета на обвинение. Изводът,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. състава на възведеното обвинение е съответен на гласните и писмени доказателства. Св. Г. е потвърдила изтеглените с пострадалия от дружеството суми,поставянето на парите в куфар. Посочила е ,че след това двамата с пострадалия и с куфара са отпътували към бар”Хепи грил”-Н. Загора,където е следвало да се осъществи срещата. Свидетелката в съд.заседание на 08.07.2008г.е посочила,че св. Л извадил куфара от автомобила и на паркинга пред заведението го предал на подсъдимия Й,който пристигнал с кола. През цялото време свидетелката е имала възможност и е наблюдавала срещата между подсъдимия и св. Л. Същата е категорична че пострадалият е предал на подсъдимия именно куфара,в който заедно с Л. са поставили изтеглените от банката пари. Прието е,че показанията й са последователни ,съответни на останалия доказателствен материал и основателно кредитирани. Съдилищата не са дали вяра на обясненията на подсъдимия, и са изложили съображения в съответствие с чл.305,ал.3 НПК. Прието,че тези обяснения са в разрез с останалите доказателства по делото и представляват защитна позиция,целяща оневиняването му. Установено е също така,че парите получени от подсъдимия, не са били предадени на св. Ф,както и че той не му е възлагал да иска от св. Л пари в заем. В съд.зас. на 20.01.20090г. св. Ф е заявил..”Не съм поръчвал от мое име К. да взема пари от г-н Л. ”,както и ...”Аз не съм виждал тази сума”. Срещата се е състояла в гр. С. в х.”Радисън”,който факт се оспорва единствено от подсъдимия. При така приетите за установени фактически положения ,законът е правилно приложен. Действията на подсъдимия от обективна и субективна с. с оглед приетите за установени фактически положения,са съставомерни по повдигнатото обвинение. В този смисъл,като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 вр. с чл.303,ал.2 НПК. Не е допуснато нарушение и по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Преценката на съдилищата за наказание при условията на чл.54 НК и ефективно изтърпяване на наказанието е правилна. Въззивният съд е взел отношение в мотивите си. Високата степен на обществена опасност на деянието,размера на придобитата по измамлив начин сума,надвишаваща критерия за големи размери съгласно Тълк. реш. № 1 от 30.10.1998г. на ОСНК на ВКС обуславят и верния извод,че за постигане целите на наказанието в личен и генерален план,ефективното наказание и наложително и обществено оправдано. С ПМС № 1 от 03.01.2003г. минималната работна заплата възлиза на 110 лева. Съгласно посоченото решение „големи размери” са налице,когато паричната равностойност на предмета на престъпление надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. За да е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 НПК следва неправилно да е отказано приложението на чл.66 НК. Института на условното осъждане е приложим при наличието на кумулативно визираните от закона предпоставки. Наред с данните за предходна реабилитация,която заличава последиците от предходно осъждане /л.79 от сл.д./,следва да се обсъди и разпоредбата на чл.36 НК и се направи безусловен извод,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Данните по делото,характеризиращи деянието и личността на осъдения не дават основание за такъв извод,поради което като е потвърдил присъдата в санкционната й част,възизвният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Безспорно е доказано,че на гражданския ищец е причинена имуществена вреда в размер на 100 000 лева,което обуславя основателността на предявения и уважен граждански иск. Доводът,че иска е недопустим,тъй като е изтекла давността по чл.110 ЗЗД е неоснователен. Гражданският иск е предявен в наказателния процес и следва последния. Видно е,че е предявен до районния съд по пощата с клеймо на пощенския плик 02.04.2008г.,и е заведен на 04.04.2008г. в съда под номер 10125. Деянието е извършено на 02.04.2003г.от което следва,че гражданският иск е предявен в рамките на 5-годишния давностен срок. В искането се сочат и други основания-по чл.422,ал.1 т.1 и 3 НПК. В тази част искането е недопустимо За сочените в него обстоятелства не е проведено разследване,респ.няма влязла в сила присъда. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението и присъдата не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК липсва основание за възобновяване на наказателното дело ,отменяване и изменяване на съдебните актове. Искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. Й. за възобновяване на внохд №146/2009г. по описа на Сливенския окръжен съд,отменяване на решение № 56 от 12.05.2009г. с което е потвърдена присъда № 13/20.01.2009г. по нохд № 117/2008г. и връщане на делото за ново разглеждане,както и за изменяване на решението и прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: