6 Р Е Ш Е Н И Е № 177 С., 12.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1008/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу решение № 113 от 24.06.2010 г. по в. гр. д. № 146/2010 г. на Габровски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г. на Габровски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумата 4 397.36 лв., представляваща стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за периода 12.03.2009 г. - 16.06.2009 г. за обект в [населено място], на [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 1313079, начислена въз основа на справка от 25.08.2009 г. за корекции по чл.38, ал.1, т.2 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия /ОУ на ДПЕЕ/ на [фирма]. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че в резултат на неправилно тълкуване на клаузите на чл.37, чл.38 и чл.54 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма] въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за съществуване на право в полза на ответниците да извършват едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия. Касаторката обосновава становище, че подобна корекция е допустима единствено в хипотезите на чл.54 от ОУ, които изискват виновно въздействие на потребителя върху средството за търговско измерване, препятствало възможността за точно отчитане на потребената електрическа енергия. Излага довод, че въпреки липсата на доказателства за осъществена от нейна страна неправомерна намеса в измервателното устройство, въззивната инстанция е приела за дължима сумата 4 397.36 лв., начислена чрез недопустима едностранна корекция на сметката й на потребител. Ответниците по касация [фирма] и [фирма] със седалище в [населено място] оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да остане в сила. Застъпват теза, че прилагането на предвидената в ОУ на ДПЕЕ корекционна процедура не е обвързано с предпоставките по чл.54 от ОУ, а зависи единствено от обективния факт на констатирано по реда на чл.37 от ОУ неточно отчитане на доставяната и ползвана от потребителя електрическа енергия. С определение № 298 от 09.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия материалноправен въпрос за наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност - в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. - 16.06.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен предявеният от Б. С. П. в качеството на [фирма] против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на сумата 4 397.36 лв., начислена със справка за корекции по чл.38, ал.1, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма] като стойност на потребена, но неотчетена електроенергия за периода 12.03.2009 г. - 16.06.2009 г. за обект в [населено място], на [улица], след като е възприел изводите на първостепенния съд за валидно възникнало в тежест на ищцата задължение за плащане на спорната парична сума. След анализ на доказателствата и препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция решаващият въззивен състав е приел за установено, че през исковия период, в качеството си на наемател на търговски обект на [улица], ищцата - едноличен търговец е била титуляр на разкритата за обекта партида за отчитане на електроенергия и потребител на такава енергия по смисъла на чл.4 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма]; При извършена на 16.06.2009 г. проверка служители на [фирма] констатирали, че намиращото се на обекта средство за търговско измерване /СТИ/ не отчита доставяната и ползвана електроенергия, което наложило неговото демонтиране и предаване за контрол в специализирана техническа лаборатория; Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № 101238/16.06.2009 г., въз основа на който била изготвена корекционна справка по чл.38 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма] за начисляване стойността на ползваната в периода 12.03.2009 г. - 16.06.2009 г., но неотчетена електрическа енергия, в размер на сумата 4 397.36 лв. При така установените обстоятелства е направен извод, че ищцата дължи начислената чрез корекцията парична сума, тъй като корекцията е извършена от ответниците в съответствие със задължителните за потребителите на електрическа енергия Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], приети на основание чл.98Б от ЗЕ с решение по протокол № 14/27.06.2007 г. и одобрени с решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], приети с решение по протокол № 14/27.06.2007 г. и одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-060/07.11.2007 г. Въззивният съд е приел, че отразените в констативния протокол обстоятелства сочат на хипотезите на чл.37, ал.1, т.7 и чл.38 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма], предвиждащи право за доставчика да коригира едностранно отразените в сметката на потребителя количества и стойност на пренесената електрическа енергия, ако констатира, че тя не се измерва или отчита точно от СТИ. Като неоснователен е преценен защитният довод на ищцата, че при липса на доказателства неизмерването и неотчитането на потребената енергия да се дължи на неправомерна нейна намеса /по см. на чл.54 от ОУ/ в средството за търговско измерване, за ответниците не съществува основание да променят едностранно сметката й за вече доставената и платена електроенергия. Въззивната инстанция е изложила аргументи, че отговорността на потребителя за заплащане на начислените по реда на чл.37, ал.1, т.7 във вр. с чл.38, ал.1 и ал.3 от ОУ суми е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от вината на потребителя, а само от обективния факт на констатирано в съответствие с ОУ на ДПЕЕ неточно отчитане на ползваната от титуляра на партидата електрическа енергия. Произнасянето на въззивния съд по значимия за изхода на делото материално правен въпрос за допустимостта доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана в минал период електроенергия противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана в постановените по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС решения - решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 9/2010 г. и др. В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия / [фирма] и [фирма]/, те са относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания правен спор. В отклонение от цитираната задължителна практика и в противоречие с приложимия материален закон решаващият състав на Габровски окръжен съд е основал становището си за неоснователност на предявения от касаторката отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 4 397.36 лв. единствено на обективния факт на констатираното от служител на ответника [фирма] неточно отчитане на доставяната за обекта на [улица] електрическа енергия. При формиране на изводите си по съществото на спора съдът не е съобразил отсъствието на доказателства за причинна връзка между констатираното неправилно измерване /отчитане/ на ползваната в обекта електроенергия от СТИ /електромер/ и поведението на касаторката като страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия. Макар в съставения при проверката на 16.06.2009 г. констативен протокол да е вписано, че електромерът не отчита преминаващата електроенергия, протоколът съдържа изрично удостоверяване, че към момента на проверката същият е бил с ненарушени пломби и лепенки - факт, установен и чрез показанията на разпитаните по делото свидетели. За наличието на ненарушени оловни пломби свидетелстват и констатациите в протокола от 07.08.2009 г. за извършена метрологична експертиза, в който е отразено, че едва след премахване на пломбите е установено допълнително монтирано към измервателното средство външно устройство, което не отговаря на схемата на одобрения тип електромер и препятства точното отчитане на преминаващата електроенергия. Посочените доказателства не позволяват да се направи извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от действия на касаторката, нарушаващи въведените в чл.54 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма] забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. В качеството й на страна по договорите за пренос и продажба на електрическа енергия касаторката несъмнено е обвързана от действалите през процесния период Общи условия /цитирани по-горе/, но те не могат да обосноват право за ответниците да коригират post factum потребителската й сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената в наетия от нея търговски обект електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащи от договорите нейни задължения. Обратното разрешение противоречи на принципа за равнопоставеност на страните в договорната връзка и на въведения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност и сочи на незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд за обективен /безвиновен/ характер на отговорността на потребителите в случаите на неточно измерване на доставяната им електрическа енергия. Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия мотивира настоящия състав да приеме, че касаторката не дължи на ответниците сумата 4 397.36 лв., предмет на предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част за отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 ГПК относно сумата 4 397.36 лв. и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се признае за несъществуващо отричаното с иска задължение за плащане на посочената сума. С оглед крайния изход на спора решението на въззивната инстанция следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ответниците разноски в размер общо на 490 лв. Независимо от изхода на делото разноски не следва да се присъждат на касаторката, тъй като не са поискани с касационната жалба. Мотивиран от горните съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 113 от 24.06.2010 г. по в. гр. д. № 146/2010 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г. на Габровски районен съд в частта за отхвърляне на предявения на Б. С. П. в качеството на [фирма] против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 4 397.36 лв. и в частта относно присъдените на [фирма] и [фирма] разноски в размер общо на 490 лв., и вместо него постановява : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Район „В. В.”, Бизнесцентър В., сграда № 6, и [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че Б. С. П. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление на търговската дейност [населено място], [улица], не дължи сумата 4 397.36 лв., начислена със справка за корекции от 25.08.2009 г. по чл.38, ал.1, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма] като стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за периода 12.03.2009 г. - 16.06.2009 г. за обект в [населено място], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 1313079. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :