О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 София, 03.09.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева и като взе предвид становището на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 659/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд. Прокурорът Тома Комов изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите по делото, установи следното: Софийски районен съд, осемнадесети наказателен състав, бил сезиран с предложение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК от прокурор от Софийска районна прокуратура. Съдията-докладчик по образуваното нчд № 21300/2017 г. с разпореждане от 28.03.2018 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото на Софийски градски съд, тъй като е счел, че с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, компетентен по правилата на местната подсъдност да го разгледа и реши е именно този съд. Според съдията – докладчик последната влязла в сила присъда е била постановена от Софийски градски съд, който в случая е действал като въззивна инстанция . Съдията-докладчик от сезирания съд С. М. с разпореждане № 1291 от 23.04.2018 г. по нчд № 1880/2018 г., позовавайки се също на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, но излагайки различно тълкуване на правилата за определяне на подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице, е намерил, че делото не е от неговата компетентност, а от тази на изпращащия съд. Мотивирал се е, че независимо от обстоятелството, че последното наказание е било наложено за първи път с нова въззивна присъда от 19.06.2017 г., по внохд № 1555/2017 г. по описа на Софийски градски съд, компетентен в това производство е съответният първоинстанционен съд. Според съдията – докладчик от значение за подсъдността по чл. 39, ал. 1 от НПК е първият по степен съд, който е бил компетентен да постанови последната влязла в сила присъда, включително и в случаите в които присъдата е постановена от виззивния съд. При тези съображения, с посоченото по – горе разпореждане, прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд. В Софийски районен съд е било образувано чнд № 7636/2018 г., което с разпореждане от 21.06.2018г. на съдията – докладчик е било прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд и делото е изпратено на ВКС с искане за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Преди да изложи доводите по същество на повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че процедурата по чл. 44, ал. 1 от НПК е установена именно за да се преклудира възможността за взаимно препращане на делото между „изпращащи“ и „приемащи“ съдилища, всеки от които счита, че не е компетентен да разгледа делото. Спорът за подсъдност възниква между две конкретни съдилища, всяко от които преценява, че не е компетентен да разгледа и реши делото и същевременно намира, че е компетентен другият съд. В случая „изпращащ” съд, в който първоначално е било внесено за разглеждане делото (чнд № 21300/2017 г.), се явява Софийски районен съд. Съдията-докладчик по това дело е заключил, че делото не му е подсъдно. Направил е и следващата преценка – по въпроса кой съд е компетентен да го разгледа, като е счел, че това е Софийски градски съд. В качеството си на съдия-докладчик при „получаващия” делото съд, съдията от Софийски градски съд е оспорил становището на Софийски районен съд, че делото не му е подсъдно, приел е, че именно този съд – Софийски районен съд – е компетентен да го разгледа и реши, като е отказал да го приеме за разглеждане и също е прекратил съдебното производство. Вместо обаче да повдигне спор за подсъдност пред ВКС, съдията-докладчик неправилно го е изпратил на Софийски районен съд. Това незаконосъобразно действие на „получаващия” съд е предпоставило „изпращащият“ съд отново да разглежда въпрос, по който вече е изразил становището си с разпореждането от 28.03.2018 г. по чнд № 21300/2017 г. Независимо от направената констатация, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд поради следните съображения: Подсъдността по наказателни дела е уредена в глава четвърта, раздел втори от НПК. В чл. 39, ал. 1 от НПК е предвидена специална подсъдност в случаите, когато следва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища. Според цитираната правна норма компетентен е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. Това предполага изцяло инстанционно развитие на делото. Независимо коя инстанция ще постанови осъдителна присъда, тя се изпълнява от първоинстанционния съд тогава, когато влезе в сила, поради това въпросът за кумулация винаги възниква на първа инстанция. Недопустимо е да възникне конкуренция по смисъла на чл. 39, ал. 1 от НПК между първоинстанционен и въззивен съд. Ако бъде възприето противното становище, ще се окаже, че и Върховният касационен съд би могъл да извърши кумулация при условията на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, водеща до необжалваем съдебен акт. Обобщено, в хипотезата на постановена нова въззивна осъдителна присъда, компетентен да се произнесе относно определяне на общо наказание по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е първоинстанционният съд, а в конкретния случай това е Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ИЗПРАЩА прекратеното от Софийския районен съд нчд № 7636/2018 г. за разглеждане от същия съд. Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.