1 Р Е Ш Е Н И Е № 441 гр. София, 12 януари 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар .........………….. НАДЯ ЦЕКОВА........................……… и с участието на прокурор ...........……….…......АТАНАС ГЕБРЕВ.......................................................…разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1468/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения В. М. К. за възобновяване на НОХД № 594/2014 г. по описа на Районен съд гр.Сандански, отмяна на постановената по него присъда № 2339 от 14.10.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият К. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.А., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Адв.А. излага доводи за нарушение на процесуалните права на осъдения поради разглеждане на делото и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което съставлява основание по чл.423 ал.1 от НПК. Искателят К. заявява, че желае делото да се възобнови, за да може да участва лично в разглеждането му и да изложи доводите си за влошено семейно положение с оглед определяне на по-леко наказание. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - искането за възобновяване е подадено на 20.10.2015 г., видно от щемпела на Затвора – Бобов дол, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на РС Сандански по НОХД № 594/2014 г., ВКС прие за начало на визирания в чл.423 ал.1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда – 24.08.2015 г. По същество искането на осъдения В. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 594/2014 г. по описа на РС гр.Сандански е било образувано по внесен от РП Сандански обвинителен акт по обвинението на В. К. за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК. С присъда № 2339 от 14.10.2014 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 04.08.2014 г. около 13.30 ч. в [населено място], общ.С., е управлявал л.а.”” с ДК [рег.номер на МПС] без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство – с наказателно постановление № 389/26.02.2013 г. на началника на РУП Сандански, влязло в сила на 22.01.2014 г., поради което и на основание чл.343в ал.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Макар съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя К., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на обитавания от него адрес в [населено място], общ.С., без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение в хода на досъдебното производство и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното: Наказателното производство срещу В. М. К. е било образувано по реда на чл.356 ал.1 т.1 от НПК със съставяне на протокола за провеждане на първото действие по разследването – разпит на свидетел от 05.08.2014 г. С постановление от 06.08.2014 г. искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК в присъствие на упълномощения му защитник, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем /л.28 от д.п./. Саморъчно поставените подписи от К. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия. На л.29 и л.30 от д.п. са приложени съответно лично изготвена автобиография и саморъчно попълнена декларация и двете с дата 06.08.2014 г., подписани от осъдения К.. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 21.08.2014 г., като призоваването било разпоредено по реда на чл.358 ал.2 от НПК, но поради невъзможност искателят да бъде открит на известния по делото адрес, същото било отложено за призоваването му по реда на чл.178 ал.2 от НПК. Предвид получените от органите на МВР данни за заминаването му на работа в чужбина, В. К. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 39142 от 29.09.2014 г. на ГД „НП”. При получаване на горната информация, в съдебното заседание на 14.10.2014 г. РС Сандански приел, че са налице предпоставките по чл.269 ал.3 т.2 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и дал ход на същото с участие на упълномощения защитник на К. – адв.Ц.. Съдебното производство завършило в същото заседание с постановяване на присъдата по НОХД № 594 /2014 г. по описа на РС Сандански, с която В. М. К. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание 1 /една/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По делото не са постъпили протест и жалба, поради което, считано от 30.10.2014 г. присъдата на РС Сандански влязла в законна сила. Издирването на осъдения К. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение, включително с издаване на европейска заповед за арест от 27.03.2015 г. от РП Сандански по преписка ИП № 134/2014 г. На 24.08.2015 г. осъденият К. бил приведен в Затвора – Бобов дол за изтърпяване на присъдата. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б.”а” от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото да не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми както разследващия орган, така и прокурора. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на В. К. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. РС Сандански е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното общодържавно издирване не е дало резултат, е разгледал делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на упълномощения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на В. М. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. К. за възобновяване на НОХД № 594/2014 г. по описа на РС Сандански. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.