Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60234

гр. София, 31 януари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 923/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частния обвинител А. С. И. – адв. И. И. и от частния обвинител А. А. А., депозирана чрез неговия повереник – адв. Н. Х., срещу решение № 54 от 21.07.2021г. по внохд № 177/2021г. на Апелативен съд –гр. Варна.
С присъда № 260005 от 05.05.2021г. по нохд № 41/2021г. на Окръжен съд – Търговище подсъдимият С. А. Й. е бил признат за виновен в това, че на 15.08.2019г. около 23,50 часа на /път/8 [населено място]-/населено място/на километър 2000+100, на около 100м след бетонов възел [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „марка“, с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на „фирма“., нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. С. А. и три средни телесни повреди на А. С. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е било редуцирано с една трета и му е определено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. Й. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските.
Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от защитника на подсъдимия и от поверениците на частните обвинители. С решение № 54 от 21.07.2021г. по внохд № 177/2021г. на Апелативен съд – Варна присъда № 260005 от 05.05.2021г. по нохд №41/2021г. на Окръжен съд – Търговище е била изменена, като е бил приложен закон за същото престъпление и подсъдимият Й. е бил оправдан да е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Присъдата е била потвърдена в останалата част.
С касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от адв. И. – повереник на частния обвинител А. С. И., е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се излагат доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо - твърде снизходително, предвид вида на престъплението, личността на дееца и високата степен на обществена опасност на деянието. Твърди се несъобразяване на съда с принципа на генералната превенция с оглед актуалните проблеми на „войната по пътищата“. Посочва се неотчитане на обстоятелствата, че предвид краткия срок, в който е притежавал свидетелство за управление на МПС, подсъдимият е проявил самонадеяност с оглед атмосферните условия и избраната скорост на движение. Претендира се, че на Й. е следвало да се определи наказание към средния размер, предвиден в закона, а именно 6 години лишаване от свобода, понеже случаят е особено тежък, което да се редуцира с една трета. Заявява се несъгласие с извода на въззивния съд, че обществената опасност на дееца е изключително ниска, като се изразява недоволство, че съдът не е обсъдил защо счита за правдоподобна характеристиката на кмета, след като подсъдимият живее на територията на /държава/ и защо втората инстанция отхвърля направеното още пред първоинстанционния съд възражение в този смисъл. Посочва, че не е коментиран и фактът, че подсъдимият е продължил да управлява МПС след причиненото ПТП, това е израз на неглижиране на значението на осъщественото от него деяние. По този начин е мотивирано направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание и се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието.
В касационната жалба от частния обвинител А. А., подадена чрез повереника му – адв. Х., също се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се съображения, че апелативният съд неправилно е приел наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност да превалират съществено над тежестта на извършеното престъпление и да имат значително отражение върху размера на наказанието. Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание като снизходително предвид вида на престъплението, личността на дееца и високата обществена опасност на деянието. Възразява се, че въззивният съд неправилно е определил обществената опасност на дееца като изключително ниска. Акцентира се, че в тази връзка не са отчетени обстоятелствата, че кметът на [населено място] не би могъл да даде адекватни сведения за личността на Й., тъй като последният живее в М. от 10-годишна възраст, че подсъдимият е млад шофьор и следвало да бъде по-внимателен при управление на МПС, че същият актуално извършва дейност, свързана с управление на автомобил, превърнал е шофирането в професия, което не кореспондира с приложените документи за влошено психологично състояние. Според повереника, не са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства липсата на оказана помощ след деянието на пострадалите лица, както и липсата на морално и човешко съчувствие, въпреки тежестта на причинения вредоносен резултат. Оспорва се и неоценяването като отегчаващо отговорността обстоятелство на причинените три средни телесни повреди, извън смъртта на едно лице. Излагат се съображения за това, че наложеното наказание е в противоречие с принципите на индивидуалната и генералната превенция, както и че е нарушен принципа за съответствие на наказанието на извършеното престъпление. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като се предлага наказанието на подс. Й. да бъде в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител А. И. и неговият повереник адв. И., не се явяват, като от последния е постъпила молба, с която прави изявление, че поддържа подадената касационна жалба и направените в нея искания.
Повереникът на частния обвинител и жалбоподател А. А. – адв. Х., поддържа касационната жалба по изложените доводи, както и направеното искане. Адв. Р., също повереник на жалбоподателя и частен обвинител А., както и на частните обвинители М., А. и А., упълномощен за касационната инстанция, изразява становище за неправилност на въззивното решение, поради отдадения превес на смекчаващите вината обстоятелства, които счита, че не са налице. Пледира за ефективно наказание и отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.
Адв. Т. Р. – защитник на подс. С. Й. пледира за правилност на извършения от инстанционните съдилища анализ на събраните доказателства във връзка с наказанието и изразява съгласие с определения му размер. Счита, че са събрани безспорни доказателства относно наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение.
Упълномощеният защитник на подс. Й. – адв. Р. И., също изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и счита подадените жалби за неоснователни.
Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, като приема, че въззивният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на оценъчната дейност на първоинстанционния и е извършил правилна преценка, че са взети предвид всички обстоятелства, визирани в чл. 54 от НК, и законосъобразно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Счита, че наложеното наказание е правилно отмерено и в съответствие с принципа по чл. 35, ал. 3 от НК. За законосъобразно приема и приложението на института на условното осъждане, както и размера на определения изпитателен срок.
Подс. С. Й. не участва лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в жалбите, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срок от правно легитимирани лица. Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият С. Й. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подс. Й. законосъобразно е определено по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК. При въззивната проверка на първоинстанционната присъда апелативният съд е изменил съдебния акт, като е оправдал подсъдимия за това да е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като е приел, че посоченото нарушение не се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, а същото е следствие от нарушаването на режима на скоростта, изразяващо се в движение с неразрешена скорост – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдържащите се в подадените касационни жалби сходни оплаквания и доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание, както и направеното искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието, позволяват проверката по двете жалби да бъде извършена общо.
В решението съставът на апелативния съд е обективирал изводите си от извършената проверка на правилността на обжалваната първоинстанционна присъда, като с особено внимание и аналитичност е подходил към преценка на дейността по индивидуализация на наказанието на подс. С. Й. за извършеното престъпление по чл. 343, ал.4, пр.1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1, вр. ал.3, б. „б“, пр.1 от НК. В мотивите на съдебния акт се проследява процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по определяне на наказанието на подсъдимия, както и съблюдаването на правилата по чл. 54 и чл. 58а от НК.
Така, въззивният съд е посочил като правилно установени от първата инстанция смекчаващите вината на подс. Й. обстоятелства, срещу оценката на които възразяват представителите на частното обвинение. Смекчаващите отговорността обстоятелства на плоскостта на личността са били правилно изведени и са свързани с младата му възраст, наличието на положителни характеристични данни, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало, липсата на административни нарушения и наказания и психичното му състояние след деянието, довело до нужда от терапия. Възраженията, изразени в съдебно заседание от адв. Р., за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилното третиране на определени обстоятелства като такива – младата възраст на подсъдимия и характеристичните му данни, са неоснователни. Подсъдимият към момента на извършване на деянието не е имал все още навършени деветнадесет години, възраст много близка до непълнолетието. Младата възраст на дееца следва да бъде ценена като смекчаващо обстоятелство, доколкото физическото и психичното развитие на индивида на този етап от живота се характеризира с определени особености на липса на стабилност на изграждането на ценностната система и не достатъчни способности за контрол над волевото поведение, засилена емоционалност.
Не могат да бъдат поставени под съмнение и изводите на решаващите съдилища за положителни характеристични данни за подс. Й., понеже те са плод на комплексна преценка на гласните доказателствени средства и писмените документи. В двете сезиращи жалби се поставя акцент върху определени обстоятелства, които не са били взети предвид при определяне на наказанието. На първо място, това е фактът, че с оглед пребиваването на подсъдимия преимуществено на територията на /държава/ и епизодичните кратки визити в родината, кметът на [населено място] не би могъл да даде адекватни сведения за неговата личност. В тази връзка се оспорва значението на тази характеристика и се претендира изключването ѝ от доказателствения материал. Според настоящия състав няма пречка посочената характеристика да бъде ценена като доказателство за личностните качества на подс. Й., защото липсата на постоянни и дълговременни впечатления за лицето не изключва а приори нейната достоверност. Освен това същата не е единственият източник на сведения относно добрите му характеристични данни – по делото е приложена и характеристика (преведено от немски език свидетелство – л.146 от НОХД № 41/2021г.) от негов работодател в /държава/, както и справки от различни държавни органи относно липсата на водени срещу него наказателни производства, освен настоящото, както и на наложени административни наказания по ЗДвП, като във връзка с личността му са разпитвани и свидетели. Налице е следователно достатъчно надеждна информация за положителната характеристика на личността на подсъдимия.
В проверяваното решение апелативният съд е приел, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е много грубото нарушаване на правилата по отношение на режима на скоростта, като е изключил от категорията на отегчаващите вината обстоятелства част от квалифицираните от първата инстанция като такива – причинената смърт на младеж, наличието на три средни телесни повреди и осъществени две нарушения на ЗДвП. Касационната инстанция се солидаризира с изводите на Апелативен съд – Варна за това, че причиняването на смърт на млад човек не следва да е сред отегчаващите отговорността обстоятелства. Резултатът – причиняване на смърт, е предвиден в състава на престъплението и не следва да се анализира на плоскостта на индивидуализацията на наказанието, макар смъртта на младеж да е голяма загуба за близките му и за обществото. Необходимо е да се потвърди и извода на въззивния съд относно оправдаването на подсъдимия за нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар да е принципно възможно нарушаването на посочената норма и тази на чл. 21 от ЗДвП едновременно, то настоящият случай не съставлява такава хипотеза поради установяването на причинна връзка само с движението с неразрешена скорост, довело до загубата на контрол, която е без самостоятелно значение по отношение на настъпилия престъпен резултат. Оправдаването за едно от нарушенията не е обусловило допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящата инстанция не може да се съгласи обаче с оспорения извод, че наличието на три средни телесни повреди на едното лице не следва да се третира като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като съставлява елемент от състава на престъплението. За да бъде осъществен съставът, за който е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, е необходимо да настъпи смъртта на едно лице и поне една телесна повреда на друго лице. В процесния случай са реализирани три средни телесни повреди и този факт следва да бъде приет като отегчаващо вината обстоятелство, както се претендира от касаторите. Няма пречка квалифициращите обстоятелства да бъдат ценени при индивидуализация на наказанието, след като те надхвърлят необходимото за съставомерност на деянието по по-тежката квалификация. Въпреки изложеното обаче третирането на трите средни телесни повреди като отегчаващо обстоятелство не е довело до необходимост от коригиране на размера на наложената на дееца санкция, тъй като то се уравновесява с оправдаването за едно от нарушенията на правилата за движение.
Другите обстоятелства, които според касаторите е следвало да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства са: фактът, че подсъдимият като млад шофьор е следвало да отдели по-голямо внимание при управление на МПС на опита си като водач и всички специфики на време, място и обстановка, които са били налице при реализиране на ПТП; фактът, че от представения трудов договор става ясно, че същият се извършва дейност, свързана с управление на МПС, като е превърнал последното в своя професия, което е в противоречие с данните за психичното му състояние; липсата на оказана помощ след деянието на пострадалите лица, както и липсата на морално и човешко съчувствие, въпреки тежестта на причинения вредоносен резултат. Относно това, дали подсъдимият, бидейки млад шофьор, е следвало да подходи по-внимателно при управлението на МПС, е необходимо да се отбележи, че това, че подсъдимият не е бил достатъчно съобразителен е проявление на самонадеяността като форма на непредпазлива вина и наличието на същата е било отразено при ангажиране отговорността на подсъдимия. Освен това грубото нарушаване на нормите на ЗДвП във връзка със скоростта е съобразено от съда при определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Осъществяваната от подсъдимия трудова дейност, включваща управление на МПС, не следва да се тълкува в негов ущърб, тъй като трудът е средство за препитание и не са налице данни, че управлява МПС като професионална дейност. Що се отнася до противоречие между трудовата дейност, осъществявана от подсъдимия, и данните за влошеното му психично състояние, то не съществуват доказателства в насока, че психологическа травма е несъвместима с извършваната от подсъдимия работа. Колкото до липсата на оказана помощ на пострадалите – не са установени факти по делото, които да налагат извода, че такава помощ е било възможно да бъде оказана, но по-важното е, че оказването на помощ квалифицира деянието по-леко, но не и обратното. Не може да се твърди липсата на „морално и човешко съчувствие“, като се има предвид неколкократното изразено съжаление от страна на подсъдимия за случилото се, което правилно е ценено от инстанциите по фактите като смекчаващо вината обстоятелство. Неоснователно е и оплакването в жалбата на адв. И., че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се цени фактът, че подсъдимият продължава да управлява МПС след реализираното ПТП. Касационната инстанция не намира за укоримо това, предвид факта, че свидетелството му за управление на МПС не е отнето от компетентните органи.
Съвкупната преценка на изложените смекчаващи обстоятелства, наред с установените отегчаващи такива, е обосновала верния извод на контролирания съд, че на тези смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отдаде приоритет. Още повече, правилно е съобразено извършеното от подс. Й. драстично нарушение на режима на скоростта при определянето на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Колкото до доводите за това, че определеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието, ВКС възприема отговора, даден от въззивния съд, че точно поради тази висока обществена опасност наложеното наказание е в размер от четири години лишаване от свобода, а не в минималния размер, предвиден в НК за това престъпление. Неоснователно е и заявеното в жалбата на адв. И., че случаят е особено тежък, тъй като извършеното престъпление не разкрива параметрите, необходими да се приеме, че същото разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, както предвижда разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК.
По изложените съображения касационният съд не възприема като основателни доводите, изложени в жалбите, чрез които се претендира връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на размера на наложеното на подс. Й. наказание. Горните аргументи сочат на извод за съответствие на определеното наказание по вид и размер на всички обстоятелства, включени в преценката по чл. 54 от НК. Предвид което, неоснователно е възражението за нарушаване на принципа за съответствие на наказанието на извършеното престъпление, уреден в чл. 35, ал. 3 от НК. Законосъобразно е и решението да бъде приложен чл. 66 от НК, тъй като при преценката за приложението му се отдава приоритет на индивидуалната превенция, а данните за личността на подсъдимия и всички смекчаващи вината обстоятелства като цяло, водят до извода, че целите на наказанието и поправянето на дееца биха били постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По претенцията за несъответност на наложеното наказание на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК, следва да се отбележи, че същото е съобразено с целите на индивидуалната и генералната превенция и не може да се приеме, че неговият размер води до извод за толериране на този вид деяния от българския съд, нито че не е отдадено значение на необходимостта да се противодейства на т. нар. „война по пътищата“. Неоправдано би изглеждало и в очите на обществото, че инцидентна неумишлена проява на осемнадесетгодишен младеж, би довела до продължителната му изолация от социума, във възрастта, в която следва да му бъде дадена възможност да се поправи и развива в положителна насока. За стремежа му към последното сочат и данните по делото за кандидатстването му за включване в стажове/обучения.
За да отмени в претендираната от жалбоподателите насока контролирания съдебен акт, касационната инстанция би следвало да установи явно несъответствие между, от една страна – обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия, и от друга – тежестта на наложеното наказание. Конкретните обстоятелства, установени по делото, не обосновават такъв извод. Касационната проверка сочи, че обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. Й., са изяснени в пълнота от въззивния съд, с известни корекции, извършени с настоящото решение, които не биха могли да доведат до утежняване отговорността на подсъдимия
Предвид изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че оплакванията в жалбите, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54 от 21.07.2021г. по внохд № 177/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.