Ключови фрази
Частна касационна жалба * вписване на искова молба * иск за съществуване на вземането * заповедно производство * предаване на владение * спогодба


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

София, 27.03.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 771/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Д. В. чрез неговия пълномощник адв. Н. Г., против определението на Софийски градски съд, постановено на 18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 12 358/2013 г. С него е оставена без уважение подадената от В. Д. В. частна жалба против определение от 09.07.2013 г. по гр.д. № 17 533/2013 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав, с което е върната исковата му молба, подадена по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение са: подлежи ли на вписване по реда на чл. 114 ЗС искова молба, с която се претендира изпълнение на задължение, произтичащо от акт, който не подлежи на вписване, и какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за вписване на исковата молба, ако тя не попада в хипотезата на чл. 114 ЗС.
В писмен отговор на частната касационна жалба насрещната страна Е. П. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че по заявление от В. Д. В. е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу Е. П. Г. и С. В. Б. за предаване владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в [населено място],[жк], [улица], на І етаж, ведно с избено помещение № 18, въз основа на сключена между страните спогодба от 29.03.2011 г. с нотариална заверка на подписите. Срещу тази заповед е подадено възражение от длъжника Е. П. Г.. С определение от 13.03.2013 г. съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за предявен против Е. П. иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
В изпълнение на тези указания В. В. е предявил иск против Е. Г. за да установи, че въз основа на спогодбата от 29.03.2011 г. има право да получи от нея владението върху описания недвижим имот. С определение от 10.06.2013 г. на ищеца са дадени указания да впише исковата молба, на основание чл. 114, ал.2 ЗС. Поради неизпълнение на тези указания в определения срок исковата молба е върната.
Въззивният съд е потвърдил това определение, като е посочил, че същото е съобразено със задължителните указания, дадени с ТР № 3/ 2010 г. по тълк.д. № 3/ 2009 г. на ОСГК на ВКС, според които неизпълнението на изричното указания на съда да вписване на исковата молба по реда на чл. 114 ЗС е основание за връщането й по чл. 129, ал.3 ГПК.
Основателно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставените от жалбоподателя правни въпроси, тъй като същите са обусловили изхода по делото и са значение за точното прилагане на закона.
Законът за собствеността и Правилникът за вписването ограничават подлежащите на вписване искови молби само до онези, които са изрично посочени. Съгласно чл. 114 ЗС това са исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожност на актове, подлежащи на вписване съгласно чл. 112 ЗС; исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот; исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, б. ”з”ЗС. На основание чл. 114, б.”в” във връзка с чл. 112, б.”з” ЗС, подлежат на вписване исковите молби по установителни или осъдителни искове за защита на правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот - чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС. Искът на собственика по чл. 108 ЗС за предаване на вещта от лице, което я владее или държи без основание, се основава на правомощието му да владее вещта като елемент от правото на собственост. Решението, с което съдът уважава иска за ревандикация, установява със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на вещта и в този смисъл това решение замества актовете по чл. 112, б.”а” ЗС, поради което подлежи на вписване.
Не подлежат на вписване по чл. 114 ЗС исковите молби, с които се претендира предаване или връщане на вещта на облигационно основание, включително и когато се касае за недвижим имот. Тяхното уважаване или отхвърляне не е обусловено от това дали ищецът е собственик. Достатъчно е той да установи, че по силата на сключен с ответника договор има срещу него изискуемо вземане за предаване на имота.
Такъв е и настоящият случай. С предявения против Е. Г. установителен иск ищецът цели да установи, че по силата на сключената между тях спогодба, ответницата е поела задължението да му предаде в определен срок владението върху недвижимия имот, което не е изпълнила. Този иск не е за установяване правото на собственост на ищеца, а облигационен, поради което исковата молба не подлежи на вписване, съгласно чл. 114 ЗС. Допълнителен аргумент за това е, че искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК- за установяване съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение. Съгласно чл. 422, ал.1 ГПК той се смята предявен от момента на подаване на заявлението.
С оглед на изложеното, неправилно съдът в двете инстанции е приел, че исковата молба подлежи на връщане по чл. 129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на дадените указания за вписване на исковата молба. Поради това обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение от 09.07.2013 г. по гр.д. № 17 533/2013 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав, следва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, постановено на 18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 12 358/2013 г.и потвърденото с него определение от 09.07.2013 г. по гр.д. № 17 533/2013 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: