Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
София, 26 февруари 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,
Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети
февруари двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 33/2009 год.
Производството по чл. 349 т.1 НПК е образувано по касационен протест на полк. Красимир К. прокурор във Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № 115 от 5.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 88/2008 год. на Военно-апелативния съд на Република България.
В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност по праверката на доказателствените източници, довели до оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за авторството на деянието. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображения, че нарушения при оценката на доказателствата не са допуснати, а материалният закон е приложен точно с оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 80 от 4.06.2008 год. постановена по НОХ дело № 80/2004 год. Софийският военен съд е признал подсъдимия полк. С. Г. М. за невиновен в това на 21.09.1999 год. в гр. С., в съучастие като съизвършител с о.р. полк. Георги Д. В. противозаконно да е присвои чужда движима вещ- сумата 1212.45лв, която владеели и пазели, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 206 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК.
С въззивно решение № 115 от 5.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 88/2008 год. Военно-апелативният съд на Република България е потвърил присъдата на първата инстанция.
Касационният протест е неоснователен.
Доводът за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция е възприела подхода на решаващия съд и при проверката на правилността на присъдата не е обсъдила показанията на св. полк. Георгиос Е. , дадени пред съдия в досъдебното производство, доклада за снемане на клетвени свидетелски показания от 4.10.2002 год., изготвен пред гръцки следовател на св. о.з. бригаден генерал Г. Д. , както и обясненията на починалия по-късно подсъдим Г. В. , по отношение на когото наказателното производство е прекратено, дадени в съдебно заседание на 15.06.2004 год. Идентични доводи са поддържани и във въззивното производство в подкрепа на оплакването на прокурора за необоснованост и незаконосъобразност на оправдателната присъда на Софийски военен съд. С тях по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. 14 и чл. 107 НПК. Такива нарушения, довели до потвърждаване на оправдателната присъда, при наличието на достатъчно доказателства за осъждането на подсъдимия, по делото не са допуснати.
В изпълнение на задължението си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК Военно-апелативният съд на Република България е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила оправдателна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие. Доколкото първоинстанционният съд е бил упрекнат, че е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение и е приключил съдебното следствие без да изчерпа всички възможности за доказване, като не е изчакал резултата от официално изпратената съдебна поръчка до надлежните органи в Република Гърция за разпит на св. полк. Георгиос Д. и въззивният състав е преценил, че тези показания имат съществено значение за правилното решаване на делото, а поръчката е била върната преди постановяване на възивното решение, е отменил определението си за даване ход на делото по същество и я е приобщил към доказателствените материали. След като ги е оценил поотделно и в логическата им връзка не е имал основание да отхвърли извода на решаващия съд, че не позволяват да се направи поддържания от обвинението довод за доказаност на обвинението. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на наведените в протеста доводи и мотивирано е отказал да възприеме предлаганата от обвинението оценка на доказателствената и искането за осъждането на подсъдимия.
Настоящият състав, като споделя мотивите на въззивната инстанция за недоказаност на обвинението от обективна и субективна с. и становището на представителя на обвинението, участващ в съдебно заседание, който не поддържа касационния протест, също счита, че са изчерпани всички възможности за разкриване на обективната истина, като са събрани относимите и допустими доказателствени източници, а изводите от тях не противоречат на чл. 206 НК и не са направени в нарушение на чл. 304 НПК.
Както е приел още първоинстанционният съд, в обвинителният акт, определящ рамките на обвинението, по което подсъдимият осъществява защитата си, като фактически данни запълващи обективния състав на престъплението е посочено, че двамата подсъдими, след като по настояване на под. Витанов била изготвена фактурата за проведения коктейл от военното аташе на Република Гърция на стойност 1800 щатски долара, посетили офиса му с цел извършване заплащането по нея. Там под. Витанов, който не владеел чужд език, останал в хола със св. Г, а под. М. влязал в кабинета на полк. Георгиос Д. , превел фактурата и получил от него 1600 щатски долари, а когато се върнали при останалите полк. Димулис дал на под. Витанов подписаната фактура, след което двамата се прибрали в Централния военен клуб, където било организирано мероприятието и там В. предал на св. Г оформената фактура и сумата 1800лв. В пределите на своята компетентност, съдът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като в продължилото четири години години съдебно следствие е събрал доказателствата посочени в обвинителния акт за изясняване на тези фактически обстоятелства по възведеното обвинение. Подложил ги е на обективен анализ, като съдържащите се в тях фактически данни е обсъдил в детайли поотделно и в логическата им връзка с останалите, без нито един доказателствен източник да пренебрегне или изопачи. От тях, в това число и тези, за които в касационният протест се твърди, че не са оценени, е приел, че не е доказано от фактическа с. подсъдимият М при срещата им в офиса на св. полк. Димулис да е получавал съвместно с починалия подсъдим В. парични средства, които по-късно не са отчели. Фактическата контатация, че в качеството си на преводач и офицер отговарящ за връзките на военния отдел на посолството на Република Гърция с българското Министерство на отбраната е получил валутата в едното помещение, но веднага след излизането му в другото помещение я е предал на под. Витанов е направена при точна оценка на показанията на св. Д. Показанията му са пряк източник на доказателства относно начина и лицата посредством които е организиран коктейла и реда по който е извършено плащането на финансовите средства. В отговор на поставените му в съдебната поръчка въпроси по категоричен начин е установил, че сумата 1600 щатски долари предал на под. М. в кабинета си, а той при излизането му в хола ги предал заедно с фактурата на под. Витанов. Едностранчиво се интерпретират от обвинението показанията на св. Е, дадени пред съдия в досъдебното производство. Той е категоричен, че е присъствал случайно на плащането, не си е поставял за цел да възприеме на кого точно е платено и не може да го опише. От тези показания не следва, че валутните средства са предадени на под. М. Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията на под. Витанов. Те са обсъдени и мотивирано е прието, че не се подкрепят от други доказателсва, поради което постановяването на осъдителна присъда само въз основа на тях би довело до нарушение на основни принципи в наказателния процес. При преценката на достоверността им са съпоставени с останалите източници на доказателства, в това число с показанията на св. Г. Тя е последователна, че организацията във връзка с коктейла, в това число уточняването на менюто, стойността и реда на заплащане са били извършени от под. Витанов, като той е указал по какъв начин да бъде изготвена фактурата, той я е получил, а след това върнал заедно със сумата 1800лв. С оглед и на длъжностната му характеристика мотивирано е прието, че е имал задължение счетоводно да отчете мероприятието и затова е логично той да получи валутата.
В рамките на установените фактически констатации, формирани съгласно изискването на чл. 14 НПК, е направен законосъобразен извод, че не е доказано осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна. Точен е изводът, че установените по делото действия от с. на под. М. не обективират упражняване на фактическо владение върху предадената му сума и намерение за присвояване, а също така и задружност в усилията между него и под. Витанов за постигане на престъпния резулта, а именно нейното противозасонно присвояване. Напускайки помещението, където получил валутата и в присъствието на св. Д, подсъдимият М я е предал във вида, в който я е получил на другия подсъдим. При тези данни не може да се приеме, че през този кратък интервал от време е упражнявал владение или пазене, което е достатъчно за съставомерност на деянието като престъпление по смисъла на чл. 206 НК. Липсват данни от този момент до предаването на кочана с фактурата и сумата 1800лв на св. Г обективно да я е държал и участвал при отчитането й съвместно с другия подсъдим. Фактическото владение върху нея не е упражнявано от него и не е имал задължение да я отчете. При тези данни, като е потвърдил присъдата, с която подсъдимият е оправдан по обвинението, въззивният състав е приложил точно материалния закон.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Рупублика България не е допуснато поддържаното в касационния протест нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 115 от 5.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 88/2008 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 80 от 4.06.2008 год. по НОХ дело № 80/2004 год. на Софийски военен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: