Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 25 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 623/2013 година Производството е образувано на основание касационна жалба на частния тъжител и граждански ищец И. В. М. и частна жалба на подсъдимия Й. М. И. срещу протоколно определение № 304 от 26.11.2012г. по внчхд № 143/2012г. по описа на Ловешкия окръжен съд. В жалбата на подсъдимия И. се поддържа,че неправилно съдът е потвърдил наложената му глоба от 300 лева. Моли да се отмени определението в тази му част. В жалбата на частния тъжител и граждански ищец М. се поддържа,че определението е незаконосъобразно, тъй като абсолютният давностен срок за прекратяване на наказателното производство не е изтекъл и и неправилно съдът го е осъдил да заплати разноските по делото. Неправилно е приел,че следва да се приложи чл.2,ал.2 НПК.Съдът освен това не се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимите Й. И. и И. И. от [населено място]. Моли да се отмени определението и делото върне за ново разглеждане. Подсъдимият И. И. редовно призован не се яви по делото. Становище по жалбите не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частния тъжител за неоснователна. Давността е материално правен въпрос. Жалбата на подсъдимия срещу глобата, е процесуално недопустима. Отменяването на същата е в компетенциите на районния и въззивния съд по реда на чл.306 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горното определение съдът е ПРЕКРАТИЛ на основание чл.24,ал.1 т.3 НПК във връзка с чл.81,ал.3 във вр.с чл.80,ал.1 т.5 във вр.с чл.2,ал.2 НК наказателното производство по внчхд № 134/2012г. ОСТАВИЛ е без уважение искането на защитника Д. П. касаещо отмяна на глобата на въззиваемия Й. И..На основание чл.190, ал.1 предл.2 НК ВЪЗЛОЖИЛ разноските по делото в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 55 лева за призоваване на свидетели на частния тъжител. По жалбата на подсъдимия Й. М. И.: Същата е процесуално недопустима касателно наложената му глоба, тъй като е извън предмета на касационно обжалване по чл.346 т.4 НПК.Въззивният съд се е произнесъл с определението по искането за отмяна на глобата, наложена на И. с определение от 17.10.2012г./л.289/ от делото.Приел е,че той не е представил болничен лист за отсъствието си, така както е заявил в молбата си/л.287/ от делото,а представеното медицинско направление/л.286/ от делото,не отговаря на изискванията на Наредба за медицинска експертиза.Определението в тази част е окончателно и не подлежи на касационна проверка по силата на закона. В частта за разноските,атакуваното определение е произнесено без да се обсъди какви други разноски,извън присъдените е направил подсъдимия И..Същият твърди,че освен сумата 400 лева,той е направил разход и на сумата 600 лева-допълнително уговорен и платен хонорар. Следва да се изследва посоченото възражение.Мотиви в тази част не са изложени от въззивната инстанция. По начало въпросът за разноските извън случаите на произнасяне с присъда или решение,може да бъде разгледан по реда на чл.306,ал.1 т.4 НПК.В случая,предвид мотивите на настоящия състав по жалбата на частния тъжител,този въпрос следва да се обсъди и реши при повторното разглеждане на делото. По жалбата на частния тъжител И. В. М.: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА в частта,в която се обжалва приложението на института на погасителната давност. Доводът за нарушение на закона поради неправилно приложение на инситута на абсолютната давност по чл.81,ал.3 врв.с чл.80,ал.1 т.5 НК е неоснователен. В съдебно заседание на 26.11.2012г. подсъдимите И. и И. са направили искане за прекратяване на наказателното производство.Изрично са заявили,че не желаят съдът да се произнася с присъда. Съдът като е съобразил изявлението на подсъдимите, че не желаят делото да продължи и съдът да се произнесе по същото,както и че за повдигнатото с тъжбата срещу подсъдимите обвинение за престъпление по чл.147 и чл.148 НК е настъпила абсолютната погасителна давност,законосъобразно е прекратил наказателното производство.Съдът е приел,че в конкретния случай наказателното преследване за деянието визирано в тъжбата- 06.11.2009г. следва да се изключи,поради изтичане на абсолютния давностен срок,който е изтекъл на 07.11.2012г.Правилно съдът е приложил по-благоприятния за подсъдимите закон приемайки че следва да се приложи чл.80,ал.1 т.5 НК преди изменението на Наказателния кодекс с Дв,бр.26/2010г.,тъй като към този момент давностния срок за визираните престъпления с предвидени в закона наказания ГЛОБИ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ е бил две години.В този смисъл прилагайки разпоредбата на чл.2,ал.2 НК, съдът е постановил съдебния акт в съответствие с материалния закон,относим към времето на инкриминираните деяния-06.11.2009г.Затова,като е приел,че за инкриминираните с тъжбата деяния,абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла,правилно и законосъобразно съдът е прекратил наказателното производство срещу подсъдимите. Доводът в жалбата,че съдът не се е произнесъл по предявеният от тъжителя с тъжбата граждански иск,приет за разглеждане от районния съд е ОСНОВАТЕЛЕН. Видно е,че с определение от 22.06.2010г. по нчхд № 666/2010г. Районен съд Ловеч е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният с тъжбата граждански иск от частния тъжител И. В. М. срещу подсъдимите Й. И. и И. И. солидарно за сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.Конституирал е тъжителя М. като граждански ищец и подсъдимите като граждански ответници.С присъда № 92 от 12.12.2011г. по нчхд №666/2010г. съдът е постановил оправдателна присъда срещу подсъдимите и е ОТХВЪРЛИЛ предявеният срещу тях граждански иск за сумата 20 000 лева,като неоснователен и недоказан. По жалба на тъжителя И.,Ловешкият окръжен съд е образувал внчхд № 143/2012г.,провел е няколко съдебни заседания и на 26.11.2012г. е прекратил наказателнто производство на горепосоченото основание-чл.24,ал.3 нпк вр.с чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 вр.с чл.2,ал.2 НК. В случая, въззивният съд е приложил частично разпоредбата на чл.334 т.4 НПК.Съгласно последната съдът може да отмени присъда и прекрати наказателното производство в случаите на чл.24,ал.1 т.2-8 НК. Видно е,че съдът не се е произнесъл по обжалваната присъда и същата не е отменена,а единствено е прекратено наказателното производство по въззивното дело. На следващо място,съдът не се е занимал с гражданския иск по делото. Съгласно чл.307 НПК съдът се произнася по гражданския иск и когато признае че подсъдимият е невинен,наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Налице е втората хипотеза,при която във въззивното производство е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване и на това основание наказателната отговорност на подсъдимия е погасена.Това означава,че въззивният съд е задължен да се произнесе доколко в резултат на инкриминираните изрази подсъдимите не са причинили вреда на тъжителя и следва ли на основание чл.45 ЗЗД да го обезщетят за причинените вреди Въззивният съд не е коментирал приложимият в случая чл.334,т.4 НПК и не е изпълнил правомощието си визирано в процесуално правната разпоредба. С присъдата съдът е обсъждал поведението на подсъдимите в светлината на повдигнатото обвинение за престъпления по чл.147 и чл.148 НК.Прието е,че няма извършени такива.Въззивният съд следва да обсъди,дали на деликтно основание подсъдимите дължат обезвреда и какви са доказателствата за това. В този смисъл съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила,което е довело до ограничаване процесуалното право на тъжителя като страна в процеса . Доводът за неправилно присъдени в полза на частния тъжител разноски е неоснователен. Правилно с определението,въззивният съд е възложил разноските по делото в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 55 лева за свидетели на частния тъжител И. М..Това следва от императивната разпоредба на чл.190,ал.1,предл.2 НПК. По изложените съображения , определението на въззивния съд следва да се отмени изцяло и делото върне за ново разглеждане. При повторното разглеждане,съдът следва да съобрази и Тълк.реш.№2/2012г. по тълк.дело № 2/2102г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд по въпросите свързани с разглеждането на гражданския иск в наказателния процес при настъпване на някое от основанияпа по чл.79,ал.1 НК за погасяване на наказателното преследване поради изтекла давност,последвала амнистия или настъпила смърт на дееца. Следва да се обсъди възражението на подсъдимия,относно другите разноски,визирани в жалбата,за които претендира,но за които съдът не се е произнесъл. С оглед на горните мотиви и на основание чл.354,ал.3 т.2 вр.с ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло определение № 304 от 26.11.2012г. по внчхд № 134/2012г. по описа на Ловешкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й. М. И. срещу същото определение в частта,в която Ловешкият окръжен съд е потвърдил наложената му глоба в размер на 300 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: