Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
София, 28 ноември 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1489/2012 година.
Производството е образувано по искане от осъдения А. З. Б. за възобновяване на ч.н.д. № 117/2005 г. на Белоградчишкия районен съд, отмяна на постановеното по него определение № 130 от 21.07.2005г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От саморъчно написаното от осъдения искане може да се извлече оплакване за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост-основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т.1-3 от НПК. Излага се довода, че незаконосъобразно делото е разгледано в отсъствие на осъдения, което е ограничило правото му на защита. Допуснато е нарушение на закона, защото неправилно съдът е стигнал до изводите, че определеното на Б. общо наказание следва да се увеличи по реда на чл. 24 от НК. Липсват условията за приложение на тази норма, тъй като наказанията предмет на групирането не са за деяния, извършени при условията на опасен рецидив.
Пред Върховния касационен съд осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането по изложените в него основания.
Прокурорът намира, че като неоснователно, искането не следва да се уважава.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 130/21.07.2005 год. на Белоградчишкия районен съд по чнд № 117/2005 год. по реда на чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК/отм./, във вр. чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК по влезлите в сила присъди по нохд № 200/2003год., по нохд № 171/2003 год. и нохд № 254/2003 год.-всичките по описа на РС-Белоградчик на осъдения А. З. Б. е определено едно общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода.
Определението не е било обжалвано от служебния защитник и е влязло в сила след изтичане на законоустановения 15 дневен срок.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.
Данните по делото нe подкрепят довода за нарушение на процесуалните правила по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
От приложеното чнд № 117/2005 год. по описа на РС-Белоградчик е видно, че Б. не е бил призован, тъй като се е намирал в неизвестност и по оперативна информация е напуснал територията на Република България. Във връзка с изпълнението на наказанията лишаване от свобода по нохд № 200/2003год. и по нохд № 171/2003 год. /двете по описа на РС-Белоградчик/ прокуратурата е поискала групиране на присъдите и определяне на общо за изтърпяване наказание.
От данните по делото е видно, че Б. е търсен за призоваване от последно известният му съдебен адрес за насроченото на 21.07.2005 год. съдебното заседание, но не е бил открит. Производството по чнд № 117/2005 год. е проведено по реда на чл. 268, ал. 3, т. т. 1 и 3 НПК/отм./. Като основание за това е отчетено обстоятелството, че Б. е напуснал страната и няма данни за адрес, на който да бъде призован. В тази насока съдът се е позовал и на представената служебна справка изх. № П-16/20.07.2005 год. на РП-Белоградчик /л. 6 от съдебното дело/, че Б. е обявен за общонационално издирване за изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 254/2003 год на РС-Белоградчик.
При така изложените обстоятелства в съответствие с чл. 268, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК/отм. / районния съд е дал ход на делото в отсъствие на осъдения Б., при спазване изискването за участие на защитник, какъвто му е бил назначен на основание чл. 70, ал. 1, т. 6 НПК/отм./.
Разглеждайки делото в отсъствие на осъдения, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да обусловят възобновяване на делото с последиците на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Това е така, защото съдът е спазил процедурата по чл. 268, ал. 3, т. 1 НПК/отм. /, съгласно която, "когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган и когато подсъдимият се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно". Освен това съдът е осигурил служебен защитник, който е присъствал на делото и е защитавал интересите на осъдения.
Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено.
С оглед изпълнението на наказанията по влязлата в сила присъда по нохд № 254/2003 год. и на определението по чнд № 117/2005 год. на РС-Белоградчик, Районна прокуратура Белоградчик е издала Европейска заповед за арест и на 14.04.2012 год. Б. е бил задържан в Испания-Мадрид, а на 30.05.2012 год. той е приведен във Врачанския затвор за изтърпяване на определеното му по чнд № 117/2005 год. общо наказание.
По изложените съображения, при разглеждането на чнд № 117/2005 год. и постановявайки определение на основание чл. 304 НПК/отм./ в отсъствието на осъдения Б., районният съд-Белоградчик не е допуснал визираното в искането съществено процесуално нарушение.
Обстоятелството, че делото е разгледано в отсъствие на осъдения Б., не му дава правото да претендира възобновяване на делото на основание чл. 423 НПК. Определението по чл. 25, във вр. чл. 23 НК е законова последица от присъдите постановени срещу подсъдимия, но постановяването му в отсъствие на осъденото лице не съставлява основание за възобновяване на делото. Осъденият може да претендира единствено за нарушение по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, каквото, в случая, не е налице.
Определението в частта, с която съдът е определил общо наказание по три дела и правилно го е увеличил по реда на чл. 24 НК, е законосъобразно.
Неоснователно е оплакването на осъдения и по приложение на чл. 24 от НК. Тази разпоредба дава възможност на съда да съобрази повишената обществена опасност на личността на дееца в тези случаи, като увеличи определеното общо най-тежко наказание. Когато е налице съвкупност от престъпления, съдът е длъжен да прецени дали с оглед броя на престъпленията тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и т. н., следва да се увеличи общото най-тежко наказание по посочения ред.
При кумулацията се установява действителната обществена опасност на осъдения, защото се преценяват данните за всичките осъждания и за тежестта на престъпленията, а с разпоредбата на чл. 24 от НК е дадено право на съда да увеличи определеното общо най-тежко наказание. Именно тези обстоятелства /включително многобройните предишни осъждания на Б. за престъпления от общ характер, които не влияят на правната квалификация на деянията предмет на групираните присъди/, които съдът е преценявал е обосновал извода му, че е необходимо осъденият да бъде изолиран от обществото за по-продължително време, като размера на определената санкция не е завишен и явно несправедлив, поради което искането и в тази част е неоснователно.
Поради това, искането на осъдения А. Б. за възобновяване на чнд № 117/2005г. на Белоградчишкия районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 130 от 21.07.2005 год. се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, III н. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. З. Б. за възобновяване на ч.н.д. № 117/2005 г. на Белоградчишкия районен съд, отмяна на постановеното по него определение № 130 от 21.07.2005г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: