Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 25 юни 2020 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Калин Софиянски, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 178/2020 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Г. Х. П., подадена чрез упълномощения му защитник адв.В. Б. срещу решение на Апелативен съд – София № 513/18.12.2019г., постановено по внохд № 812/2019г. по описа на същия съд, с която се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се аргументират със следното:Съдебният акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и в разрез със събраните по делото гласни и веществени доказателства; игнорирани били редица обстоятелства от значение за правилното решаване на делото; незаконосъобразно били отхвърлени доказателствени искания, имащи относимост към изясняване на механизма на причинените на пострадалия съставомерни увреждания. Акцент е поставен върху ограниченото право на защита на подсъдимия, аргументирано с неправомерния /според касатора/ отказ на инстанционните съдилища да изследват експертно начина, по който капки от кръвта на пострадалия са се установили по дрехи на подсъдимия, а така също и какъв е механизма на причиняване на констатираното при св.Н.Ч. порезно нараняване. Мотивите не съдържали и отговор на всички защитни възражения.Нарушението на материалния закон се защитава с довода, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия е причинил нараняванията на пострадалия при самозащита. Наложеното наказание било несправедливо, тъй като причинената без повод, от пострадалия на подсъдимия лека телесна повреда, не е отчетена като смекчаващо вината му обстоятелство.Същото обстоятелство е следвало да бъде съобразено и при определяне размера за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди, резултат от престъплението. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба.Настоява се, че отказвайки събирането на поисканите доказателства, инстанционните съдилища са лишили подсъдимия от възможността да подкрепи тезата си, че е действал при самозащита.Допълнителни аргументи са изложени и в подкрепа на заявения довод за неоснователно завишен размер на уважения граждански иск, който се явява несъответен на доказателствата по делото. Поддържа се искането за отмяна на съдебното решение. Подсъдимият, в лична защита, заявява, че поддържа изложеното от защитника си и няма какво да добави. Прокурорът при ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт - за правилен и законосъобразен.Счита че правилно не е намерил приложение института на неизбежната отбрана, като липсват доказателства подсъдимият да е действал и в състояние на афект.Твърди се, че обективната истина била установена правилно, като инстанционните съдилища не са допуснали заявените от касатора съществени процесуални нарушения.Наложеното наказание не е явно несправедливо, а съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на доказателствата по делото и съобразено с целите по чл.36 от НК. Частният обвинител и граждански ищец Е. Ч., редовно призован не се явява.Пред касационната инстанция е представляван от повереника си – адв.М., който оспорва жалбата, инициирала касационната проверка, настоявайки обжалваният акт да бъде оставен в сила.Поддържа се липса на заявените от касатора касационни основания, обуславящи отмяна или пък изменение на въззивния акт.Претендира, на подсъдимия да бъдат възложени сторените от частното обвинение разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Подсъдимият П., в последната си дума, моли за намаляване размера на наложеното му наказание.Заявява също, че не се чувства виновен, тъй като е бил нападнат и е действал при самозащита. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С атакуваното пред ВКС съдебно решение Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда № 16/17.04.2019г., постановена по нохд № 781/2017г. по описа на Софийски окръжен съд в гражданската и част, като е намалил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Е. Ч., което подсъдимия Г. П. е осъден да му заплати от 75000лв. на 70 000/седемдесет хиляди/лв., отхвърляйки предявеният граждански иск за претенцията над размера от 70000лв. до 75 000лв.и е потвърдил присъдата в останалата и част. С посочената присъда подс. Г. Х. П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на основание посочения текст и чл.54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /десет/години, което ,съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим -приспаднал времето, през което подсъдимия търпял мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, считано от 21.11.2016г. до 18.07.2017г.; -подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е. С. Ч. сумата от 75 000(седемдесет и пет хиляди) лева-обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като е отхвърлен предявеният граждански иск в останалата му част до размера от 100 000лв. -съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна. І. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Преимуществено разглеждане следва да получат именно тези възражения, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Макар да са заявени в контекста на наведения довод за допуснати съществени процесуални нарушения, основната част от оплакванията в касационната жалба по този пункт, по същество съставляват такива за необоснованост на въззивното решение.Към последното се отнасят изявленията на касатора, че отправените от подсъдимия към пострадалия Е.Ч. и св.Н.Ч. заплахи не били възприети от непредубедените и незаинтересовани свидетели Ц. и С., като се настоява, че такива не били отправяни, както и че приетото от инстанционните съдилища физическо стълкновение между подсъдимия и пострадалия и св.Н.Ч. не се подкрепяло от показанията на последните двама.По повод на това оплакване, следва да се отбележи, че ВКС последователно и многократно в своите актове е посочвал, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание съгласно разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК.Поради това, доводите в жалбата, че фактическите положения в съдебния акт не се подкрепят от събраните по делото доказателства, не съставлява процесуално годен обект на обсъждане.Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите.ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата.Ето защо, оплакването на жалбоподателя ще бъде разгледано в контекста на това, дали от страна на решаващия съд е допуснато нарушение на правно логическия процес на формиране на вътрешното убеждение, т.е. дали е налице касационното основание, визирано в чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Проверката на атакувания съдебен акт сочи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.Не се констатират пороци при осъществяване на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.В мотивите на съдебния си акт АС –София е извършил дължимия анализ на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика.Наред с това, не е дерогирано задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Възражението на касатора за нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите също е неоснователно. При касационната проверка не се констатират процесуални пороци, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, поради което не възниква съмнение в осъдителните изводи на съда. Приетите за установени от Софийския апелативен съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и са мотивирани с обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Конкретните доводи на касатора за неправилно кредитиране на показанията на свидетелите Е.Ч. и Н.Ч., следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция единствено на плоскостта дали са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.Такива пороци не се констатират, понеже кредитирането на свидетелските показания на свидетелите Ч. не е произволно, а след оценка на тяхната достоверност и надежност, както и на кореспонденцията им ,както помежду им, така и с останалите писмени и гласни доказателства, събрани по делото, в т.ч. и на сведенията, които са депозирали свидетелите Ц. и С., които според касатора са били игнорирани.Оспорените свидетелски показания са били подробно обсъдени от инстанциите по същество, като са преценени не само по отношение на собственото им съдържание, а и във връзка с другите обективни обстоятелства.В решението на въззивния съд са обсъдени показанията, както на пострадалия, така и на св.Н.Ч. /негов брат/, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране като обективни, логични и последователни, както и че същите намират пряко потвърждение в показанията на свидетелите Ц. и С., в писмения доказателствен материал, в заключенията на изготвените по делото експертизи, както и във веществените доказателства – приобщения по надлежния процесуален ред нож; а дрехи и на части от такива /горна спортна дреха без ръкави/елек и част от сива тениска/ от подсъдимия, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие. На твърдението на касатора, че подсъдимия е бил нападнат изненадващо от пострадалия и св.Н.Ч. непосредствено след като е излязъл от казиното, което се потвърждавало от обективните находки, установени и иззети с огледния протокол, а именно –разкъсани дрехи на подсъдимия, свидетелстващи за физическо стълкновение между последния и свидетелите, предхождащо нанесените съставомерни увреди е отговорено във въззивното решение.Събраният доказателствен материал е бил оценен в съответствие с правилата на формалната логика и контролирания съд е достигнал до защитен с аргументация извод, че следва да се довери не на обясненията на подсъдимия, а на заявеното от пострадалия и от св.Н.Ч., тъй като именно то е в кореспонденция с констатациите на основната и допълнителна СМЕ.Гласните доказателствени източници, изводими от показанията на свидетелите Ч., които кореспондират със заключенията на посочените експертизи са дали възможност на съдебния състав да приеме за доказателствено обезпечени изводите за конкретното поведение на подсъдимия П. спрямо свидетеля Е.Ч..Съставомерните увреждания на последния са нанесени от подсъдимия в момент, в който двамата, непосредствено след като са излезли един след друг от казиното /първо подсъдимият, а веднага след това пострадалият/ са били ориентирани лице в лице един спрямо друг.Едва след това е бил физическият сблъсък между подсъдимия и свидетеля Н.Ч..При това съприкосновение между двамата е била скъсана тениската на подсъдимия, част от която е намерена на местопроизшествието; подсъдимия е паднал на земята и в този момент е причинил порезното нараняване в областта на коляното на св.Н.Ч..В тази връзка, неоснователно се поддържа от касатора неизясненост по време на порезното увреждане, причинено на св.Н.Ч.. Несъстоятелно е и бегло маркираното в жалбата недоволство от аналитичната дейност на въззивния съд.Доводите, че констатациите му са в противоречие с обективно установените данни по делото по своето естество също представляват такива за необоснованост на проверяваното решение.Те не са съобразени със спецификата на касационното производство и с правомощията на върховната съдебна инстанция, която по дефиниция е съд само по правото, а не по фактите.Ето защо, а и доколкото проверката на въззивния съдебен акт се осъществява във фактическите рамки, поставени от втората инстанция, няма процесуална възможност за удовлетворяване искането на защитата да бъде възприета различна фактическа обстановка, свързана с нападение от пострадалия и св.Н.Ч. спрямо подсъдимия и с друг механизъм на деянието, при който последният е бил легнал по гръб на асфалта и при това положение е нанесъл съставомерните увреждания на пострадалия, като ударите, с които последните били нанесени имали защитен характер.Такива обстоятелства са съобщени от П. в дадените от него обяснения /за коректност следва да се посочи, че както на досъдебното, така и на съдебното производство, подсъдимия твърди, че вследствие нанесен му удар от пострадалия Е.Ч. в областта на тила е паднал по лице, а не по гръб на асфалта /вж. л.182 от първоинстанционното дело и л.18, т.1 от ДП/ , но въззивната инстанция е отказала да ги цени с доверие, след като ги е съпоставила с останалите доказателства и доказателствени средства по делото и по специално с показанията на пострадалия и на св.Н.Ч., както и с констатациите на основната и допълнителна СМЕ.Доколкото последната установява с категоричност, че нанесените на пострадалия съставомерни увреждания са били реализирани при взаимно разположение на неговото и на тялото на подсъдимия лице в лице, което е в корелация със заявеното от свидетелите Ч., правилно въззивния съд е ценил именно тези доказателствени източници, отказвайки да възприеме с доверие заявеното от подсъдимия. На следващо място, въззивният съд не е накърнил правото на защита на подсъдимия, отказвайки да назначи трасологична експертиза, която да даде отговор за механизма, по който капки кръв от пострадалия Ч. са се установили върху частта от тениската на подсъдимия, която е иззета от местопроизшествието.Процесуалният закон не задължава първостепенния или въззивния съд да уважава всички доказателствени искания на страните.В техните правомощия е да прецени основателността на отправените искания, с оглед предмета на доказване, подлежащите на установяване обстоятелства и тяхното значение за решаване на делото, като изложи съображения за отказа си. По настоящото дело, АС София се е занимал с доказателственото искане на защитата на подсъдимото лице за назначаване на посочената по-горе експертиза, като с протоколно определение, постановено на съдебно заседание на 18.11.2019г. , мотивирано е отказал да назначи такава.От съдържанието на мотивите на определението личи, че съдът е обсъдил предпоставките за необходимостта от поисканото експертно изследване и не е установил наличието им.Отказът на съда не е произволен.Назначените и надлежно приобщени без възражения от страните основна и допълнителна СМЕ са дали категоричен отговор на въпроса за механизма на причиняване на съставомерните увреждания на пострадалия.Същевременно, по делото не са налице никакви данни, които да поставят под съмнение този механизъм, включително и изводими такива от обясненията на подсъдимото лице, и в този смисъл да обусловят допълнително изясняване на този въпрос, т.е. да налагат уважаване на защитното искане за назначаване на поисканата трасологична експертиза.И това е така, защото, сам подсъдимия не заявява обстоятелства, които да поставят под съмнение приетия от инстанционните съдилища механизъм на причиняване на инкриминираните увреждания на пострадалия, доколкото, както се посочи и по-горе, в обясненията си твърди, че в резултат на нанесения му удар в областта на теменната област е паднал по очи на земята, след което са му нанесени множество удари , включително и с ритници, като именно тогава, без да има конкретен спомен е нанесъл прободните наранявания на пострадалия.Инстанционните съдилища правилно са приели изолираност на заявеното от подсъдимия, тъй като то се опровергава от констатациите на СМЕ, както и от тези, обективирани в протокола за освидетелстване на подсъдимия и приложения към него фотоалбум, като първият доказателствен източник категорично опровергава заявения от подсъдимия механизъм на причинените на пострадалия съставомерни увреждания, а вторият –оборва изявлението му за причинен му побой, доколкото следи от такъв не само не са констатирани, а и самият подсъдим не е споделил да му е причинено телесно увреждане, извън това в областта на лицето, като несъмнено по делото е установено обстоятелството, че това увреждане е вследствие нанесен на подсъдимия от пострадалия побой вътре в казиното.При това положение, с основание е отхвърлено като неоснователно защитното искане за събиране на нови доказателства. Към изтъкнатите от въззивния съд съображения - за липса на необходимост да се изследват вече изяснени въпроси или да се изследват въпроси, извън предмета на доказване, друго не е необходимо допълнително да се добавя. Същественото е, че за релевантните за отговорността на подсъдимия фактически въпроси – авторство, механизъм, хронология на събитията, уврежданията на пострадалия, причинната връзка между реализираното от подсъдимия поведение и настъпването на общественоопасния резултат, доказателствената съвкупност е била достатъчна, като нито един от фактическите изводи не е основан на недопустими и негодни доказателствени източници. Що се касае до оплакването за липса на мотиви, аргументирано с това, че въззивното решение съставлява „механичен и дословен препис на обвинителния акт“, то също е несъстоятелно.Във въззивното решение е възпроизведена приетата от първоинстанционния съд фактология, кореспондираща с доказателствените източници и тяхната вярна оценка. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи (л. 58-60 от внохд № 812/19г. по описа на САС). Липсата на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт дава възможност на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение, като гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена първоинстанционната присъда. При тези констатации относно процесуалната дейност на Софийския апелативен съд релевираните в касационната жалба на подсъдимия П. оплаквания за неправилно разкриване на фактологията на деянието, сочат единствено субективното несъгласие на жалбоподателя с осъждането му по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, а атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията за обхват на неговото съдържание съгласно чл.339 от НПК и не подлежи на отмяна на процесуално основание. ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В касационната жалба това оплакване е изведено като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, регламентиращи аналитичната дейност на въззивния съд, а несъстоятелността на последните не дава основание да бъде възприета тезата за необходимост от прилагането на чл.12, ал.1 от НК.При това отново следва да се припомнят две принципни положения:първото-че проверката на касационната инстанция за правилното приложение на закона се извършва в рамките на фактическата обстановка, приета от инстанционните съдилища; второто- че със задължителните указания на Постановление на Пленума на ВС №12 от 29.11.1973г. по н.д. №11/73г. относно правото на неизбежна отбрана и Постановление №2 от 16.12.1957г., изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС относно някой въпроси на умишлените убийства са дадени подробни и ясни разрешения на всички въпроси, свързани с правилното тълкуване и приложение на института на неизбежната отбрана. Без да е необходимо специално да се пояснява кога коментираният институт може и следва да намери приложение, е достатъчно да се акцентира на това, че съгласно приетото в проверяваното решение П. е нанесъл изненадващи прободни удари на пострадалия, като е използвал нож с дължина на острието 7,5см; че е нанесъл от близко разстояние три удара, единия от които с голяма сила и проникваща мощ, насочени към гърдите на пострадалия, т.е. към област от човешкото тяло, в която се намират жизнено важни и богато кръвоснабдени органи; че причинените увреждания, най-вече това, което е проникнало в дясната гръдна половина и е засегнало артерия торацика интерна, реално са застрашили живота на пострадалия и без своевременната медицинска намеса, неминуемо биха завършили със смърт.Така описаното позволява на настоящия съдебен състав да се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, а не извършено в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК. ІІІ.Настоящата инстанция не констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Конкретното оплакване в касационната жалба на подсъдимия в насока на твърдяното нарушение е изведено от това, че инстанционните съдилища не са отчели като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство причинената му от пострадалия лека телесна повреда.Това оплакване е неоснователно. Въззивният съд е бил изключително внимателен, когато е утвърждавал дейността на окръжния съд по индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание.Не се основават на материалите по делото твърденията на касатора за игнориране на упражненото от пострадалия върху подсъдимия физическо посегателство, предхождащо инкриминираното деяние.Вярно е, че първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия в посока смекчаване на същото, но въззивният съд е коригирал това опущение, като се е отнесъл към него с дължимото внимание, като на стр.60-61 от делото убедително е защитил тезата, че то има съществено значение за мотивацията за извършване на деянието и следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, наред с останалите такива, отчетени от първия съд.От вниманието на въззивния съд не са убегнали и останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно-психическото състояние на подсъдимия след нанесения му побой от пострадалия, както и обстоятелството, че пострадалият напълно съзнателно е отговорил на провокацията му да излязат извън заведението за да продължат пререканията си, като го е последвал, които също не са били отчетени от първия съд.Изразил е несъгласие с позицията на първостепенния съд, че констатираните от последния смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - младата му възраст , дадените от него обяснения, които частично са съдействали за изясняване на обективната истина и факта, че деянието е останало недовършено във фазата на опита, съпоставени с отегчаващото такова –обремененото му съдебно минало, са аргументирали определяне на наказанието му при сериозен превес на смекчаващите, в размер на законовия минимум, визиран в чл.115 от НК, като е посочил, че макар и в количествено отношение смекчаващите да преобладават, то относителната тежест и значимостта на отегчаващото, е следвало да доведе до индивидуализация на наказанието на П. при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.Именно отчетените от въззивния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, в т.ч. и това, на което се позовава защитата, са го мотивирали да сподели позицията на първостепенния съд, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на последния обстоятелства и на целите по чл.36 от НК е наказание в размер на законовия минимум, визиран в разпоредбата на чл.115 от НК.В този смисъл, липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимото лице наказание, тъй като не е налице несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда-от друга, поради което не се налага изменение на обжалваното решение в санкционната му част. На последно място, неоснователно е и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения в гражданската част на присъдата.Обстоятелството, на което акцентира касатора правилно е останало извън кръга обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето на претендираното от пострадалия обезщетение за обезвреда на причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, и това е така, защото поведението на пострадалия, изразяващо се в нанасяне на побой на подсъдимия не е в причинна връзка с деянието и съставомерния резултат, а е предхождащо последните.Това обстоятелство би следвало да рефлектира върху размера на уважения гражданския иск, само ако пострадалия е съпричинил вредоносния резултат, каквито данни по делото няма.Не почива на истината твърдението, че по делото не е била налична медицинска документация относно здравословното състояние на пострадалия, като в този смисъл приетото от съда в гражданската част на присъдата било доказателствено необезпечено.Причинените в резултат на инкриминираното деяние телесни увреждания на пострадалия, проведените му интервенции и лечение са обективно установени по делото, както от копията от медицинската документация, така и от описаното в съобразителната част на основната и допълнителна СМЕ.Именно тези данни са аргументирали частичното уважаване на предявения граждански иск, който се явява съобразен и с критериите за справедливост.От вниманието на въззивния съд не е убегнало и несъответствието в определения от първия съд размер за обезвреда, изразяващо се в посочване в диспозитива на присъдата на сумата от 75000лв., а в мотивите към последната- сумата от 70000лв., което е отстранено по реда на чл.337, ал.3 вр. чл.334, т.3 от НПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т.2 –т.4 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Пред касационния съд не са представени надлежни писмени доказателства, позволяващи удовлетворяване на искането на повереника за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените от частния обвинител и граждански ищец разноски. По изложените съображения, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 513 от 18.12.2019г. на Апелативен съд – София, постановено по внохд № 812/2019 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: