Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 197                                    гр. София, 20 април 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 41 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, както и по искане на осъдения К. Ш. К., за възобновяване на ВНОХД № 380/09 по описа на Софийски апелативен съд, приключило с решение № 289 от 17.07.2009 г, с което е изменена присъда № 15 от 26.01.2009 г на Благоевградски окръжен съд, по НОХД № 143/08, като на подсъдимия В. С. Ф., е определено едно най-тежко общо наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 6/05 и НОХД № 801/05, двете по описа на Кюстендилски ОС, в размер на три години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, което наказание, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение, при първоначален „общ” режим, постановено е настаняване на подсъдимите В. С. Ф. и К. Ш. К. в затворническо общежитие от открит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият В. С. Ф. е признат за виновен по чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, и е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 3 000 лв, като, на основание чл. 68, ал. 1 НК, са приведени в изпълнение наказанията три години „лишаване от свобода”, наложени по НОХД № 6/05 и НОХД № 801/05, двете по описа на Кюстендилски ОС, които да се търпят при „общ” режим, а подсъдимият К. Ш. К. е признат за виновен в това, че от 21.10.2007 г до 23.10.2007 г, в района на гр. П. и с. Я., общ. Петрич, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение, е разпространил високорискови наркотични вещества / хероин / на различни лица, на В. С. Ф. и Г. П. В. , съответно, с тегло 19, 35 гр, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 22 %, на стойност 1 257, 75 лв, и с тегло 2, 65 гр, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 21 %, на стойност 172, 25 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 10 000 лв, като, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда, по НОХД № 2431/03 по описа на Софийски градски съд, с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което е определен „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане от 25.10.2007 г до влизане на присъдата в сила. Искането на Главния прокурор е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Атакува се режимът на изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода” и типът затворническо заведение. Сочи се, че е допуснато нарушение на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, предпоставящ настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, респективно, чл. 61, т. 2, предвиждащ „строг” режим. Иска се да бъде отменено решението, по реда на възобновяването, в атакуваните части, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Искането на осъдения е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се доказателствената основа на осъдителната присъда, с аргумента, че при анализа на доказателствата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според молителя, показанията на св. С са интерпретирани невярно. Иска се да бъде отменено решението, по реда на Глава 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане за пререшаване на въпросите, касаещи наказателната отговорност на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането от Главния прокурор, респективно, за отхвърляне на искането от осъдения. Защитата на осъдения Ф. счита, че искането на Главния прокурор е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Защитата на осъдения К. пледира за уважаване на искането на молителя, респективно, да не бъде уважавано искането на Главния прокурор. Осъденият К. моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са неоснователни.   І /По искането на осъдения:   Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. При анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Апелативният съд е направил обстойна преценка на доказателствените източници, като е обсъдил както доказателствата, уличаващи молителя, така и тези, които го оневиняват. Доказателствените изводи на въззивния съд почиват на събраните гласни, писмени и веществени доказателства, при чиято съвкупна преценка не възниква съмнение в авторството по отношение на К. Твърденията на К. се опровергават от обясненията на обв. Ф. , дадени пред съдия на досъдебното производство, надлежно приобщени, показанията на св. В, депозирани при същата хипотеза, показанията на водачите на таксиметрови автомобили, както и на свидетелите, служители на МВР. Констатирано е наличието на съответствие между фактите, изяснени чрез гласните доказателствени източници, и тези, изводими от протоколите за доброволно предаване, респективно, заключенията на СХЕ, СПЕ. Липсва превратно тълкуване на показанията, депозирани от св. С, както и на тези, дадени от останалите разпитани полицаи. Казаното от тях кореспондира на показанията на незаинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са лицата, превозили Ф. и В. до местата, на които са се срещнали с К. становено е и съвпадение в химическия състав на изследваните вещества, който факт е преценен в контекста на общата доказателствена съвкупност. Обсъдени са и показанията на свидетелите, разпитани по искане на защитата, и правилно е посочено, че казаното от тях не опровергава обвинителната теза. По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.   ІІ / По искането на Главния прокурор:   Въззивното производство е проведено само по жалба на подсъдимите. Към момента на постановяване на присъдата е действал чл. 46, б. „б” ЗИН, съгласно който е определен „общ” режим. В ЗИНЗС / ДВ, 25/09 /, в сила от 1.06.2009 г, са предвидени три вида режим: общ, строг и специален / чл. 61 /, като, съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, на „общия” режим съответства затворническо общежитие от открит тип. САС е констатирал, че, при условията на ЗИНЗС, за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” се следва по-тежък режим, но изрично е отбелязал, че поради забраната да бъде влошавано положението на жалбоподателите е длъжен да потвърди режима, определен от първата инстанция, а оттам, и да постанови открит тип затворническо общежитие, съответстващ на „общия” режим, съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Произнасянето на въззивният съд е съобразено и с принципа на чл. 2, ал. 2 НК, тъй като последвалият нов закон / ЗИНЗС / визира по-тежък режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и затова следва да намери приложение старият закон / ЗИН /, който се явява по-благоприятен за дейците. Що се отнася до типа на затворническото заведение, който е функционално свързан с режима, в настоящата хипотеза той може да бъде само открит тип, съгласно чл. 61, т.3 ЗИНЗС. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на въззивното решение, в атакуваните части, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор и искането на осъдения К. Ш. К. за възобновяване на ВНОХД № 380/09 на Софийски апелативен съд, приключило с решение № 289 от 17.07.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: