4 Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр. София, 14.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3598 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г. и Д. И. Г. против решение № 162/25.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответника по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в съдебно заседание твърди, че касационната жалба е частично основателна. Касационното обжалване е допуснато с определение № 858/26.06.2014 г. на състава на ВКС. Правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, са свързани с процесуалната възможност на съда да се произнесе по иск за прогласяване на нищожност на сделка за продажба на недвижим имот поради липса на съгласие, извършени при твърдение на ищеца да нищожност на упълномощителна сделка за тази продажба и предявен иск за прогласяване на тези нищожност, без съдът да се е произнесъл по него. Касаторът е твърди, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вместо по чл.42, ал.2 ЗЗД, както и че решението в тази насока е в противоречие с възприетото по този правен въпрос с практиката на ВКС – решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІV гр.отд и решение №923/17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ІV гр.отд., постановени по реда на чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от лицето или до прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна. При предявен иск, с който се иска прогласяването на нищожност на упълномощителна сделка, след което се иска прогласяване на нищожността на последваща сделка, сключена от пълномощника по упълномощителната сделка, съдът е длъжен да разгледа иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, като след това се произнесе по обективно съединения иск за прогласяване нищожността на сделката, сключена от пълномощника, като в тази насока правната квалификация на иска не е по чл.26, ал.2 ЗЗД, а по чл.42, ал.2 ЗЗД. Настоящия състав на ВКС споделя задължителната практика по този правен въпрос, обективирана в посочените по-горе съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Въззивния съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД. Съдът е приел, че сделки за продажба на недвижими имоти са недействителни, нищожни на основание чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като лицето, отразено в договорите като продавач на имотите не е упълномощило посоченото като пълномощник лице по представените договори. В исковата молба са изложени фактически твърдения за липса на представителна власт на пълномощника на ищцата, като се е твърдяло, че ищцата не е подписвала пълномощно в полза на посоченото като неин пълномощник лица в нотариалните актове, с които впоследствие това лице, като пълномощник на ищцата, е прехвърлили нейните собствени имоти на ответниците по делото. В петитума на исковата молба е посочено, че се претендира прогласяването на недействителността, нищожност на представеното пълномощно, както и на сключените без представителна власт сделки за продажба на недвижимите имоти, посочени в исковата молба. Първоинстанционния съд не се е произнесъл по иска за прогласяване нищожността на сделките за продажба на недвижимите имоти, като е приел, че същите са нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, като не е формирал изводи и не се е произнесъл по иска за прогласяване не нищожността на упълномощителната сделка, въпреки изричното искане на ищцата по исковата молба, както и молбата от 25.01.2013 г. и въпреки доклада по делото, в който е посочен и иска за нищожност на упълномощителната сделка, като предявен с исковата молба. Във въззивната жалба са направени оплаквания в насока, че до прогласяване недействителността на упълномощителната сделка, последващите сделки за продажба на имотите са действителни, както и че липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд по първия от предявените искове – този за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка. При тези доводи на въззивника, въззивния съд е приел, че е сезиран само с въззивна жалба по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД по отношение на сделките за продажба на недвижим имот, като е приел, че доколкото ищцата не е подписала представеното по нотариалното производство пълномощно, е налице липса на съгласие и на това основание сделките са нищожни. Решението на въззивния съд е недопустимо. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от лицето или до прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна. При предявен иск, с който се иска прогласяването на нищожност на упълномощителна сделка, след което се иска прогласяване на нищожността на последваща сделка, сключена от пълномощника по упълномощителната сделка, съдът е длъжен да разгледа иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, като след това се произнесе по обективно съединения иск за прогласяване нищожността на сделката, сключена от пълномощника. С оглед предявения иск, както и направените доводи от страна на въззивника във въззивната жалба за липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по предявен иск, както и доводи за неправилно квалификация на предявения иск, въззивния съд е бил длъжен да констатира липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по предявения иск за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, оттам да достигне и до правния извод за разглеждането на иск, какъвто не е предявен, предвид неправилната правна квалификация на иска за прогласяване на сделката за продажба на недвижими имоти като такъв с правна квалификация по чл.26, ал.2 ЗЗД, вместо като иск с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД. Липсата на произнасяне по предявения обуславящ иск за прогласяване на упълномощителната сделка за нищожна, както и погрешната правна квалификация на обективно съединения иск, води до извод, че е разгледан непредявен иск. На основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.последно, решението на въззивния съд следва да се обезсили, като делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. При новото разглеждане на спора, първоинстанционния съд следва да упражни своите процесуални задължения по редовността на предявените искове, като по отношение на предявения иск за недействителност на упълномощителната сделка следва да конституира необходим другар, тъй като по този предявен иск всички страни по сделката са необходими другари в процеса. С оглед изхода на касационното производство, разноски не следва да се присъждат, като същите ще се присъдят след разглеждането на предявените искове, с оглед изхода на спора по същество, от съда, разгледал делото. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 162/25.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. от състав на Окръжен съд – Плевен, както и решение № 177/04.11.2013 г. на Районен съд – Левски, постановено по гр.д.№ 429/2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Левски. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.