5 Р Е Ш Е Н И Е № 346 София , 16 юли 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова ..............и в присъствието на прокурора М.Велинова ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1035/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Б. К. М. за възобновяване на производството по нохд № 71 /2011 г. на Районния съд в гр.Харманли. В искането / и в допълнителните писмени бележки към него / се сочи, че при постановяване на присъдата, потвърдена с въззивно решение от Окръжния съд в гр.Хасково, е нарушен законът, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, а в рамките на приетата виновност е наложено явно несправедливо наказание. Подчертава се, че предходните инстанции са игнорирали чл. 281, ал.8 от НПК и са направили фактически изводи, ангажиращи наказателната отговорност на подсъдимия на базата на недостатъчни като обем доказателствени източници. Явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода искателят съзира в надценяване на обществената опасност както на деянието , така и на дееца. С тези аргументи се отправят при условията на алтернативност три искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия ,за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото или , in fine, за сериозно намаляване размера на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Прокурорът пледира искането да се остави без уважение с доводи за установено по надлежен процесуален ред авторство на деянието и справедливост на определената санкция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Харманли с присъда № 49 от 14.02.2012 г. по нохд № 71 по описа за 2011 г. признал подсъдимия Б. К. М. за виновен в това, че на 11.07.2010 г.в [населено място], обл.Х., причинил на А. А. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.131а, пр.2 във вр. с чл. 129,ал.2 вр. с чл. 29,ал.1, б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца , което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр.Хасково с решение № 59 от 07.05.2012 г. по внохд № 150/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо Разгледано по същество е неоснователно Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното от осъдения решение. Мотивите на втората съдебна инстанция съдържат отговор на възраженията, направени от защитата на подсъдимия както чрез въззивната жалба, така и в съдебното заседание. Доводът на жалбоподателя за нарушена процедура по чл. 281, ал.7 от НПК правилно е отхвърлен, като е отбелязано, че прочитането на свидетелските показания от досъдебната фаза е на основание чл.281, ал.4 от НПК, а не на чл. 281, ал.3 и ал.5 от НПК . По тази причина не се е налагало първата инстанция да разясни на подсъдимия, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Този спор до голяма степен е предизвикан от непоследователните процесуални действия на първата инстанция, отразени в протокола от проведените съдебни заседания. Видно е, че прокурорът е отправил искане за прочитане на свидетелски показания, дадени пред орган на досъдебното производство, по реда на чл.281, ал. 4 от НПК. Те обаче биха могли да бъдат прочетени и по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, ако има съгласие на подсъдимия и неговия защитник и при спазване процедурата на ал.7. Районният съдия е потърсил и получил съгласие както от подсъдимия , така и от неговия защитник, макар да не са били необходими в хипотезата на чл. 281, ал.4 от НПК. Преди това обаче не е изпълнил задължението си да уведоми подсъдимия за последиците от евентуалното съгласие, за да може да приложи реда на чл. 281,ал.5 от НПК. По този начин било допуснато смесване на елементи от две процедури, но в крайна сметка извършените процесуални действия и изричното позоваване на чл. 281, ал.4 от НПК поставили пред съда ограниченията на чл.281, ал.8 от НПК т.е осъдителната присъда не би могла да се основава само на показанията на свидетелите, прочетени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК. Въззивният съд, след анализ на дейността на районният съд по събиране, проверка и обсъждане на доказателствата и доказателствените средства, е изложил убедителни аргументи защо не е нарушена забраната на чл. 281, ал.8 от НПК. Основната група свидетели охотно свидетелствали пред съда относно повода за конфликта, неговото начало, участници и последици. Не по-различни били показанията на очевидците – пострадалия А. С. и неговата съпруга – свидетелката М. Ж., с изключение на важния факт за личността на нападателя. Ето защо предходните инстанции детайлно изследвали последователността и логичността на съобщените данни, които били постижими, въпреки уклончивостта на свидетелите. Така свидетелят С. заявил, че подсъдимия /Б. „Х.”/ нахълтал в двора заедно с 6 -7 човека с метални тръби и също имал в ръката си „метална тръба или прът”. След това свидетелят потвърдил , че видял същото лице да замахва срещу него и повторил същото твърдение :”Сигурен съм, че той влезна в двора, носеше тръба и замахна срещу мен”. Вярно е, че свидетелят направил уговорката „не съм сигурен дали той ме удари”, но съдът преодолял съмнителността на това колебание чрез показанията на свидетеля Г. Ж. А., който видял пострадалия и останалите членове на семейството му непосредствено след побоя. Според А. всички те посочили подсъдимия като лицето, ударило А. . Експертното заключение, цитирано от предходната инстанция, подкрепило данните от разпитите на С. и Ж. за начина , по който е нанесен удара, довел да счупването на лявата ръка на пострадалия. Ето защо съдът е имал основание за извода, че категоричната информация от разпитите от досъдебната фаза, уличаваща подсъдимия, се подкрепя от тази , събрана в хода на съдебното следствие. Обобщено, заключението за авторството на деянието е изградено чрез доказателствена съвкупност, събрана по установения процесуален ред и отличаваща се с несъмненост и достатъчност. Неоснователно е и искането за възобновяване на делото поради явна несправедливост на наложеното наказание.Обемът наказателна принуда е близо да легалния минимум и отразява по най-благоприятен за осъдения начин приетия от втората инстанция съда превес на смекчаващите обстоятелства. /Тук е мястото да се изрази несъгласие с подхода на първата инстанция при индивидуализация на наказанието /л.62/ , който влиза в конфликт с принципната разпоредба на чл. 54, ал.2 от НК - нарушение, отстранено чрез ясните и законосъобразни мотиви на окръжния съд/. Младата възраст и социалната среда, ограничаваща възможностите за по-добра трудова и обществена реализация, върху които се акцентира в искането, са намерили място в решението на въззивната инстанция. Окръжният съд обаче не е изпуснал от погледа си обществената опасност на конкретното престъпление, както и особено укоримите подбуди на подсъдимия, който се присъединил към групата разгневени роднини и нападнал пострадалия без да е предизвикан или да е обвързан от личен мотив. Не е вярно твърдението, изложено в искането, че е преувеличено значението на предходните четири осъждания на подсъдимия, които предвиждали минимални наказания. По отношение на Б. К. М. има четири влезли в сила присъда за престъпления, извършени в периода 2001-2009 г.След две условни наказания през 2005 г.той бил осъден да изтърпи ефективно общо девет месеца лишаване от свобода. Въпреки това през 2009 г. той отново извършил престъпление , този път , за разлика от предишните три случая на кражби, незаконна сеч, и отново, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 бил наказан с лишаване от свобода за срок от три месеца при строг режим. Б. М. излязъл от затвора на 14.10.2009 г. и само девет месеца по-късно извършил разглежданото престъпление. При тези данни заключението на въззивния състав, че приложените до този момент наказателнорепресивни мерки не са въздействали превъзпитателно и поправително върху подсъдимия, не подлежи на ревизия по пътя на възобновителното производство. Не се установяват нито многобройни , нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за законосъобразно намаляване на наказанието под легалния минимум. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като не установи предпоставки за възобновяване на производството по делото Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. К. М. за възобновяване на производството по нохд № 71 /2011 г. на Районния съд в гр.Харманли. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.