1 Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр. София, 28 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Капка Костова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 712/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Д. Г., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 41 от 05 март 2014 година на Бургаския окръжен съд, по внохд № 41/2014 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната част относно правната квалификация на деянието, както и в санкционната част и потвърдена в останалата й част присъда № 256 от 13 декември 2013 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 2225/2013 година по описа на този съд. В искането на осъдения Г. са заявени отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, към които препраща нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само и доколкото допуснатите нарушения са съществени. Направените възражения съдържат твърдения за предубеденост на прокурора, изготвил обвинителния акт по делото, за нарушено право на защита на осъдения поради отказани доказателствени искания и за явна несправедливост на наложеното му наказание. Основното, отправено до ВКС искане, е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий, а алтернативното – за намаляване размера на наложеното наказание и прилагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият И. Г. участва лично и със защитника си адвокат Р. К. от АК – [населено място], който поддържа искането за възобновяване на делото при направените в него оплаквания и доводи в тяхна подкрепа. Идентична е и позицията на осъдения в рамките на упражненото право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, при което установи следното: Процесуалното развитие на делото предпоставя неговото проследяване с оглед проверката на приетия от съдилищата предмет на доказване и надлежното формиране в тази рамка на изводите по фактите и по правото. Атакуваното сега по реда на възобновяването на наказателните дела решение на въззивния съд и изменената с него присъда са постановени в хода на второ поред съдебно разглеждане на делото по същество. Първоначално, производството е образувано пред Сливенския районен съд като нохд № 543/2009 година по внесен от С. районна прокуратура обвинителен акт срещу осъдения Г. с обвинение по чл. 210 от НК, три обвинения по чл. 309 от НК и три обвинения по чл. 316 от НК. С постановената присъда е ангажирана наказателната отговорност на Г. по тези обвинения и за седемте престъпления му е определено общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е отменена от въззивния съд при констатации за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдържанието на мотивите на присъдата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда (внохд № 639/2010 година на Сливенския окръжен съд). В рамките на новото разглеждане на делото (нохд № 521/2011 година) в съдебно заседание на 17. 01. 2012 година и при условията на чл. 287, ал. 1 от НПК, прокурорът е изменил обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК в такова по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 3, във вр. ал. 2 от НК. С протоколно определение от същата дата съдът е приел производството в тази му част да продължи по новопредявеното обвинение и е отложил съдебното заседание по искане на подсъдимия Г. да се подготви по новото обвинение (л. 176 от нох дело). След проведени шест открити съдебни заседания по делото и направени самоотводи на съдиите от Сливенския районен съд, производството пред този съд е прекратено и изпратено на ВКС за промяна на местната му подсъдност. Подсъдността на делото е променена два пъти от ВКС, по к. д. № 1090/2012 година на І НО и по к. д. № 2338/2012 година на І НО, при условията на чл. 43, т. 3 от НПК, като последователно е изпратено и образувано пред Ямболския районен съд и пред Бургаския районен съд. С постановената от Бургаския районен съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Г. както следва: - по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 3 (т. 2 в настоящата редакция), във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода; - за три престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК – за съставяне на неистински частни документи (пълномощно, декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД), за всяко от които е осъден на по шест месеца лишаване от свобода и - за три престъпления по чл. 316 във вр. чл. 311, ал. 1 от НК - за съзнателно ползване от официален документ с невярно съдържание (нотариални заверки на посочените по-горе пълномощно и две декларации), за всяко от които е осъден на по една година лишаване от свобода. Определено е общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. С определение, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Г.. В производство, инициирано по протест на прокурор при Бургаската районна прокуратура и по жалба на осъдения Г., е постановено атакуваното сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена както следва: - целта за съставяне всеки от двата неистински частни документа – декларации по ДОПК и по ЗННД, предмет на престъпленията по чл. 309, ал. 1 от НК, да се счита, че е да докаже, че не съществува някое задължение, съотв. – някое правоотношение; - трите престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК са преквалифицирани в едно продължавано престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за него е определено наказание от една година лишаване от свобода; - трите престъпления по чл. 316 във вр. чл. 311, ал. 1 от НК са преквалифицирани в едно продължавано престъпление по чл. 316 във вр. чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за него е определено наказание от две години лишаване от свобода; - наложеното на осъдения И. Г. наказание за престъплението по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 3 (т. 2 в настоящата редакция) от НК е увеличено на три години и шест месеца; - определеното общо наказание е увеличено на три години и шест месеца лишаване от свобода; - отменено е приложението на чл. 66 от НК и е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на общото наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на съдебен акт, който не подлежи и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно. На първо място, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си, че направените в искането за възобновяване на делото възражения и изложените в тяхна подкрепа доводи в основната си част са идентични с тези във въззивната жалба на осъдения Г. – относно твърдението за предубеденост на прокурора, изготвил обвинителния акт и относно отказани от първоинстанционния съд доказателствени искания за допускане на четирима нови свидетели и назначаване на повторна петорна съдебно-графологична експертиза. Различно е единствено възражението за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание от въззивния съд, предвид променените параметри и тежест на отговорността му. В тази връзка следва да се отбележи, че очакването ВКС да пререши делото по същество е неоправдано, защото възложената му от закона компетентност принципно изключва такава възможност. В правомощията на въззивния (а не на касационния) съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая този съд е сторил по предписания от закона начин. Заявените в искането допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения Г., са в две насоки: първо, посоченото вече нарушение при изготвяне на обвинителния акт и второ – отказаните от редовните съдебни инстанции доказателствени искания. 1. Възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, нарушили правото на осъдения Г. на справедлив процес, следва да бъде разгледано преди останалите, доколкото наличието му би опорочило проведеното съдебно разглеждане на делото. Отговори на идентични възражения се съдържат в мотивите на присъдата (л. 138 от нох дело) и в решението на въззивния съд (поради липса на номерация – абзацът преди правните изводи). Изложените съображения кореспондират с данните по делото, с процесуалния закон и с посочената там съдебната практика, поради което няма причини да не бъдат споделени. ВКС също намира, че заявените нарушения на процесуалните правила не са налице, като счита за необходимо да добави следното: Изготвеният и внесен в съда обвинителен акт от 28. 03. 2013 година, послужил като основание за образуване на настоящето нохд № 2225/2013 година по описа на Бургаския районен съд, е четвърти поред в хода на цялото съдебно разглеждане на делото, както бе проследено по-горе. Всички актове са с напълно идентично фактическо обвинение и с един и същи автор – зам. районен прокурор И. при С. районна прокуратура. Последният обвинителен акт е изготвен с дата 28. 03. 2013 година – датата и на последното привличане на Г. като обвиняем (постановление на л. 170, т. 2 от ДП), проведен разпит по това обвинение и предявяване на разследването (л. 175 от същото ДП). Тези процесуално-следствени действия са извършени от същия прокурор И., който с постановление, датирано от 29. 03. 2013 година, се е произнесъл по направените при предявяването доказателствени искания на защитата на обвиняемия (тогава) Г. (постановление на л. 176). Обвинителният акт обаче е изведен от Районна прокуратура на 15. 05. 2013 година и е внесен в Районния съд на 17. 05. с. г. В този смисъл не е вярно твърдението, че представителят на обвинителната власт се е произнесъл по направените искания на защитата „... след като е бил изготвен и изведен обвинителният акт.”, а и това обективно не би било възможно. Направеното на това основание искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза на процеса с основание е отхвърлено от първоинстанционния съд (протокол от съдебно заседание от 24. 09. 2013 година, л. 50 от нох дело). Отделен е въпросът, че производството по делото е преминало през четири първоинстанционни и две въззивни разглеждания, че е разгледано в друг съдебен район и че всички доказателствени искания на защитата на осъдения Г. са били надлежно отразени, обсъдени и по тях има произнасяне от съответния съд. При тези данни по делото няма как да се приеме за основателно направеното възражение за предубеденост на представителя на обвинителната власт, изготвил обвинителния акт по делото. Едва впоследствие, в централната съдебна фаза на процеса, обвинителната власт е развила в пълнота тезата на обвинението срещу осъдения Г., който е притежавал и реализирал по негово усмотрение процесуално гарантираните му права, в упражняването на които по никакъв начин не е бил ограничен. 2. На следващо място, искането за възобновяване на делото съдържа недоволството на осъдения Г. от отказа на въззивната инстанция да допусне и разпита в качеството на свидетели посочените във въззивната жалба лица, както и да назначи повторна петорна съдебно-графологична експертиза. В определението си - № 3 от 21. 01. 2014 година, постановено по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд е изложил подробни съображения за оставянето без уважение на тези искания. Правилно е приел, че по отношение на едно от посочените лица (адвокат М.) е налице процесуална пречка за допускането му като свидетел поради участието му в процеса в друго процесуално качество (чл. 118, ал. 1 от НПК), а останалите трима свидетели са посочени за обстоятелства, които не са пряко относими към предмета на доказване, за който по делото е налице значителен обем от източници на преки доказателствени факти. Относно експертните заключения съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза. Така изложените съображения намират опора в данните по делото. Извършените по делото единично (експерт С., т. 1, л. 233 от ДП) и тройно (експерти Т., Н. и М., т. 2, л. 121 от ДП) експертни изследвания и направени изводи относно автентичността и авторството на инкриминираните по делото документи, не сочат на необоснованост и не пораждат никакви съмнения за тяхната правилност. Експертните заключения са защитени в открити съдебни заседания с участието на страните (протокол от с. з. от 24. 09. 2013 година, л. 51 и протокол от с. з. от 05. 11. 2013 година, л. 99 от нох дело), не са възразени и оспорени и са приети от съда като пълни, ясни и обосновани. За възприемането на експертните изводи и съобразяването им при формирането на изводите си по фактите, съдилищата са изложили убедителни аргументи, които няма причини да не бъдат споделени. Несъмнено, по силата на чл. 55, ал. 1 от НПК лицето, обвинено в извършване на престъпление, разполага с основополагащото право да представя доказателства в подкрепа на поддържаната от него защитна позиция. Съдът обезпечава осъществяването на тази изключително важна гаранция за справедлив процес като събира доказателствените материали най-вече по съответни, надлежно обосновани искания, а по свой почин – само когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК). Той обаче съвсем не е безусловно задължен да удовлетворява всички претенции на защитата, а само онези от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В случая, преценката на съда за достатъчност на доказателствената съвкупност относно съставянето и ползването от подсъдимия на инкриминираните неистински частни документи и официални документи с невярно съдържание, е правилна и съответна на данните по делото. Допускането на гласни доказателствени средства за обстоятелства, които не са преки доказателствени факти, каквито са посочените, би поставило на обсъждане и въпроса за допустимостта на подменянето на преки гласни доказателства с производни доказателства от същия вид. Така че, ВКС не установява наличие на релевираните в искането съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Защитната теза на осъдения Г., изградена изначално върху отричане на осъществяването на инкриминираните деяния, е останала доказателствено незащитима и затова с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 от НПК. Разборът, анализът и оценката на доказателствените източници (най-вече гласните) и изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. 3. Определеното от въззивния съд общо наказание на осъдения Г. за извършените от него три престъпления, не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. За индивидуализирането на наказанията за всяко от престъпленията съдът е изложил подробни съображения. Не отговаря на данните по делото направеното в искането възражение за игнориране от съда на установени по делото обстоятелства – напротив, съдът изрично е обосновал и приел, че към момента на извършване на престъпленията осъденият Г. следва да се счита неосъждан поради настъпили реабилитации по чл. 86, ал. 1 и по чл. 88а от НК, че наказателното производство е продължило шест години и това изрично е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Същевременно, правилно е определил степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а наложеното най-тежко наказание е в размер, далече под средния размер на предвиденото в закона. Що се отнася до доводите в искането за смекчаване на наказателно-правното положение на осъдения във връзка с правото на всяко обвиняемо лице делото му да бъде разгледано в разумен срок съгл. чл. 6, т. 1 от КПЧОС, ВКС акцентира върху следното: Посочената норма от Конвенцията действително представлява приоритетно вътрешно право на страната ни по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ. Обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени в рамките на преценката за „разумност” на срока, са конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти, процесуалното поведение на обвиняемия. Периодът, който се преценява, е от привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем, което в настоящия случай е станало на 12. 12. 2008 година, до произнасяне на присъда по основателността на обвинението на 10. 11. 2010 година (нохд № 543/2009 година). Неколкократното съдебно разглеждане на делото, двукратната промяна на местната подсъдност в съдебната фаза на процеса, отмяната на първата постановена по делото присъда и т. н., не биха могли да бъдат приписани на държавата, респ. на нейните компетентни органи в светлината на изискването на чл. 6, т. 1 от КПЧОС за разумност на срока на наказателно преследване срещу гражданите. А дали разследващите и съдебните органи са действали достатъчно усърдно, необичайно дълго ли е разследването и съдебното разглеждане и какви са причините за това, са обстоятелства извън предмета на настоящата проверка. При изложените съображения, искането на осъдения Г. за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. Г., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 41 от 05 март 2014 година на Бургаския окръжен съд, по внохд № 41/2014 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната част и потвърдена в останалата й част присъда № 256 от 13 декември 2013 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 2225/2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.