Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   №  347 гр.София 23.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април,  две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 751/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Х. И. П. против решение № 80/19.02.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 743/2008 г. С обжалваното решение, като е потвърдено това на първата инстанция, е отхвърлен иска на Х. П. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение от вреди, настъпили в негов имот, които са резултат от пожар, предизвикан по небрежност от ответника А. Д. Т.. Съдът е стигнал до извод, че не е доказана по категоричен начин причината за пожара в имота на ищеца/според твърдението в исковата молба е предизвикан от огън, запален за варене на компоти в двора на ответника Т/. Приел е, че според удостоверение № 1057/23.08.2006 г. на началника на РСПБЗН – Плевен, причината за пожара е късо съединение в електрическата инсталация в обекта на А. Т. , а документът е официален свидетелствуващ, поради което има обвързваща съда доказателствена сила. Посочил е, че по силата на чл. 133, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ е и недопустимо да се събират гласни доказателства с цел опровергаването му. Независимо от това е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е заключил, че от тях не може да се установи по категоричен начин, че причина за пожара е липсата на надзор от Т. върху запален от него огън в двора му. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1161/21.08.2009 г. относно вида на документа – удостоверение за възникнало произшествие, издадено от РСПБЗН-Плевен и неговата обвързваща материална сила, който въпрос е от значение за точното приложение на закона. Документът е от 23.08.2006 г., подписан от началника на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен и е адресиран до Х. П. Озаглавен е удостоверение за възникнало произшествие и съдържа уведомление, че на 18.08.2006 г. в 03.29 ч. В Районната служба е получен сигнал за пожар в стопански постройки в с. В., ул. „К” № 21, собственост на А. Т. и Х. П. Районната служба е участва в пожарогасенето с 1 бр. ППА и трима служители. В резултат на пожара е унищожено: покривна конструкция – 70 кв.м., фураж /бали/ 100 бр., авторемарке – 1 бр., лек автомобил „В” - снет от отчет. Причина: късо съединение в ел. инсталацията в обекта на А. Т. Този документ е представен от ищеца с исковата молба, в която той поддържа, че пожарът е предизвикан по небрежност от съседа А. Т. Следователно, ако е официален свидетелстващ в частта относно причината за възникване на пожара, налице е оспорване в срока по чл. 154 ГПК /отм./ и съдът е трябвало да извърши проверка на верността му, включително и с експертиза, като няма и ограничение за събиране на свидетелските показания – при тази проверка ограниченията по чл. 133 ГПК /отм./ нямат отношение . Независимо от посоченото, обсъжданото удостоверение не се ползва с материална доказателствена сила относно действителната причина за пожара. То е съставено по силата на Инструкция № I* от 1999 г. за регистриране и отчитане на произшествията, в ликвидирането на които са участвали органите на НСПАБ - МВР въз основа на документите за отчитане на произшествия, съхранявани в РСПБЗН. Във всички тях се описва вероятната причина и обстоятелствата по възникване и ликвидиране на произшествието. Ръководителят на оперативните действия (РОД) в рамките на своята компетентност също установява предполагаемите причини за възникналите пожари. Следователно, действителната причина може да е различна от установеното от ръководителя и отразеното в документите на РСПБЗН и няма пречка за установяването й с всички допустими доказателствени средства. При така дадения отговор, въззивният съд неправилно е определил обвързващата съда материална доказателствена сила на удостоверението за възникнало произшествие и във връзка с това в нарушение на процесуалния закон е приел, че не може да се установява нещо различно от отразеното в документа, както и, че свидетелски показания са недопустими. Настоящият състав, освен това намира, че са нужни специални знания за установяване на конкретните обстоятелства и причината за възникване на пожара и дори това да е късо съединение в ел. инсталацията в обекта на А. Т. , какво го е предизвикало, евентуално дали не е в резултат на нарушение на правилата за безопасност при запалване на огъня в двора или неподдържана инсталация и т.н. Въззивният съд е следвало по силата на чл. 157, ал. 1 ГПК/отм./ и съобразявайки се с разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и служебно да укаже на страните за необходимостта да бъде допусната такава, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване. В заключение обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който се произнесе и по направените във всички инстанции разноски съобразно постановения резултат. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение № 80/19.02.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 743/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: