О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 233 София, 24.04.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 182/2018 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4457 от 28.11.2017 г., подадена от Р. Дафинов М., действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1054 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 414/2017 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 217 от 01.08.2017 г. на Районен съд – Мадан за връщане на подадената от [фирма] искова молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по гр.д. № 82/2017 г., с присъждане на разноски в полза на ответника – [община]. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на определението. Твърди се, че първоначалната искова молба е в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, поради което неправилно е оставена без движение в хода на производството пред първата инстанция, вкл. и за уточняване на ирелевантни за спора обстоятелства и за конкретизиране правната квалификация на иска. От друга страна, дадените от съда указания са били изпълнени в срок, като заедно с уточняването на исковата молба е поискано и продължаване на срока. С оставяне без уважение на искането по чл.63 ГПК, съдът е следвало да даде допълнителна възможност за отстраняване на нередовности на исковата молба. Поддържа се още, че при прекратяване на производството по делото съдът е взел предвид нередовности, които не са изрично отразени в определението за оставяне без движение на исковата молба. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба се иска касиране на определението, вкл. и в частта за присъдените разноски в полза на ответната община, без да е представен списък по чл.80 ГПК. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания, частният касатор е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: „1. Има ли задължение съдът, като израз на принципа на служебното начало - чл.7, ал.2 ГПК, да остави повторно исковата молба без движение, ако прецени, че след първото разпореждане за оставяне без движение, ищецът не е отстранил всички нередовности, или пък молбата за отстраняване на нередовности съдържа други нередовности; 2. Представлява ли нередовност на исковата молба посочването от ищеца на правното основание на предявения иск; 3. Допустимо ли е съдът да постанови връщане на исковата молба като нередовна и да прекрати производството по делото поради нередовности, които не е посочил в определението за оставяне без движение, а е посочил чак в прекратителното определение и за които не е дал срок за отстраняването им на ищеца; 4. Представлява ли уважителна причина по см. на чл.63, ал.1 ГПК краткия /едноседмичен/ срок за отстраняване на нередовности, даден от съда; 5. Има ли задължение съдът, при разглеждане на молба за отстраняване на нередовности, която съдържа и молба за продължаване на първоначално определения срок, ако констатира неизпълнение на нередовностите, или нови нередовности, да укаже на ищеца в какво се състоят неотстранените нередовности и да даде нов срок за отстраняването им, съответно да продължи първоначалния срок. Ответникът по частната касационна жалба – [община], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Съображения в подкрепа на становището са изложени постъпил по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. За да постанови обжалваното определение, съдебният състав на Окръжен съд – Смолян е приел, че първоинстанционният съд е провел законосъобразно производство по чл.129, ал.3, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Счетено е за неясно какви задължения е поела общината към ЕТ - ищец, след като е подписана декларация за партньорство в проект „П. ръка на 287 работни места в Р.”, осъществен по Програма ФАР, „Проект за заетост в районите с минна и стоманодобивна промишленост”, съгласно сключен между Правителството на РБългария, представлявано от МТСП / възложител/ и [фирма] /изпълнител/, а така също и не е конкретизирано каква е връзката на общината със сключения договор на ЕТ с изпълнителя [фирма], съответно какви са правата и задълженията на ЕТ по последния договор. Окръжният съд е приел, че ищецът е следвало да въведе и конкретни твърдения за сочена финансова обвързаност между него и общината. Непосочването и неконкретизирането на обстоятелствата, на които се основава иска, съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК, е обосновало изразеното от съда становище за нередовност на исковата молба, неотстранена в дадения от първата инстанция срок и за правилно прилагане на предвидените в ГПК неблагоприятни последици за ищеца. В съобразителната част на въззивното определение изрично е отразено, че ищецът не е длъжен да сочи правната квалификация на иска, но е длъжен не само да изложи фактическите обстоятелства, но и правни твърдения, с оглед посочените обстоятелства и по този начин да определи спорния предмет. Въззивният съд е приел за правилно становището на първата инстанция за неоснователност на молбата за продължаване на първоначално определения срок за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, поради липса на твърдение за наличие на уважителни причини. Настоящият касационен състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК - относно преценката за законосъобразност на определението за връщане на исковата молба като нередовна, обусловена от определението за оставяне на исковата молба без движение. Предвид очертания в чл.274 ГПК обхват на определенията, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол, следва да се изведе извод, че разпореждането/ или постановеното по реда на чл.129, ал.4 ГПК определение за оставяне на исковата молба без движение не попада в този обхват. Законосъобразността на постановен по реда на чл.129, ал.2 или ал.4 ГПК съдебен акт се преценява при обжалване на последващо разпореждане за връщане на исковата молба поради неизпълнение на констатирани недостатъци, или последващо определение за прекратяване на производството по делото. В този смисъл е и практиката на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 669/2011 г., ІІ т.о. Когато в рамките на инстанционния контрол се констатира, че съдът е дал неправилни указания, тяхното неизпълнение от страна на ищеца не би могло да доведе до връщане на исковата молба, съответно до прекратяване на производството по делото. В този смисъл е надлежно публикуваната, трайна практика на ВКС – определение по ч.гр.д. № 6523/29014 г., ІV г.о., определение по гр.д. № 776/2012 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 700/2009 г., І г.о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че неизпълнението от ищеца на неправилни или неясни указания на съда, не влече след себе си неблагоприятни за ищеца последици и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Видно от обективираната правна воля в атакуваното, преграждащо развитието на делото определение е, че съдебният състав е отчел като неизпълнени от ищеца указания, каквито изрично не са дадени в определението по чл.129, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК – за поети задължения на ответната община към едноличния търговец и за финансова обвързаност между ищеца и общината. Същевременно, въззивният съд не е констатирал неправилността на част от дадените от първата инстанция указания за конкретизиране на обстоятелства, неотносими към предмета на делото, а именно какъв труд е положил ищеца за реализиране на проекта. Действително, в обстоятелствената част се съдържат и такива фактически доводи, но при съобразяването й в цялост, е несъмнено, че твърдяното участие на ищеца с лични средства в размер на 60 000 лв. и труд не се обхващат от претендираното материално право. В исковата молба и уточнението към нея ясно са посочени релевантните към предявения иск факти, свързани с партньорското участие на ищеца в проекта, съответно задълженията на партньора, отразени не само в декларацията на ищеца, но и в информацията към проекта, както и с твърдяното плащане на исковата сума на дружество - подизпълнител, основано на приподписан от ищеца споразумителен протокол и последващата приватизационна продажба на общинския имот, заедно с изграденото в него въз основа на реализирания проект. Въззивният съдебен състав не е констатирал, че всъщност част от указанията, дадени по реда на чл.129, ал.4, вр. с ал.1 и ал.2 ГПК, са пряко релевантни към доказване на иска по основание. В тази насока вече са били дадени указания по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК в определение на първата инстанция, постановено в публично заседание от 25.05.2017 г. – преди постановяване на определението за оставяне на исковата молба без движение. Предвид горното, определението на Окръжен съд – Смолян за потвърждаване на определението на Районен съд – Мадан за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовности на депозирана от [фирма] искова молба за заплащане от [община] на исковата сума от 21 680 лв. и за заплащане на лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД – 6 619.60 лв. е неправилно. То следва да се отмени изцяло, вкл. и в частта за присъдените разноски, а делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1054 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 414/2017 г. на Окръжен съд – Смолян. ОТМЕНЯ определение № 1054 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 414/2017 г. на Окръжен съд – Смолян и потвърденото с него определение № 217 от 01.08.2017 г. на Районен съд – Мадан за връщане на подадената от [фирма] искова молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по гр.д. № 82/2017 г., с присъждане на разноски в полза на ответника – [община]. ВРЪЩА делото на Районен съд – Мадан за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното гр.д. № 82/2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: