4 Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 23 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 264/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата Д. В. Д., срещу въззивна присъда№ 8/16.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 1376/2013 г. от Окръжен съд – Варна. В касационната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, защото липсвали доказателства, които да сочат, че подсъдимата Д. е автор на деянието. В хода на досъдебното производство е било отхвърлено искане за извършване на разпознаване на подсъдимата от пострадалия, поради което и обвинението е останало доказателствено необзпечено. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебното заседание подсъдимата Д. Д. не се явява, редовно призована. Не се явява и нейният процесуален представител. От последния е постъпила писмена молба, с която се поддържат както наведените с касационната жалба доводи, така и отправеното искане към настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда от № 309/25.09.2013 г., постановена по НОХД № 3547/2013 г. от Районен съд – Варна, подсъдимата Д. В. Д. е била призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. По протест на прокурора въззивният съд отменил присъдата и постановил нова, с която признал подсъдимата Д. за виновна в извършване на престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК я осъдил на две години лишаване от свобода, които съобразно съответните разпоредби на ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим. ІІ. Преди всичко следва да се отбележи, че отправеното искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда не държи сметка за правомощията на Върховния касационен съд, очертани от разпоредбата на чл. 354 от НПК. От формулираните в жалбата доводи, макар и не съвсем точни, може да се направи извод, че се оспорва доказателствената дейност на възивната инстанция, което дава възможност те (доводите) да се разгледат в контекста на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Възраженията са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като след съгласие на страните съдът е инкорпорирал в доказателствената основа съответните доказателствени средства, правейки констатацията, че те са събрани при условията и реда, предвиден в НПК. Не се оправдава от данните по делото, че доказателствената съвкупност, не обезпечава извода, направен от втората инстанция, относно авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимата. Неубедително авторството на опита за кражба се оспорва поради това, че не е било извършено процесуално-следственото действие разпознаване. Такова разбиране влиза в противоречие с принципната разпоредба на чл. 14, ал.2 от НПК и не държи сметка, че процесуалният закон не въвежда изискване идентифицирането на дееца на конкретно престъпление да става единствено чрез разпознаването му по реда на чл. 169-171 от НПК. Аргументирано въззивният съд е приел, че събраната доказателствена информация, изводима от показанията на С. и Ш. за поведението на подсъдимата преди и след деянието, за задържането й от С. непосредствено след същото при опита й да напусне автобуса, изхвърляйки отнетия портфейл, както и тази, съдържаща се в показанията на полицейските служители относно обстоятелствата, при които те са идентифицирали подсъдимата Д., е достатъчна, за да се направи единствено възможният извод относно авторството на престъплението. Информацията, съдържаща се в показанията на свидетелката Б., е съпоставена с показанията на посочените по-горе свидетели, и правилно е отхвърлена като компрометирана. При това не само поради факта на близките й взаимоотношения с подсъдимата, но и защото съобщеното от нея относно повода за задържането на подсъдимата (скандал в автобуса между други лица) е напълно несъвместимо с останалата доказателствена съвкупност - показанията на С. и Д.. Последните ясно и категорично сочат, че са задържали само подсъдимата, както и причината за това. Обобщено казано, вътрешното убеждение на съда е изградено след пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Установените факти отразяват съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Изрично доводи относно справедливостта на наложеното наказание не са поддържани, но и настоящата инстанция не констатира предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК, поради което и няма основание за намеса. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8/16.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 1376/2013 г. от Окръжен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.