Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 25.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 188 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на вчнд № 369/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСНС/, отмяна на решение № 2/19.02.2018 г. като постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от въззвния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденият И. С. С. намира искането за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определение от 17.11.2017 г. по чнд № 3161/17 г., постановено по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Специализираният наказателен съд, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени на осъдения И. С. С. по нохд № 121/17 г. на РС гр. Пирдоп, по нохд № 2417/17 г. и № 3068/17 г. на СпНС и определил общо наказание от 1 година и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „общ” режим. На осн. чл. 59 ал.1 от НК приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по нохд № 3068/17 г. С решение № 2/ 19.02.2018 г. АпСНС потвърдил първоинстанционното определение. Решението е влязло в сила на същата дата и не подлежи на касационна проверка. Искането е процесуално допустимо. То е подадено от оправомощена страна и не е обвързано със срок, тъй като е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество е основателно. Основателен е доводът в искането, че първоинстанционният съд е постановил определението си при неизяснена фактология, като не е изпълнил задължението си да вземе мерки за разкриване на обективната истина, вменено му с разпоредбата на чл. 13 от НПК, а въззивният съд не е констатирал и не е отстранил допуснатото нарушение. Видно е от приложените по делото материали, че по присъдите на СпНС, включени в съвкупността по чл. 25 от НК, на осъдения С. са били наложени наказания лишаване от свобода, а по присъдата на РС гр. Пирдоп- „пробация” за срок от шест месеца, включваща двете задължителни пробационни мерки. Това обстоятелство е изисквало решаващите съдилища да изяснят дали наказанието „пробация” е изтърпяно от осъдения и при положителен отговор- да приложат императивната норма на чл. 25 ал.3 от НК. Изясняването на въпроса за съдебното минало на С. е предпоставка за правилното приложение на материалния закон, изискващ приспадане на изтърпяваното наказание „пробация” от определеното общо наказание „лишаване от свобода”. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено, защото е довело до неизясняване на важно за правилното приложение на материалния закон обстоятелство. Налице е основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по вчнд № 369/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. ОТМЕНЯ решение № 2/ 19.02.2018 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: