4 Р Е Ш Е Н И Е № 280 С., 28.09. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 21 септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1654/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 508 от 27.04.2011 г. по касационна жалба на Д. Е. Я. като майка и законна представителка на малолетното дете С. Г. Й. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2716 от 09.06.20120 год. по гр. дело № 2985/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение, Г. Й. Й. е осъден да заплаща на малолетното дете С. [дата на раждане] год., чрез неговата майка и законна представителка Д. Е. Я., месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 14.05.2009 год. със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време в размер на 840 лв. за периода от 14.05.2008 год. до 14.05.2009 год. Касационното обжалване е допуснато в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата над 70 лв. месечно до 150 лв. месечна издръжка и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за минало време над 840 лв. до 1560 лв. по обуславящия изхода на делото материалноправния въпрос - от какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжка за ненавършили пълнолетие деца в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалването е допуснато с оглед приетото от съда, че поисканият размер от 150 лв. месечна издръжка за дете на две години и десет месеца многократно надвишава минималния размер издръжка, както и извода на съда, че след като майката е поела издръжката в натура не означава, че бащата - ответник следва да поеме по-голяма част от финансовата издръжка, с оглед на което е определил обща месечна издръжка за нуждите на детето 150 лв., която разпределил между двамата родители - за майката 80 лв. месечно и за бащата 70 лв. месечно, при негови доходи 340 лв. средно месечно и липса на доходи за майката, която е в неплатен отпуск за отглеждане на дете до три години. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост с искане за уважаване на исковете в предявения им размер. Ответникът в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението в обжалваната част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, довело до неговата незаконосъобразност и необоснованост. Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК са нарушени от съда с обжалваното решение. Неправилно съдът е приел, че родителят, който отглежда и възпитава детето, в случая това е майката, следва да участва в издръжката на детето с по-голям дял от този на бащата. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. С обжалваното решение съдът не е зачел грижите на майката в отглеждането и възпитанието на детето и при определена база от 150 лв. месечна издръжка е постановил майката да участва с 80 лв. месечно, а бащата със 70 лв. Настоящият съдебен състав намира, че определената от съда базовата издръжка от 150 лв. месечно би покрила нуждите на детето, понастоящем на четири навършени години, която следва да се разпредели между двамата родители - за бащата 100 лв. месечно, при негов средномесечен доход от трудово възнаграждение 350 лв. и липса на алиментни задължения към други лица, а разликата от 50 лв. ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето следва да се поеме от майката, която е в неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 149 СК бащата дължи издръжка за минало време за една година преди предявяването на иска, при доказана фактическа раздяла между родителите от месец март 2008 год. При тези съображения обжалваното решение ще следва да се отмени в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата над 70 лв. месечно до 100 лв. месечна издръжка, дължима от предявяването на исковата молба 14.05.2009 год., както и в частта, с която иска за издръжка за минало време е отхвърлен за разликата над 840 лв. до 1200 лв. за периода 14.05.2008 г. - 14.05.2009 г. и в частта за съдебните разноските. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща още 30 лв. месечна издръжка към присъдените 70 лв. месечно, или общо 100 лв. месечна издръжка, дължима от предявяването на исковата молба 14.05.2009 год., както и издръжка за минало време още 360 лв. към присъдените 840 лв., или общо 1200 лв., за периода 14.05.2008 г. - 14.05.2009 г. С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху увеличения размер на издръжката 43,20 лв. и върху размера на издръжката за минало време 14,40 лв. или общо държавна такса 57,60 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът е поискал присъждане на съдебни разноски, които другата страна следва да заплати в размер на 123,6о лв. за въззивната инстанция и в размер на 70 лв. за касационната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 2716 от 09.06.2010 г. по гр. дело № 2985/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата над 70 лв. до 100 лв. месечна издръжка и иска за издръжка за минало време е отхвърлен за разликата над 840 лв. до 1200 лв.за периода 14.05.2008г. - 14.05.2009 г. и в частта на съдебните разноски в размер на 618,80 лв. ОСЪЖДА Г. Й. Й. да заплаща на малолетното дете С. Г. Й. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка Д. Е. Я., още 30 лв. месечна издръжка към присъдените 70 лв., или общо 100 лв. месечна издръжка, считано от 14.05.2009 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. ОСЪЖДА Г. Й. Й. да заплати на малолетното дете С. Г. Й., чрез неговата майка и законна представителка Д. Е. Я. още 360 лв. към присъдените 840 лв., или общо 1200 лв. издръжка за минало време за периода 14.05.2008 г. - 14.05.2009 г. ОСЪЖДА Г. Й. Й. да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 57,60 лв. ОСЪЖДА Д. Е. Я. да заплати на Г. Й. Й. съдебни разноски за въззивна и касационна инстанция общо в размер на 193,60 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която исковете не са уважени. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ