Р Е Ш Е Н И Е N 489/12 г. София ,01.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети декември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Любка Андонова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 891 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . В. И. У. и И. В. У. са подали касационна жалба срещу решение от 28.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІV “а” отделение по гр.д. № 2810 от 2009 г. , с което е отменено решение от 29.12.2008 г. по гр.д. № 25318 по описа за 2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав и е признато за установено, че В. Г. П. е собственик по наследство на ½ идеална част от процесния имот. С това решение е отхвърлен иска на В. Г. П. и И. К. П. за собственост на оригинерно основание- давностно владение на другата ½ ид.ч. от етажа на къщата за което ищците подържат , че е придобит в имуществена общност . В. Г. П. и И. К. П. също са подали касационна жалба срещу решението, в тази част с която е отменено решението на СРС, 28 състав и е отхвърлен иска за собственост върху тази ½ идеална част, която те твърдят , че са придобили на оригинерно основание. С определение № 737 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 891 от 2011 на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на решение от 28.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІV “а” отделение по гр.д. № 2810 от 2009 г. и по двете касационни жалби като по жалбата на В. И. У. и И. В. У. е допуснато касационно разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството; на второ място поставят въпроса необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството , да заяви нищожността на последващият отказ като предяви иск за делба или друг иск основан на наследяването; представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството ; следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено. Касационна проверка на въззивното решение е допусната в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по втората касационна жалба, депозирана от В. Г. П. и И. К. П. по въпроса за характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот. В двете касационни жалби се навеждат оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението , покриващи касационните основания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и материална неправилност. Ответника А. В. У. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбите са допустими защото са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите. В касационната жалба на В. И. У. и И. В. У. се поставя процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск от страна на В. Г. П. и И. К. П. , за редовността на исковата молба и за предметния обхват на въззивната жалба. Безсъмнено между страните съществува спор за собствеността върху вторият етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, антре, клозет, баня и тераса, заедно с прилежащите ½ ид.ч. от сградата и правото на собственост върху дворното място, съставляващо У. ....., кв..... по плана на [населено място], месността “Л. ІІІ ч.”, целият с площ 366.20 кв.м. Спорният имот се намира в държане на ищците. Това обуславя и правният интерес от провеждането на положителният установителен иск, за който съществува правен интерес винаги когато е оспорено материалното право и друго лице твърди, че е негов носител. Въпроса за собствеността върху имота е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост и наличието на активна материално правна легитимация у ищеца е материално правна предпоставка за уважаване на иска, а не процесуално правна за неговата допустимост. На второ място не се констатира процесуално нарушение при субстанцирането на спорното материално право. Още в исковата молба ищците са заявили правото на собственост на различни основания върху всяка половина от идеални части от имота, а именно : ½ ид.ч. по наследствено правоотношение от покойния Г. М. П. – баща на В. Г. П. и сестра му Л. Г. П., която е починала в хода на съдебното производство и заместена от своите наследници- съпруг и низходящи. За другата ½ ид.ч. В. Г. П. и неговата съпруга И. К. П. са заявили право на собственост на оригинерно основание – давностно владение , което е изтекло през време на техния брак и при което са променили анимуса си да владеят имота като съсобствен , като са демонстрирали намерение за своене и придобиването на правото насобственост само за себе си. Иска е предявен при действието на ГПК, ред.1952 г. /отм./ на 21.11.2006 г. В подаденото възражение от страна на Л. Г. П. е заявена нейната позиция на изключителен собственик на имота , който е придобит от нея по наследство от Г. М. П. и поради направеният от брат й В. П. отказ от наследствена част на общия наследодател- техен баща. Брат й В. Г. П. е направил отказ от наследство, вписан под № ... от ..... г. под № ... от ..... г. на Ленински РС. В хода на производството пред първата инстанция е заявено становището на В. Г. П. за нищожност на направеният отказ на две основания – заобикаляне на закона и използването на отказа от наследство за уреждане на наследствените правоотношения между брата и сестрата, възникнали след смъртта на от техния баща Г. П. и от починалата след него тяхна баба. Второто основание за нищожност на отказа е приемане на наследството с конклудентни действия преди вписаният отказ от наследство.. Настоящия състав намира, че направените откази, в конкретност този , който е представен по настоящето дело , с който В. Г. П. се отказва от наследството на баща си Г. П. е нищожен , тъй като е ползван за заобикаляне на закона , т.е. за уреждане на имуществените отношения между брата и сестрата , възникнали по силата на наследяването на техните покойни баща и баба. С тези откази се цели разместване на идеалните части от наследствените имущества по начин при който всеки от наследниците да стане собственик на реална част, като се спести време и без да се заплащат таксите по прехвърлянето на недвижимите имоти. На второ място са извършени действия на разпореждане с движими вещи на наследодателя от В. Г. П., което ясно сочи на приемането му , поради което последващо направеният отказ е недействителен. В случая не е станало просто изнасяне на наследствени вещи , а разпореждането с тези вещи като със собствени, което е именно конклудентното действие по приемане на наследството. Следователно отказа от наследство не е произвел действие и имота е запазил съсобтвеният си характер при равни дялове за брата и сестрата. Този отказ от наследство обаче говори за липсата на анимус у ищеца В. П. за придобиването на ½ идеална част от втрият етаж та къщата в кв. Л. по давност. По делото не са установени действия от страна на ищците, с които те да са довели до знанието на ответницата ,че са променили държането във владение с намерението да придобият имота в своя собственост. Пребиваването в имота не е достатъчно за да се приеме, че се осъществява владение ,като способ за придобиването на имота, тъй като не е доказан анимуса , а именно : Настоящия състав намира, че при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика по поставените процесуални въпроси, като е обсъдил доказателственият материал и го е съпоставил с твърденията и възраженията на страните. На второ място произнесъл се е по спора така както е заявен с исковата молба. По поставеният от ищците въпрос е отговорено с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС в смисъл ,че съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си . В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила . С оглед резултата на решението по делото пред касационната инстанция страните не си дължат заплащане на разноски. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 28.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІV “а” отделение по гр.д. № 2810 от 2009 г. . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: