Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
София, 07 април 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети март ……........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................
ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ...............................
.. Севдалин Мавров .............................
при секретар .. Л. Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров........................... КНОХД № .. 1044 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия К. И.. Атакува се решение № 475 от 22.12.10 год. по ВНОХД № 764/10 год. по описа на Софийски апелативен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК. Иска се да се измени второинстанционния акт, като се намали наложеното наказание.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното:
С присъда № 324 от 14.10.10 год. по НОХД № 2821/10 год. по описа на Софийски градски съд подсъдимият К. И. е признат за виновен в това, че за периода от неустановена дата до 05.02.10 год. в[населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо нетно тегло 1 945 гр. на обща стойност 11 670.00 лв. с цел разпространение, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а НК е осъден на две години лишаване от свобода, които на осн чл. 61, т. 1 и чл. 59 ЗИНЗПС да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът е зачел предварителния арест на И., отнел е предметът на престъплението и се е произнесъл по разноските по делото.
С атакуваното решение апелативния съд е потвърдил присъдата.
Основният довод по жалбата е за незаконосъобразно приложение на разпоредбите на чл. 58а НК и от там до налагането на явно несправедливо наказание. Същият се споделя от настоящата инстанция, поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СГС е протекло при условията на гл. ХХVІІ НПК.
Видно от мотивите, при постановяването на присъдата, съдът не се е съобразил с чл. 2, ал. 2 НПК и законодателната промяна на разпоредбата на чл. 58а НК, като е приложил последната му редакция. На базата на приетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е определил на И. наказание от три години лишаване от свобода, което е намалил с една трета и го е осъдил на две години лишаване от свобода. Не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба, за което няма посочени мотиви .
С решението си апелативният съд е констатирал нарушението на материалния закон. Посочил е, че инкриминираното деяние е довършено на 05.02.10 год., преди влизане в сила на последната редакция на чл. 58а НК /ДВ, бр. 26 от 2010 год./, породи което първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК и да приложи законът, който е най-благоприятен за дееца. Законосъобразно е приел, че по-благоприятна за И. е предишната редакция на чл. 58а НК /ДВ, бр. 27/2009 год./, разпореждаща определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, но не е изменил присъдата по тези съображения. Допуснал е грешка в преценката на санкционната част на чл. 354а, ал. 1 НК, възприемайки предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години.
Софийски градски съд в присъдата си не е посочил цифрово по кое от трите предложения на чл. 354а, ал. 1 НК е осъдил подсъдимия. Съгласно текстовата част на присъдата, И. е осъден по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НПК, предвиждащ наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000.00 до 20 000.00 лв. По-благоприятната редакция на чл. 58а НК /ДВ, бр. 27/2009 год./ налага определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК и възможността да не се наложи по-леко предвиденото наказание глоба. Т.е. наказанието на И. е следвало да бъде отмерено под предвидения в закона минимум от две години, съответно съдът да прецени, да наложи ли предвиденото по-леко наказание глоба. Точно в тази насока е следвало да се измени първоинстанционният акт от въззивната инстанция, което не е направено, поради което се налага да бъде осъществено от ВКС с изменение на решението.
С оглед приетите от предходните инстанции смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, изключвайки признанието на фактите по обвинителния акт, настоящия състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде изменено. Наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК при условията на чл. 2, ал.2, вр. чл. 58а /ДВ, бр. 27/2009 год./, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК следва да се редуцира от две години на ЕДНА година и ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода. Наказанието глоба не следва да се налага, поради липсата на съответен протест и утежняване положението на подсъдимия.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 475 от 22.12.2010 год. по ВНОХД № 764/10 год. на Софийски апелативен съд, като намалява при условията на чл. 58а НК /ДВ, бр. 27/2009 год./, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложеното на подсъдимия К. Х. И. наказание от две години на ЕДНА година и ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |